Три знакови години от Прехода в Панагюрище в книгата на д-р Ясен Христов

Дали мемоарна, както я определи доц. д-р Атанас Шопов, или документалистика, както каза бившият музеен деятел Атанас Атанасов … каква е книгата на д-р Ясен Христов  „Панагюрище – начало на промени, 1989 – 1991“ … Жанровото определение е важно, но главно в литературоведски аспект. В социален се премерва значимостта на една книга по нейната стойност за съвременниците й, както и за читателите от бъдещето. И с увереност може да се каже, че значението й е и в двете посоки.

Строга документалистика, опиране на факти и документи, а не на спомени, дати и числа – този избор на автора носи на книгата белега на историчност. Личните спомени като член на т.нар. Временна управа и в същността си кмет на община Панагюрище на Ясен Христов носят привкуса на мемоаристика. За жалост, съзнателно отбягвана, изчистена от многото емоции, белязали едно сложно, на моменти плашещо, на моменти оптимистично, но като цяло „интересно“ време.

Книгата събира факти от непълни три години от „сезона“ на прехода на страната от тоталитаризъм към демокрация. Дали ползвам верни термини не съм сигурна, но знам, че и учените не са сигурни все още. Особено за втория термин.

Представянето на книгата, която наричам знакова, стана в Музея тази седмица и представителната зала побра не просто любители на литературата или на историята, а съвременници, свидетели, но и млади хора с мътни детски спомени от тези три години, които припомня авторът. Ясен Христов не заема позата на тълкувател, а следи строго порядъка на събитията. Но прочитайки я, човек добива конкретна представа за неспокойните години, в които днешните зрели панагюрци бяха в разцвета на силите си и носеха все още младежки плам. Независимо от убежденията си, независимо от споровете, понякога обидите, изречените заплахи и смущаващи закани. Беше интересно и сложно време, в което обаче имаше за какво да се говори, имаше с кого да се спори и то по важни въпроси. Нямаше интернет и фейсбук, но имаше диалог. И важни теми. Не за пари и не за имоти, макар някои само това да са таяли в душите си, имаше диалог и противопоставяне на принципи.

В този смисъл книгата на Ясен Христов според мен е прекалено обрана откъм емоции. Знам колко емоционален и интересен събеседник може да е Ясен и затова съжалявам, че толкова се е самодисциплинирал при писането на книгата. Затова най-интересна намирам онази част, в която разказва как Временният изпълнителен комитет, съставен от представители на три различни партии, се бори за осигуряването на най-елементарните нужди на жителите на общината – храна, гориво, вода, електричество …

Много познати имена ще видят читателите на „Панагюрище – начало на промени“. Имена на хора вече отишли си, но повече на такива, които са тук и помнят събитията от преди 30 години.  Впрочем, авторът, знаехме, подготвя изданието си не отскоро, но го поднесе на публиката в този национален юбилей на Началото на прехода. Убедена съм, че той има архив и за следващите години и ще е добре да го структурира в издание, както го посъветваха негови приятели и колеги. Така мисля и аз. Но си мисля, че авторът не бива да бяга вече от емоцията и тълкуванията, защото знам, че може да го направи умно и сериозно.

Мисля си и друго. 30 години минаха от прехода. Преди това живяхме в 45 години на градящ се комунизъм. Та ние скоро ще изравним тези два периода. Ще видят ли поколенията след нас само красота и мъдрост в делата ни от преди техните 45 години.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.