Панагюрското златно съкровище – 70 години от откриването му

През 5 и 6 век пр. н. е. траките – древните обитатели на източната половина на Балканския полуостров изживяват голям обществено – икономически и културен разцвет. Той продължава чак до края на първата четвърт на III век, когато Тракия е под властта на Филип II, присъединил я към своето царство и Александър Велики довършил завоеванието й. След смъртта на Александър Велики Тракия има за управител един от неговите стратези – Лизмах (323 – 280 г.), който се обявява за независим владетел и се опитва да възстанови империята на Александър Велики. Именно от това време е Панагюрското златно съкровище, принадлежало на някои от многобройните тракийски вождове на Лизмах. От историята знаем, че тракийски отряди са участвали в походите на Александър Македонски и е могло да достигнат дотук като военна плячка или като награда.

Панагюрското златно съкровище е открито на 8 декември 1949 година от тримата братя Дейкови: Петко, Павел и Михаил – при разкопаване на пръст за тухли.

Вече 70 години панагюрското златно съкровище привлича интереса на изследователите и буди възхищението на любителите на античното изкуство. Но и до днес този уникален паметник остава загадка. Къде е било създадено? Кой го е притежавал? При какви обстоятелства е било то укрито в земята? Има ли то връзка с панагюрския край? Последните археологически разкопки доказват, че съкровището не е открито на случайно място, а сред останките на богат археологически комплекс. Не се знае дали е изработено в тези земи, или е донесен от някой център на огромната елинистическа държава на Александър Македонски. Доказан е тракийският му произход.

Панагюрското златно съкровище представлява сервиз, изработен от чисто злато, с общо тегло 6,164 кг. Състои се от 9 съда: една фиала и 8 чаши, които имат най-странни форми. Ог тях 4 ритона с формата на животинска глава, 3 канички с форма на глава на амазонка и 1 амфора с дръжки във форма на кентаври (кентаврите са легендарно племе, обитавало земите на Северна Гърция). Всички те са богато украсени с релефни изображения по сюжети от митологията. Освен широкия отвор отгоре, през който ритоните се пълнят с течност, те имат и по един малък отвор, направен близо до дъното. Два от ритоните наподобяват глава на елен, третият – на овен, а четвъртият е изработен като протоме на козел. Шийките на четирите ритона са украсени с изображенията на богове и херои, чиито имена са написани до тях. Лицата са предадени с най-малките подробности. Изобразен е дори ирисът на окото. С виртуозна точност са детайлизирани накитите на богините – гривни обеци, огърлици, показани са гънките на облеклото и шарките на тъканта му. Върху ритоните с глава на елен – лопатар на челото на животното е гравирана малка розетка, кръгче от завити лъчи, предадени като гонещи се пламъци, наредени около един център.

Розетата е древен и много разпространен в Тракия символ на слънчевия култ. Освен това, образът на елена – лопатар е свързан с великия Бог – Слънце и произтичащата от него идея за плодородието. Върху един от ритоните е представен тракийският бог на виното и веселието – Дионис, с бръшлянов венец, заобиколен от три вакханки. Три от ритоните представляват глава на амазонка, която носи огърлица с кръгъл медальон в средата. Медальонът е зает от лъвска глава, с отворена уста, през която изтича течността. При два от ритоните богатата фризура на амазонката е покрита с було, обсипано със звездички. Булото на третата каничка – ритон е заменено с шлем с красиви орнаменти. Каничките – ритони изразяват съответно главите на Афродита, Хера и Атина и са били използвани за влияние във връзка с култа.

Най-оригиналният съд в този златен сервиз е амфората – ритон. Амфора, защото има две дръжки, представляващи статуйки на кентаври и ритон, защото под всяка дръжка е изобразена по една негърска глава, в устата на която е отворчето за пиене. По този начин от амфората са могли да пият едновременно двама души – стар обичай за побратимяване. Между два венеца от лотосови цветове и палмети, върху тялото на амфората е създадена сцена. Тя започва под едната дръжка, където е показана врата на дворец, между двете крила на която бърза да се плешив и брадат старец. Към него тичат петима войни, последният от които свири с тръба. От другата страна на вратата се разговарят двама херои – старец и младеж с чепати тояги в ръце. Всички фигури, изобразени върху амфората, са с пресилена мускулатура и патетични лица. Разветите наметала на войните са надиплени и отрупани с шарки, ножниците им висят на ремъци, а самите те размахват криви мечове, каквито обикновено гърците не носят. Сферичното дъно на съда – с розета в средата – е украсено с две изображения: брадат, силен, държащ двойна флейта и кантарос, и Херакъл – дете, който удушва две змии.

