Ботев или безсмъртие

172 години от рождението на поета и революционер

Името му е достатъчно, за да изпълни сърцата с гордост и тревога, с възхищение и неспокойно усещане за дълг, който ни очаква. И дългият му път от калоферската одая до Врачанския балкан, през Одеската гимназия, през училището в Задунаевка, през опушените кръчми на Галац и Браила, през ледената воденица край Букурещ, през печатницата на дядо Паничков, през „Думата” и Дунава изведнъж се оказа твърде кратък и невероятно пряк. Странно и необяснимо е как обикновени делнични понятия като градове и върхове, реки, кораби и пътеки, докоснати от спомена за него, изведнъж заблестяват с поетичната прелест и обаянието на една героична легенда.

Отминават десетилетия – и върхове, образи, подвизи и песни избледняват, а Ботев върви с едри крачки срещу нас през превратностите и събитията, през долините и годините, с воеводска сабя на кръста, със скромната си книжка от двадесетина песни в джоба, с далекогледа на гърдите си, с който може да види не само дунавския бряг и не само Балкана, но и далече в бъдното, където сме и ние…

В противоречие с логическите закони, годините, които ни разделят от Ботев като физическа личност, ни приближават все повече към него – като образ на един неповторим национален герой.

Той се появи като звезда върху мрачния хоризонт. Това появяване беше мъчително и дълго. Беше необходим един монах – скиталец да напише една проста и велика книга – опора на духа ни. Беше нужен титан като Раковски. Трябваше българската земя да роди една чиста, висока и невероятна личност, един революционен организаторски гении като Апостола. В емигрантството и вътре в страната, в училища и манастири, по зандани и хайдушки поляни, трябваше да мислят, да пишат и да работят още хиляди други – учители, борци, мечтатели и поети, за да дойде най-сетне Ботев. Родината го беше чакала векове, за да се връщаме по-късно векове към него. Той съедини понятията ни за свобода, щастие, правда с великата жажда за свобода на всички народи на планетата.

Реклами

Ботев беше борец. В своята борба непостижимия революционер сля меч и перо в невероятно силно оръжие. И в романтичния си поход през Дунава, нагоре към висините на Балкана, на подвига и на безсмъртието, той осъществи своите поетични мечти и видения, които го бяха тревожили през безсънните му нощи.

Ботевият стих беше и си остана безпримерно и същевременно неповторимо, гневно, драматично, дълбоко извисено и красиво съпреживяване на народната съдба. Ботев ни поразява не само с блясъка на своя ненадминат поетичен талант, но и с дълбочината на своята мисъл, прозрял далеч в бъдещето. Минават десетилетия, но Ботевата поезия запази своята прелест и въздействащата си сила. Ботев остана безсмъртен във времето. Той се превърна в еталон на всички наши национални добродетели. Той даде всичко, което имаше на тази земя – живота си. Сбъдна се неговото пророчество: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.” Българското революционно движение с роди в главите на няколко десетки вдъхновени младежи и се осъществи от хиляди знайни и незнайни мъже и жени, но поетът Христо Ботев е единствен. Затова Ботев никога няма да умре!

Лушка Караянева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.