Скулпторът Янко Павлов Радоев – човекът с апостолска душа

Янко Павлов Радоев е известен български художник и скулптор. Роден е в Панагюрище на 23 ноември 1888 година в семейството на свещеник Павел Радоев. Завършва рисувалното училище в София. По времето, когато трябва да продължи образованието си се подготвя Балканската война от 1912 година. В София се формира Македоно-одринското опълчение, в което се включват българи от Македония и Одринско, които не са зачислени към българската армия. Към тях се присъединяват и много младежи от цяла България.

През 1912 година министърът на войната издава заповед за съставяне на дружините и само след три дни патриотичният порив кара Янко Павлов да се запише доброволец. Включен е в инженерно-техническата част заедно с много студенти и ученици. Това войнско съединение е създадено по примера на българското опълчение от 1877 – 78 година. Македоно-одринското опълчение пленява армейския корпус на Енвер паша в Източните Родопи и участва в боевете при Шаркьой и Булаир. В Междусъюзническата война от 1913 година то е една от най-бойните активни части от българската армия в борбата срещу сръбските окупационни сили. Янко Павлов е участник в Първата световна война.

През 1925 година завършва Художествената академия в София при проф. Марин Василев и продължава обучението си в Мюнхен и Прага.

През 1886 година по време на 10 годишнината от Априлското въстание се провеждат големи тържества на местността Оборище. В процеса на подготовката им се решава там да се постави паметен знак. Учителят – поборник Рад Гемиджиев се заема с тази задача. На мястото е докаран и поставен голям каменен кръст там, където апостолите са ръководели събранието на делегатите, за да напомня за Първото велико народно събрание. И чак през 1928 година Министерството на народното просвещение решава да се издигне паметник, достойно увенчаващ делата и подвизите на априлци. С изработването му се заема скулпторът Янко Павлов. – млад човек, скоро завършил Художествената академия. Неговото име трябва да се знае и помни. Закърмен патриотичния дух на бунтовно Панагюрище той се гордее с неговата славна история и с жар започва работа по изграждането на паметника. Той е човек с апостолска душа. Четири месеца живее сред оборищенските буки. И работи! Работи със сърце и душа, самозабвено и отговорно, като възрожденски майстор. Той съгражда оборищенския паметник неотразимо – пленяващ ни със своята точност и простота. Издигнат е от бял врачански камък. И тъй като за Оборище водели само кози пътеки, панагюрската община проправя коларски път. По този път били пренесени тежките каменни блокове.

Откриването на паметника в местността Оборище

Виждането му за историческата местност Оборище е, че то е символ на духовното възземане и възкресение на българската нация. Знае, че на това място се полагат основите на нашите демократични добродетели, защото всичко е било решено и предрешено с народно вишегласие – под открито небе. Роден панагюрец, в кръвта си усещащ светостта на априлския подвиг, Янко Павлов създава вдъхновена творба, на която е съдено да пребъде през вековете. За него Оборище е българска светиня.

„Александър Божинов скицира“, гипс, 1933 г, частна колекция

Датата на въстанието 20 април е обрамчена с лавров венец, от него стремително се спускат две начупени мълнии, разкъсващи вериги от пет халки, идващи да подскажат за петте века робство. Издълбаният текст върху белият камък, а също така и подредбата на имената на оборищенските народни представители са били дадени на скулптора от известния наш историк на Априлското въстание – Димитър Страшимиров.

Янко Павлов изгражда не само паметника. Негово дело е и една чешма. Сам хванал водата, сам построил бента, всичко сам. И чучурът запял. Той познавал старата българска традиция да се градят чешми. Пред чешмата всеки си покланял, защото водата е живот и тя носи в себе си символите на свободата и вечността.

Паметникът, посветен на Първото велико народно събрание в местността Оборище е открит на 13 май 1928 година в присъствието на пет хиляди души.

Следващите 10 години Янко Павлов работи като скулптор в Министерството на просветата.

От 1937 година до 1946 година е учител в София. След това е доцент в архитектурния факултет на ВИАС. Той е първият и единствен скулптор между двете световни войни у нас, който работи изключително в областта на сатиричния портрет. След Втората световна война работи скулптурна карикатура. Облекло, поведение и типажи се сливат в общото влияние, което произведенията му оказват върху зрителя. Наричан е „Елин Пелин на скулптурата”.

„Пижо и Пендо интервюират писателя Елин Пелин“, бронз, Музей на Елин Пелин, село Байлово

Янко Павлов членува в дружеството на независимите художници и участва на всички изложби на българските карикатуристи. Създава скулптурната композиция „Войнишки дълг”, участва в изложба в Белград заедно със свои колеги. В малките си пластики осмива политици, попове, даскали. Негови предпочитани герои са бездомните деца, селяни, хората на литературата и изкуството. При изобразяването на характерни типове от различни слоеве на обществото влага тънко чувство за хумор. Такива са селските фактори: даскалът, попът, кметът, „Гаврош”, „Дон Базилио”, „Народовластие” и много други. Той създава скулптурни гротескни образи на най-близките си приятели, представители на българската култура като: Елин Пелин, Александър Божинов, Илия Бежков, Александър Балабанов, К. Щъркелов и други.

Павлов е автор на бюстовете – паметници на поета Стамен Пенчев в Ботевград, на Иван Добровски в Сливен, на Панайот Волов в Русе и Бяла, на генерал Кирил Маринов във Видин, на барелеф на солунските братя Кирил и Методий в град Бърно, Чехия. В Панагюрище е автор на бюстовете – паметници ва Васил Чолаков, Ангел Шишков, Кръстьо Чолаков и Крайчо Самоходов.
Творби на Янко Павлов се съхраняват в Националната художествена галерия, в Софийската градина, във Военно – историческия музей, в художествените галерии в Русе, Свищов, Пловдив, Кърджали, Елин Пелин, Панагюрище, в Белград, Москва, Париж, Бърно, Стокхолм, Атина, Тел Авив.

За неговите заслуги е награден с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен, орден на заслуга на Българската народна армия, юбилеен медал „25 години народна власт”.
Той е почетен гражданин на град Панагюрище.

Янко Павлов умира на 16 юни 1974 година в София.

Лушка Караянева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.