За сцената, изобразена върху тялото на амфората има различни тълкувания. Според Иван Венедиков тя отразява борбата между двата сина на Едип, известна под названието „Седемте срещу Тива“.

Братоубийствената война е била назидателен урок, за тези, които пият от съда. Вероятно и изображенията върху дъното на амфората – двойната флейта и двете змии, са свързани пак с побратимяването.

Според Димитър Цончев сцената представлява легенда от гръцката митология, свързана с откриването на Ахил от Одисей и Диомед. Професор Хофман смята, че това е Херакъл със своя син. Френският учен Жорж Ру – професор в университета в Лион смята, че това е сцена на убийството в едно светилище. Според него действието се развива в Делфи, пред храма на Аполон и има два епизода. Първи епизод: двама души търсят съвета на божеството и чрез гадаене по вътрешностите на жертвеното животно, узнават за близката гибел на единият от тях. Вторият епизод е осъществяване на самото предсказание. Участниците в убийството са петима.

За сцените върху останалите съдове има единомислие между учените.

Деветият съд е фиалата. Тя е украсена с концентрични кръгове от жълъди и негърски глави, които се редуват с палмети и лотосови цветове. Палметите са скулптурни или животински орнаменти, напомнящи палма. Негърските глави върху фиалата са играели ролята на амулети – за отблъскване на лошите сили и привличане на доброто.

Всички съдове от съкровището възпроизвеждат източни форми, видени през очите на гръцки майстори. Сферичното тяло на амфората и трите ритона, изработени като глава на амазонке не са характерни за гръцкото изкуство, а формата на ритоните, наподобяващи животинско глава, са проникнали от Ориента. Съвсем типични в това отношение са дръжките на вазите, оформени в горната си част като статуйки на чудовища или животни.

Украсата на съдовете е гръцка по дух. Тя представя гръцки божества и херои, но в нея се чувства стилът на ателиетата, намиращи се по периферията на гръцкия свят, далече от големите центрове на гръцкото изкуство. В тези ателиета изобразителните тенденции на Гърция се сблъскват с приложното изкуство на Ориента.

Както повечето съкровища, така и Панагюрското, не е било изработено наведнъж. Към първоначално изработените три ритона с форма на животинска глава и фиалата са се прибавяли постепенно и другите съдове. Издължените човешки фигури, детайлите в облеклото, фризурите и накитите ни насочват към времето на Александър Велики. Към него ни насочват и формите на буквите, с които са изработени и надписите върху съдовете. А и златният оттенък на съдовете е различен.

Къде е изработено съкровището? Според едни учени  – в Атина, според други – на остров Тасос, според трети – там, където е намерено. Спорът за мястото се решава от надписите за теглото на два от съдовете: фиалата и амфората – ритон. Двата съда са били измерени с монети, близки до теглото на персийските дарейки, но малко по-тежки от тях. Такава система за сечене на монети и притегляне с тях се използвала в Мала Азия и Тракия. А понеже монетите, с които е било измерено Панагюрското съкровище имат малко по-голямо тегло от персийските, трябва да се приема, че то е било изработено в единствения град, където са се секли такива монети – Лампаси, разположен на Дарданелите в Мала Азия.

Тези особености на Панагюрското съкровище го определят като уникално произведение на ранния елинизъм у нас. Неговите творци са били хора с голяма култура и умения, за да могат да отразят в произведенията си залеза на класиката и изгрева на елинистическата култура.

Някои учени още спорят за предназначението на сервиза. В повечето случаи се смята, че това е сервиз за пиене. Други учени твърдят, че това са съдове за жертвоприношения и други религиозни обреди. Със сигурност се знае, че цялото съкровище е било използвано във връзка с религията. За това говорят символите и фигурите, изработени върху съдовете. Отворите, през които е изтичало виното са малки и неудобни за пиене. Вероятно течността е трябвало да изтича бавно, докато трае религиозният ритуал.

Панагюрското златно съкровище получава най-висока оценка от учените в целия свят. То е имало и има продължителни гастроли по всички краища на света. Гостувало е в Кьолн, Париж, Москва, Прага, Виена, Лондон, Варшава, Хавана, Берлин, Мексико, Будапеща, Букурещ, Белград, Токио, Женева, Делхи, Стокхолм, Ню Йорк и много други градове. При това отзивите на чуждестранния печат за него са възхитителни.

Чрез гостуванията си в чужбина Панагюрското съкровище се превръща в най-добрия ни посланик по света.

Лушка Караянева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.