Алфред Нобел – от оръжейните заводи до Фондацията за мир

Това е историята на учен, който става по-известен със своята смърт, отколкото със своя живот. С неговото име вече над 118 години се прославят най-големите учени по света.

Алфред Нобел е роден на 21 октомври 1833 година в Стокхолм, Швеция. Той е третият син на Иммануил Нобел и Арист Арел Нобел. Той се ражда в момент, когато баща му банкрутира. До този момент той е строителен предприемач в Стокхолм, но в деня на раждането на сина, в голям склад за дървен материал пламва пожар и цялото имущество изгаря. Домът им е атакуван от кредитори. Синът се ражда в лошо време, при това често боледуващ, и децата отбягвали да си играят с него.

За да разплати дълговете си, бащата избира опасна професия. Започва да произвежда барут, но при експлозия се събарят няколко къщи и той е принуден да избяга от Швеция в Русия. Установява се в Петербург. Там открива оръжейна фабрика и бързо разширява производството. През 1842 г. семейството се мести в Петербург. Когато бащата и Алберт се срещат, баща му не го познава. После гордо го развежда из фабриката. „В онази зала произвеждам барут… там мини… там гранати – десет хиляди дневно. Утре увеличавам производството – в Крим избухна война. Трябва да ми помогнеш сине, затова те извиках!” Отговорът е: „Не мога, не искам!”

Младият по онова време Нобел пише стихове и изучава Кант , както и други големи философи. Накрая баща му все пак го принуждава да работив лабораторията на фабриката с думите: „Ти си талант в областта на химията, сине!”

По време на Кримската война 1853 – 1856 г. са убити 400 хиляди души и фирмата на Нобел процъфтява. Но идва мирът и бащата банкрутира за втори път.

Младият Алберт започва да учи химия при професор Николай Зинин. По това време в Петербург професор Зинин прави рискови опити с нитроглицерина, открит през 1847 г от италианския лекар Асканио Собреро. За кратко време нитроглицеринът изгаря очите на няколко химици и никой не знае кога и защо избухва. Двадесет години лекарите го предписват в незначителни дози на хора с болни сърца. Всички се страхуват от това вещество. Само Нобел не се бои. Бащата и синът отиват при Зинин и се запознават с експлозивната сила на нитроглицерина.

Тогава между тях се разгаря конкурентна борба за опасния експлозив. И двамата искат да го продават на света, но всеки с различна цел. Бащата бързо пресмята колко нитроглицерин ще бъде нужен за артилерията и колко ще му заплатят. Но синът е категоричен и казва: „Моят нитроглицерин няма да убива. Ще помага в строежа на шосета, тунели, ще разбива скали. Изобретателят трябва да има някаква идея, мисия, трябва да знае на кого иска да помогне. Вече намерих пътя за производство на нитроглицерин на едро.” Обаче стареещият баща не разбира новата химия. Всеки тръгва по свой път. Младият Нобел започва да експериментира в своят лаборатория. Търси детонатор.

В една беззвездна петербургска нощ на месец май 1863 г. той спира на брега на река Нева.Оглежда се в мрака, а после запалва фитила, брои и хвърля заряда във водата. Изригва гейзер, мината избухва. Алфред Нобел вече е изобретил своя детонатор, който със сигурност възпламенява нитроглицерина. По-късно той пише: „След откриването на барута – моят детонатор е най-голямото откритие.” Вярва, че е победител на експлозивите. И решава да се върне у дома си в Стокхолм. Наема стара къща. Там сред сградите, в които живеят хора и на двора играят деца, започва да произвежда нитроглицерин. За да не го прогонят, поставя на фабриката си фалшива фирма: Алфред Нобел, фабрика за лекарства.

Новото лекарство се разпродава бързо. С него действително започват да прокарват пътища и железопътни линии, да разбиват скали. Скоро започват да го наричат маслото на Нобел. После идва 4 ноември 1864 година. Земята се разтърсва, после отново и отново. Под нея остават най-близките хора на Нобел – брат му Оскар, приятелят Хартман. И съвестта на Нобел. Цял Стокхолм се настройва срещу него. А той какво прави? Купува си полуизгнил кораб и тръгва с него. Там, в открито море, отново започва да произвежда своето избухливо масло. Налага му се да сменя местоположението си, за да не го проследят, изчезва и се появява в други заливи. Никой не се осмелява да се доближи до неговия „кораб”. На палубата му винаги има най-малко 50 бурета нитроглицерин. А е достатъчна една капка.

В същото време агентите тайно разпространяват доставките на Нобел. Предприемачите в строителството и мините се бият за тях. Скоро най-големите банки се свързват с Нобел, дават му 10 милиона за строеж на нова фабрика и няколко хиляди за подкуп на вестниците, за да мълчат.

Новата голяма фабрика „Винтервикен” не е достатъчна да покрие една пета от поръчките. В Швеция полагат железопътни линии, Англия копае проливи, Холандия пресушава блата, в Египет строят Суецкия канал. Всички се нуждаят от маслото на Нобел. Той започва да строи нови фабрики – от Русия до Сан Франциско. И казва: „Моята родина е там, където работя. А аз работя навсякъде!”

