Третата възраст – мъдростта на живота

„Старостта е глупава привичка,
за която активните хора нямат време”.
Андре Мороа

Безпристрастната равносметка на статистиците е, че постоянно се увеличава продължителността на живота у нас. Ясно е – ще се живее дълго.

Така или иначе залезът не угасва в края на трудовия стаж. Третата, напреднала възраст е още един, друг живот, живот по новому устроен и преживян. Въпросът е: Как?

Какво ли не се казва за старостта: че е единственият начин да се живее дълго. Че е „един добре измислен начин” по-естествено да се доближим до смъртта – сентенции верни, но когато се отнесат към отделния човек, звучат абстрактно. А дните са все толкова дълги, колкото са били и преди. Часовете и минутите в тях искат своето съдържание.

Годините поставят пред всекиго своите въпроси, понякога жестоко, защото са го заварили неподготвен, понякога усложнени от непредвидени обстоятелства – но винаги остаряването е време на промени около нас и в нас. И човек търси отново себе си…

Трагедията на старостта не е в това, че ни отдалечава от младостта. И започваме да се разочароваме от себе си, да не си вярваме, да се предаваме. Човек трябва да е благодарен на природата, че го е дарила със способности и талант, но преди всичко за това, че го е надарила със способността да се съпротивлява. Защото той е възрастен човек и се страхува преди всичко от смъртта. Способността да се съпротивляваш е поривът да търсиш нещо за себе си или за другите – това е силата на присъствието ни на този свят. И дълголетието има смисъл само тогава, когато присъстваш на тази земя като личност. Останалото е съществуване, вегетиране.

Днес у нас има добре уредени частни хосписи, както и старчески домове. Има хора с финансови възможности да постъпят в тях. Пише се за тях. Чака се с месеци за приемане. Но мнозина не отиват, защото има нещо подтискащо в толкова много старост, събрана на едно място. Различните форми на обществена грижа не отменят големия въпрос пред напредналия в годините човек: Какво съм отсега нататък?

Така казва мъдрият Авицена.

Много хора, останали сами без близки имат вероятно в душата си нещо скътано за тези именно години, имат някаква вътрешна опора. И то прозира на повърхността с достойнство, заслужаващо възхищение.

Старостта не е красива, но старостта може да бъде уважавана. Тогава годините се стопяват. Важното е не само облеклото, нито финансовите възможности, а излъчването на личността. Излъчване, което се постига чак, когато стигнеш предела на годините. През живота се човек трябва да се интересува от културни изяви, да има спомени от незабравими срещи и вълнуващи преживявания, за да се връща някой сив ден от старостта си към тях. Спомените крепят духа, но по-важно е с какво човек живее всеки ден, всеки час. Да има какво да прави, да проявява интерес към живота и радост от него, въпреки всичко.

Благословен да е вътрешният подтик към действие у човека. Но не всеки има въображение и сръчност, култура и упорство да започне и довърши дело, което ще изпълва дните и сърцето му с доволство от стореното. Освен социалното общуване при добро здраве, пенсионерът може да се насочи към допълнителна почасова работа. Грижата за малки деца съживява.

Психолозите говорят за девалвация на възрастта, защото знанията на родителя днес не превъзхождат знанията на сина, отишъл най-често напред в някои от новите професии на научните технологии. Подтискащо е въздействието на младия ум: той не иска съвет, нито поука от старшия по възраст! И стана така, че изявеният някога инженер, учител, музикант се превръща в иконом на семейството, и прислужник, детегледач. Раздразнението от неговото поведение расте все по-осезателно – вън от дома и повече вкъщи. Старите мърморят, старите все от нещо са недоволни. А няма нищо по-обидно от пренебрежението към възрастния човек. На обществени места, на опашки в магазина, при лекаря и къде ли не, често слушаме думите: „Аман от пенсионери! Те си нямат друга работа – ще чакат!”

По-тежко е у дома, когато възрастните инак деца не скриват безкрайната скука да изслушат едно твое преживяване или спомен, или още по малко – съвет. И с времето се научаваш да мълчиш, безкрайно да мълчиш, а то значи – вечна обида. Може да си споделиш болката, но някъде по-далеч, пред непознати. Защото все с някого човек трябва да общува.

В един пенсионерски клуб направили анкета на тема: „Какво искам за своите старини?”

Простодушно и искрено жена пише: дворче, пейка, билков чай и деца да играят наоколо…

Не е нужно много на човека, мислиш си пред такива редове. Не е много, ако е постижимо. В големите градове не винаги има простор и дори чист въздух. Какво иска тази жена? Простор и природа. И деца наоколо – а това означава жизненост, обич, надежда, очакване от бъдещето. То значи несекващ кръговрат на живота, но не вън, далече от тебе, а пред очите ти, с твое участие.

Психолозите говорят за емоционален глад, характерен за всички съвременници, но особено засилен при възрастните. И ти се ще пред такова учено заключение да направиш своята равносметка, да осъзнаеш своята потребност. Без чувството, че още може да си нужен и обичан, без радостта нещо да създадеш.

Не, не тръгвай към идващите години единствено с мисълта за безкрайна почивка. Времето, освободено от всичко друго, може да те смаже. Защото то – времето, съществува само, когато ни е нужно за нещо, когато го усещаме как бяга. Безцелно и празно за какво ни е?

Лушка Караянева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.