Панагюрци, оставили следа: Художничката Олга Брадистилова

Олга Стойова Брадистилова е родена на 3 октомври 1908 г. в Стара Загора. Родителите ѝ – Стойо и Стояна Брадистилови са кореняци панагюрци. Произхождат от възрожденски родове, пострадали при зверското потушаване на Априлското въстание от 1876 година.

30 април 1876 г. бил последният от десетте свободни дни на панагюрската република. Това бил най-трагичният и най-героичен ден от отбраната на Панагюрище. Башибозушките орди подложили на нож населението на градеца. Сред многото пострадали е голямото семейство Джуджеви – избито от турците.

В същотот време, един от братята – Иван Джуджев с 1054 лири е изпратен от революционния комитет в Панагюрище да закупи от Турците оръжие за предстоящото въстание. Когато се връща въстанието е потушено и като по чудо са останали живи двете малки момиченца на брат му Стоян. Едното от тях е Стоянка – майката на Олга Брадистилова. Със средствата на Славянския благотворителен комитет детето е заведено в Русия и е отгледано в дворянско семейство. Тук завършва образованието си, свири на пиано, рисува и чудесно пее. Когато се връща в България се учи да говори на бащиния си език. Омъжва се за генерал Стойо Брадестилов – герой от Балканската и   Първата световна война, който в момента е на служба в Стара Загора. В този град се ражда Олга Брадистилова – бъдещата художничка. Семейството се мести в София, където бащата е началник канцелария във Военното министерство.

Макар и родена в Стара Загора, Олга Брадистилова се чувства панагюрка и обича Панагюрище като свой роден град.

През 1923 г. тя постъпва в Държавната художестване академия. Първите години учи в общия, а след това продължава в специалния курс по живопис в ателието на професор Стефан Иванов. Завършва академията през 1929 г. и с първите си участия в изложби изявява творческите си пристрастия. През следващите две години тя вече е овладяла усещането за магията на цвета и тишината на съзерцанието. Рисува портрети, голи тела, пейзажи и натюрморти.

Николай Гяуров в ролята на Мойсей

През 1931 г. Брадистилова е приета за член на Дружеството на независимите художници и взема участие във всяка от следващите му колективни изложби. Първата си самостоятелна изложба открива през 1933 г. в София. Това са картини от ранното й творчество, създадено в продължение на три години. Изложбата е приета много добре.

През 1934 г. заминава за Италия с огромно желание да научи повече. Две години специализира живопис при професорите Сивиера и Боки. Работи много интензивно, четката й става все по-артистична, а живопистта – по експресивна. Тя рисува мостовете на Рим и Падуа, тесните улички на Виченца. Умее да улавя мига, светлинните нюанси, атмосферата на делника. Голяма част от тези платна остават в Италия.

В края на 1936 г. се завръща в България.

Открива втората си самостоятелна изложба, в която включва няколко портрета на млади жени, включително и свой автопортрет. Три годиин по-късно отново заминава за Италия. Редица от създадените там пейзажи са откупени.

През 40-те години насочва вниманието си към голото женско тяло и портрета. Те налагат името ѝ като майстор на голите тела.

През 1945 г. участията ѝ в националните изложби са свързани предимно с портрета. От този период са изображенията на диригента Асен Найденов, на скулптора Андрей Николов, на Мария Касабова и много портрети на възрожденски революционери.

Закърмена с патриотично чувство Олга Брадистилова създава портрети на видни панагюрски революционери, на членове на революционния комитет в Панагюрище, между които е и портретът на Райна Княгиня. За 100-годишнината от Априлската епопея, през 1976 г. в залата на панагюрския исторически музей беше подредена изложба с портрети на най-активните участници от Панагюрище във въстанието.

Дори и на 70-годишна възраст не спира да твори. Отново под талантливата й ръка излизат портрети, натюрморти, пейзажи. С тях и любимите ѝ картини от по-ранните периоди, през 1977 г. Олга Брадистилова организира юбилейната си изложба в София.

През целия си творчески път тя участва в 40 изложби у нас и в чужбина. Има 10 самостоятелни изложби. От тях две са в Рим и една – в Милано.

В списъка на художественото й наследство се наброяват над 400 картини в художествените галерииу нас и в чужбина. Нейни творби се намират в Националната художествена галерия, в Софийската градска художествена галерия и в художествените галерии в Стара Загора, Пазарджик, Русе и Панагюрище, а в чужбина – в Рим, Париж, Виена и Анкара. Високо уважавана, обичана и ценена е била от хората на изкуството в Италия.

След посетена нейна изложба флорентинският скулптор и автор на паметника на Цар Освободител в София Арнолдо Цоки, видял творбите й, пише писмо: „Вашите картини са късове изкуство. Вашите творби рлавят чест на Вас и на Отечеството Ви, на изкуството изобщо”.

Именитата и талантлива художничка Олга Брадистилова умира на 21 септември 1981 година.

Като човек тя беше изключително интелигентна, отзивчива и емоционална. Радваше се на учениците, които проявяват интерес към нейното изкуство и с желание идваше на срещи с тях. Поръчваше да й изпратим направените с нея снимки. Приятно изненадана беше, когато чу изпълнението на рецитал по нейната поема за Райна Княгиня. Малко са художниците, получили толкова награди и признание като Олга Брадистилова.

Наградите от италианска страна са:

  1. През 1964 година е поканена за откриване на нейни картини в Рим и Милано. Четири години по-късно прави самостоятелна изложба в Рим.
  2. През същата 1964 година е удостоена със златен медал на Римската академия.
  3. Удостоена е със сребърен медал за участието си в организираната през 1969 изложба, отново в Рим.
  4. През 1972 год. я удостояват с медал и званието „Академик” на международната академия „Тиберина” в Рим за заслуги към художествения живот в Италия. Такова звание получават художници като Салвадор Дали.
  5. През 1974 г. получава почетното звание „Златен легион” на Международната организация на изкуствата в Рим.
  6. През 1976 г. получава златния медал за изкуство и поезия „Анибал Каро”.

От българска страна получава:

  1. Орден „Кирил и Методий” ІІ степен
  2. Златен медал „Зслуга към Панагюрище” 1976 година и почетен диплом

През 1982 г. братът на художничката – Виктор Брадистилов подарява на Историческия музей в Панагюрище 110 картини на Олга Брадистилова. Така колекцията на нейни картини в Панагюрище нараства на 115 картини.

Лушка Караянева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.