Без маслото на Нобел цивилизацията би се развила по-бавно. Това не може да се отрече. И все пак…

В пристанище на Панама избухва кораб, натоварен уж с бурета шампанско. Телеграфите в цял свят съобщават: „Пристанището е унищожена, броят на убитите – неизвестен.”

Това е само първата крачка, после идва Сидни, Австралия. Складът на Нобел излита във въздуха. Следват Сан Франциско, експлозия при Хамбург, Прусия. Главният бастион на Нобеловото производство гръмва от експлозии. Под развалините остават стотици тела.
Най-после в Хамбург пристанищните работници започват стачка, в Лондон отказват да разтоварват, в Ливърпул изливат хиляди бурета в морето. Под натиска на обществеността Франция забранява вноса на маслото. Англия отказва доставките и останалите страни се възпират от по-нататъшен риск. Младият Нобел изведнъж е застрашен от банкрут. После неговият най-способен агент му пише от Прусия: „Тук остава единствената надежда за бързи и огромни печалби. Пруският министър на войната иска 10 хиляди тона от вашето масло”. Как да отговори застрашеният от банкрут Нобел? От този момент той става преди всичко доставчик на войната, на смъртта. Те нямат нищо против експлозиите.

Нощем, сам в своята лаборатория Нобел започва да търси по-безопасен експлозив. Нитроглицеринът предизвиква катастрофи при транспортиране, защото разяжда съдовете. Затова Нобел се опитва да го превърне в твърдо вещество. Размесва го с пясък – напразно. Със стърготини – пак нищо.

Веднъж, през 1867 година нитроглицеринът разяжда съда в лабораторията и тънка струйка потича на пода. Такава струйка е убила вече стотици хора, но Нобел нищо не подозира, стъпва по напоената земя. Неочаквано я забелязва, застава, очаква маслото под него да избухне. Но подът остава спокоен, по него може дори да се скача. Този нитроглицерин, попил в земята, всъщност вече е динамитът. Съдът случайно е поставен върху специална пръст, която попива маслото и с някаква сила го „оковава”.

Прочутият динамит на Нобел не е нищо друго, освен нитроглицерин, пропит в инфузорна пръст. Още през същата нощ Нобел прави редица опити: динамитът издържа огън, студ, удари. Нищо не получава. Едва, когато приближава детонатор, експлодира незабавно. Гигантската сила не изчезва. Нобел само я подчинява на волята си.

Всички държави, които до неотдавна го съдят, изведнъж се карат за тонове динамит. За 7 години Нобел построява 15 фабрики в 13 страни. Динамитът гарантира безопастност.

По време на акциите на движението за мир Нобел, собственик на барутни погреби, има своя идея как да предотврати войната: „Трябва да измисля толкова страшно, толкова унищожително оръжие, че да ужаси цялото човечество. Моите фабрики ще сложат край на войните. В момента, когато две армии ще могат взаимно да се унищожат за една секунда, всички цивилизовани народи ще отстъпят и войските ще се оттеглят. Но ако не успеем достатъчно бързо да внушим страх от войната, то цялото човечество още през следващото поколение ще се върна към варварството”.

И ето, че Нобел иска да произвежда страх. Неговият мир трябва да бъде изпълнен с ужас. Зад бодливата тел на своя оръжеен завод Нобел изобретява своето последно оръжие. Последният патент на Нобел с номер 13755 е ракета. Прелита три километра. Дали улучва фигурата?

Умиращият Алфред Нобел шепна: „Вече няма да завърша своето дело. На кого ще го завещая? Бях скитник без компас, корабокрушенец без семейство, без единствен човек… Не успях да произведа достатъчно страх… Вече зная колко мъртви са нужни, за да започне човек ужасно да се страхува. Достатъчен е един. Когато това е самият той”.
Нобел умира в своя дворец, посред нощ на 10 декември 1892 г. Този дворец на италианското крайбрежие в Сан Ремо е наречен от него Мио нидо (моето гнездо). Намират го там много по-късно, на пода на лабораторията, под епруветките с ново взривно вещество, върху което работи до последния си дъх.

Няма жена, нито деца. Само далечни роднини алчно чакат завещанието му.

Стокхолмският нотариус Петерсон на Новата 1897 година трябва да отвори завещанието на Нобел. То се намира на масата, до него нож за разрязване, а около масата с разтуптени сърца седят 12 далечни родственици. На кого от тях ще остави богатството от своите фабрики за оръжие и боеприпаси? Кой ще наследи неговото злато от динамита?

Най-после нотариусът счупва печата и чете: „Аз, подписаният Алфред Нобел завещавам цялото си богатство на онези, които най-много са помогнали на човечеството със своите открития, на онези, които най-много са допринесли за сближаването на народите, на онези, които са се борили за мир…”

Няколко години се протакат делата с наследниците, които остават с празни ръце. Едва през 1901 година се присъждат първите Нобелови награди.

Нобеловата награда е почетен знак за мъже и жени за изключителни постижения в областта на физиката, химията, медицината, литературата и борбата за мир. Присъжда се ежегодно, без разлика на националност и по тържествен начин се връчва в деня на смъртта на Алфред Нобел – 10 декември.

Лушка Караянева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.