Кръгла маса, посветена на 70-годишнината от откриването на Панагюрското златно съкровище

„Всички бяхме онемели. Гледахме в пълна тишина златните съдове, никой дума не продумваше“. Така разказа за първата „изложба“ на Панагюрското златно съкровище в спомените си от детството бившият директор на панагюрския музей Атанас Атанасов. Неговият текст, прочетен от дъщеря му, Ирина Ботева, в момента уредник в Музея, създаде една топла емоционална точка по време на кръглата маса, посветена на съкровището, в чест на 70-годишнината от неговото откриване.

Атанас Атанасов тогава е бил дете, но си спомня отлично въздействието на златната красота, открита от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови и веднага предоставена на общината. Тогава, преди 70 години, когато България току-що е излязла от войната и институциите едва са изградени, златните съдове са изложени зад стъклена витрина в сграда в центъра на Панагюрище на 8 декември 1949 година и никой не ги докосва. Постъпката на братята заслужава вечна почит от потомците, защото носи знака на честността и липсата на каквато и да е алчност и сребролюбие. Скромността на бедните хора и техният морал потвърждават и до днес много хора от Панагюрище по спомени на свои близки: „… познавахме ги като изключително кротки, честни и трудолюбиви хора“, гласят тези спомени.

Значението на родолюбивия жест на Дейкови подчертаха и всички говорители – учени, историци, изследователи от НИМ, БАН и панагюрския музей. Събитието протече като научна конференция с много интересни факти и споделени актуални изследвания. Доц. Милена Тонкова разказа в интересен стил символиката на изображенията на накитите върху ритоните, а д-р Любава Конова разгледа темата за автентичността на съдовете според изследванията на материала, теглото и формата на съдовете.

В интересен реторичен тон археологът от НИМ Гавраил Лазов мотивира тезата си за големия принос на братя Дейкови за българската история и археология. Той съпостави техния жест да предоставят още в деня на откриването на съдовете на държавата със серия други случки, в които откритите съкровища са били скривани, претопявани, рязани и така са били унищожени много факти от историческото наследство на родината ни.

В залата беше и Павел Цветанков, потомък на рода Дейкови и автор на току-що издадена книга, посветена на тримата братя и съкровището. Той зададе въпрос към говорителите в кръглата маса по темата, която той застъпва често в медийните си изяви, а именно – съмнение в автентичността на обявеното днес за оригинал Златно съкровище. Той се оплака, че НИМ е забавило половин година отговора си на негов въпрос по отношение на експертизата за автентичността на съкровището, правена през 2015 г. и подчерта, че според него оригиналът е подменен, а „грешките“ са тръгнали още при отнасянето на съдовете за първи път в музея в Пловдив. Според  Цветанков за Париж през 2017 г. са тръгнали не оригиналните съдове.

Като цяло кръглата маса бе изключително полезна за хората с интерес към историята и археологията. Два пъти по-важна е тя за панагюрската общественост, предвид факта, че родното място на Съкровището е тук, в землището на Панагюрище. То разбира се, не е изработвано тук, но тук е открито и съхранено, благодарение на високия морал на трима обикновени мъже, усетили значимостта на своето откритие не за себе си, а за всички българи.

Може би подобни форуми се нуждаят от малко повече атрактивност, предвид факта, че аудиторията се състои не само от специалисти, защото емоцията на неспециалистите е необходима за науката. Още повече това важи за младите хора, които бяха в залата, привлечени от своите преподаватели историци, за което трябва да бъдат поздравени.