Професорът, който обичаше и науката и отечеството

Помощта на проф. Марин Дринов за свикване на Учредителното събрание и изработването на Търновската конституция

Известно е, че проф. Марин Дринов има рядката възможност да получи солидно образование в Русия. За кратко време успява да се наложи като един от най-авторитетните учени-слависти. Трудовете му, посветени на историята на южните славяни през средните векове му спечелват европейска слава. След като в поробеното му Отечество липсват каквито и да било възможности за реализация на големия му научен потенциал, той се установява в Харковския университет. Макар и далеч от България, той обаче не престава да следи развоя на политическия й живот. Особено тежко преживява жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., в което свидни жертви дава и родното му Панагюрище. Затова когато е поканен от княз В. А. Черкаски да постъпи в създаденото Временно руско управление, без колебание напуска удобната си професорска катедра в Харков и пристига в България. Поверен му e и поста началник на Просветния отдел, който му позволява да изгради основите на българското образователно дело.

Поради обстоятелството, че е приел руско поданство, ученият не е можел да бъде избран за депутат в Учредителното събрание. Това обаче не му попречва ни най-малко да окаже помощ на своето Отечество. След смъртта на княз В. А. Черкаски (19 февруари 1878 г.) запазва същия пост и при новия руски императорски комисар княз Александър Михайлович Дондуков – Корсаков. Вниманието на последния е насочено към изработването на основния закон, по който да се управлява в бъдеще възобновената българска държава.

От спомени на проф. М. Дринов, публикувани в началото на ХХ в., научаваме някои подробности за Учредителното събрание, които не могат да бъдат почерпени от други източници. Една от тях е за състава на Учредителното събрание. По този въпрос както Санстефанският, така и Берлинският договор се произнасят твърде общо – то да се състои от „български първенци“, което затруднява твърде много работата на руския императорски комисар. Поради тази причина той се съветва с мнозина видни българи, сред които на първа място е проф. Марин Дринов. Не без влиянието на последния е взето решение в състава на първия български парламент да влязат лица, заемащи не само високо положение в обществото, но и такива, които да бъдат избрани непосредствено от самия български народ.

Едва ли професорът си е давал ясна сметка каква голяма роля ще изиграе това обстоятелство върху определянето на духа на бъдещата българска конституция. Защото под тази категория като депутати влизат едни от най-видните български обществени дейци, сред които Драган Цанков. Добре известен факт е, че около него, Петко Р. Славейков и Петко Каравелов в Учредителното събрание ще се групират по-голямата част от народните избраници с либерални възгледи. Това бе и една от най-важните предпоставки, които допринасят за демократическия облик на основния закон.

Професорът си припомня, че решението на Временното руско управление да бъдат включени в парламента и депутати „по избор“ предизвикало реакция от страна на лица от дипломатическата сфера, т.е. комисарите на Западните велики сили. Други, продължава по-нататък той, подозирали, че чрез тия народни избраници, руският императорски комисар бил заподозрян в стремеж да отвлече Учредителното събрание от задачата му и да направи от него „един опасен център за агитация против Берлинския трактат“.

Атаките срещу руския императорски комисар вземат необикновено остър тон и това застрашава дори неговото оставане на високия отговорен пост. Ако не се стигнало до отстраняването му от България, причината се дължала на военния министър Д. Милютин, който застанал твърдо зад гърба му в тази тежка минута.

В спомените си М. Дринов изнася и някои други не по-малко важни подробности. Една от тях се отнася до изработването на проекта или образеца за бъдещата българска конституция. Тъй като в самата Русия липсвала конституция, натовареният с изпълнението на тази задача С. И. Лукиянов решил да се възползва от образците, съществуващи в съседните балкански държави – Гърция, Румъния и особено Сърбия. До сега се знаеше само, че при изработването на Търновската конституция се имало предвид конституцията на Белгия, която по онова време се ползвала с особена популярност в средите на европейската общественост.

Не на последно място, без излишна нескромност М. Дринов изтъква, че при изработването и редактирането на някои от разделите на бъдещата българска конституция, съществен дял имал и самият той. Това се отнасяло най-вече до въпросите за „народното просвещение и духовните дела“, по които той действително се смятал за специалист. Особено големи грижи му създал чл. 38, третиращ проблема за църковните отношения на Българското княжество и по-специално отношенията между църковната власт в Княжеството и Българската екзархия, която след края на Освободителната война имала за свое седалище Цариград. Желанието на професора било между тези две църковни институции да бъде установено единство, поради което той и изработил в този дух въпросния чл. 38. При предварителното четене на текста в Пловдив, където през септември 1878 г. се намирало временното седалище на Екзархията, всички присъстващи изказали своето одобрение. За това ученият бил особено силно изненадат от острата реакция, която избухнала при неговото обсъждане в Учредителното събрание. Най-ярко върху него се нахвърлил Доростоло-червенския митрополит Григорий, който застъпил тезата, че църковната власт в Княжеството не може да бъде в общение с Българската екзархия, която била „чужда институция“. Към изказването на споменатия владика се присъединили и други някои висши български архиереи, между които и бившият екзарх Антим І. В последна сметка, след незначителни редакционни корекции, застъпеното от М. Дринов било гласувано от депутатите.

Не малки главоболия на професора допринесло предложението на избраната от Учредителното събрание парламентарна комисия за учредяването на един Сенат, който да бъде в помощ на депутатите в първите състави на Народното събрание, когато мнозинството от тези избраници нямали още необходимата подготовка да законодателстват пълноценно. Както се знае, поради острата реакция на П. Р. Славейков, това предложение не било прието.

Малко познат факт е, че преводът на Органическия устав, изработен от С. И. Лукиянов на български език, за да бъде представен на вниманието на Учредителното събрание в Търново, бил дело на проф. М. Дринов, подпомогнат от някои други видни български дейци по онова време като Ив. Гюзелев, Рачо Каролев и пр.

Тези макар и само няколко щрихи от дейността на проф. М. Дринов заслужават да бъдат припомняни, тъй като те съставляват един съществен влог в изграждането на темелите на възобновената българска държава.

Десислава Костадинова,
докторант в Института за исторически изследвания при БАН

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.