Седем археологически обекта в чашката на Язовира

Археологическите проучване в чашката на яз. Луда Яна, обобщени от уредника археолог Васил Кацаров и представени в кръглата маса за Съкровището

Обект 6, сграда № 1, поглед от юг (сн. А. Харизанов)
Васил Кацаров

Историкът от панагюрския Музей Васил Кацаров представи обобщена информация за проучванията на археологията в чашката на строящия се хидровъзел Луда Яна край Панагюрище. Проучванията са част от задължителната процедура при изграждането на всеки мащабен проект с цел опазване на културно-историческото наследство. Информацията предизвика висок интерес сред аудиторията по време на наскоро провелата се Кръгла маса, посветена на 70-годишнината от откриването на Панагюрското златно съкровище. Поместваме някои от данните, ползвани от историка Васил Кацаров и предоставени от него на екипа на „Време“.

Обект № 6, Сграда № 3, поглед от юг (сн. А. Харизанов)

Строителството на хидровъзел „Луда Яна” стартира през 80-те години на ХХ век, после е замразен и рестартиран през есента на 2016 г. по нов проект. Територията на застрояване е с площ ок. 2000 дка. На нея ще са разположени язовирна стена, водна кула, отбивен тунел, основен изпускател, преливник , пречиствателна станция за питейни води. Ще се преместят два далекопровода и ще се изгради довеждащ водопровод до Панагюрище.

Единият от обектите, № 6, е на 2 км северно от гр. Панагюрище на левия бряг на малък поток, вливащ се в Панагюрска Луда Яна. Ръководител на проучванията е д-р Александър Харизанов. В процеса на работа са установени зле съхранени останки от три постройки и един разсип, в горния край на склона. Първата постройка е в северната част на изследвания участък и е с частично запазени основи на два зида, изградени от ломени камъни и кал или глина. На подовото ниво е констатирана концентрация от органични останки, няколко фрагмента от питос (голям глинен съд за съхранение на зърнени култури) и битова керамика. На юг е проучена затрупана от камъни яма, в която е открит един връх на стрела, а в близост – хромелен камък.

Обект 7, гроб № 1 поглед от юг (сн. Васил Кацаров)

Втората постройка е три помещения и в четириъгълен план. Входът на сградата е откъм запад, като се е влизало през тясното централно помещение. Открити са единични находки: каменна тежест, прешлен за вретено, фрагментирани железни сечива, и малък брой фрагменти от битова керамика. Тук е открит и добре запазен хромелен камък и голямо количество органични останки, най-вече от зърнени и бобови растения.

Третата сграда е в южния край на обект № 6 и е най-зле съхранена. Тук е намерена лята бронзова фибула (вид катарама), както и битова и строителна керамика. Само в тази сграда са налични останки от битова пещ, което значи че това е било жилище.
Откритите фрагменти археолозите отнасят към VI до началото на VII век.

Обект № 7 е проучван в периода юни – юли 2018 г. Това е могила с неправилна полусферична форма, с размери в основата 21-23 м и височина 2,40 м.

На различни нива е открит богат репертоар от разнообразни сребърни и бронзови украшения: гривни, обици, висулки, огърлица, изцяло запазена бронзова катарама за колан и голямо количество бронзови монети. Засега са датирани от периода от император Констаций II (324 – 361) до Анастасий I (491 – 518).

Разкрити са и 13 гробни съоръжения, в които погребалният обред е кремация, изпълнена не на това място, а най-вероятно извън съоръжението. Отново са открити малък брой бронзови монети и фрагменти от керамика, работена на колело и на ръка.

Това е първото откритие, свързано с погребалните практики в района на Панагюрище и е датиран от периода на Късната античност – ІV–VI в.

През септември и октомври 2018 г. е изследван обект № 11 – могила, разположена на десния бряг на р. Луда Яна. Тя е с диаметър в основата 12,0 м. и максимална височина от 1,20 м. В северната половина на обекта са регистрирани 10 вкопани в могилния насип каменни структури (цисти). Открити са само бронзов пръстен (III в. сл. Хр.) и фрагмент от бронзова апликация със 7 нита и следи от кожен ремък. При демонтирането на каменните структури наоколо са разкрити нови 7 цисти, с което общият им брой достигна 17.

Гроб № 11, поглед от север (сн. Васил Кацаров)

За разлика от първото ниво на могилата, в което керамиката е рядкост, при проучването на могилния насип в дълбочина са открити концентрации с от 2 до 3 керамични съда. Сред тях има характерни за елинистическия период (III – II в. пр. Хр.) керамични форми, изработени както на колело, така и на ръка: паници, купи, чаши (вкл. една цяла „каликс“ чаша), трапезна амфора, гърнета и др.

В открития гроб № 1 с размери 0,80 х 0,60 м са разкрити горели кости и пепел и счупен на място керамичен съд, железен нож тип „махайра“ със сравнително добре запазена дръжка. Останките отново говорят за погребение чрез кремация извън могилата.

В гроб № 2 са открити стъклени мъниста, стопилки от бронзови и сребърни предмети. Сред сребърните стопилки са идентифицирани обол на Неаполис или Парион (V в. пр. Хр.) и още един вероятно от IV в. пр. Хр. Налични са фрагменти от две бронзови и една желязна фибула. Откритите керамични съдове са били поставени умишлено с дъното нагоре. Могилата е оформена и сравнително дълго използвана през елинистическата епоха (IV – II в. пр. Хр.).

Изводите на археолозите

Проучванията на чашката на хидровъзела са предвидени по силата на договор от 2016 г. между МРРБ и Археологическия институт към БАН, както се прави при всяко по-мащабно строителство. Оказва се, че на такава сравнително малка площ се откриват доста останки от древни обредни ритуали от различни исторически епохи около началото на новата ера до Средновековието, каквито са погребалните могили.

Проучвания са правени още от 60-те и 70-те години на 20 век. И досега археолозите доказват, че регионът е наситен с древни останки. Според археолога Васил Кацаров това за пръв път говори убедително, че в региона е имало развито древно селище, чиято история може да се датира в периода 5-3 в. пр. Хр.

Наситеността на останки от могили в региона, датирани до 5-6 в. след Хр. говори също, че дори и след приемането на християнството езическите погребални обреди са се запазили още векове, пък и новата религия не е приемана с еднократен жест.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.