Иванка Ботева – достойна дъщеря на още по-достоен баща

На 5 май 1876 година в Букурещ излиза брой първи и единствен за последния Ботев вестник „Нова България”. „Основателят на предстоящия вестник – пише Никола Живков – е Христо Ботев, след издаването на който се упъти с дружината си за България. Под негова редакция се издаде тоя първи брой, с негови средства, които бяха неговата последна распра, а в един ден след пораждането на вестника, бе определен денят за кръщенето на единственото му дете, за което взе назаем 4 минца, понеже бе дал капитала си за кръщението на „Нова България”

Този факт от биографията на Ботев изумява и днес с благородството си.

Съгражданинът и кум на Ботев – д-р Странски, кръщава Иванка на 11 май 1876 година, давайки й името на Ботевата майка. Когато щастливият баща тръгва към България, дъщеря му е само на един месец и не е запомнила спомен за него.

За семейството на Ботев настъпват тежки години след смъртта на поета – революционер. Венета се установява във Велико Търново, където Иванка започва училище. През 1885 година букурещкия владика Панарет Рашев, вече тежко болен, прощава на племенницата си Венета „безумния” брак с Ботев и я вика при себе си. В Букурещ Иванка посещава известния девически пансион на мадам Брок. През 1887 година със завещаната от Панарет сума семейството се връща в Търново и се настанява в къщата на Велчо Джамджията.

Венета и Иванка Ботеви, снимани в Женева през 1892 г.

През месец май 1890 г., в присъствието на Фердинанд, Стефан Стамболов и оцелелите ботеви четници, във Враца се освещава паметник на войводата. На тържеството присъстват Венета и Иванка. Иванка е на 14 години и произнася словото:

Господа министри, почитаемо събрание! Милата ми майка ме доведе между вас, за да присъствам на тържествения празник, откриването на паметника, въздигнат в чест на милия ми и незабравим баща – Христо Ботев и другарите му. Аз съм малка и не съм в състояние да ви разкажа особено нещо за бака си, но аз ще ви кажа това, което младежкото ми сърце чувства в тази минута, като гледам този свещен за мен бюст… неговаат саможертвеност за спасение на Отечеството и обезсмъртяването на паметта му, ми внушават мисли, които не могат давъздържат сълзите ми. Аз и майка ми сме били нещастни като останахме: аз без баща, а тя без съпруг, но българският народ роди един герой. Това ни утешава – че баща ми загина за свободата на Отечеството ни. Неговият род и аз ще се грижа да я запазя за всякога, макар че тя става достояние на целий ни народ.
Нашият народ, който дълбоко знае да цени заслугите на своите доблестни синове, въздигна този грамаден паметник в чест на покойния ми баща и другарите му.
Да живее България!”

Речта на Иванка не се харесва особено на някои присъстващи. В обръщението си тя пропуска името на Фердинад. Но въпреки това Ботевата дъщеря е забелязана и пратена на държавни разноски във виенски католически пансион. Редът в пансиона е чужд за Иванка и след 6-месечен престой в Австрия тя се завръща в България. Само след една година жаждата за знания я отвежда в Женева. Този път момичето учи на собствени разноски. В Женева Иванка е най-известната сред българиге, намира младежи, мислещи и приемащи действителността като нея – милеещи за България.

През 1900 година Иванка Ботева завършва социални науки в Женева и с титла „лисансие” се завръща във Велико Търново. Постъпва като учителка в местната девическа гимназия.

Заради името и личните си качества тя има сред гражданството голяма популярност. Радва се на обичта на ученичките си, занимава се отново с обществена дейност. Тя е сред основателите на Народния университет в града и е активен член на читалището, присъства на Македонския конгрес през 1902 година. В дома на Ботев идват нелегални дейци на Македонското движение. Съгласно несправедливото решение ан Берлинския конгрес Македония и Одринска Тракия са върнати отново на Турция.

Реклами

Иванка пише стихове. Приятелките я съветват да публикува. Бащината й поезия й вдъхва респект и поетическите опити на младата учителка остават завинаги в тетрадките. Като свой дълг тя приема работата по издаването на Ботевите творби. На тази работа тя, заедно с Иван Клинчаров, посвещава много време. В това дело помощ й идва от съпруга й – д-р Стоян Христов.

В деня на сватбата й калоферци изпращат поздравителна телеграма и съобщават решението си да издигнат паметник на Ботев в родния му град. В своя отговор до калоферци Иванка споменава, че „националните задачи не са завършени и общите обществени интереси се нуждаят от горещ патриотизъм и саможертвеност”.

Младото семейство прави сватбеното си пътешествие до Букурещ и посещава местата, свързани с детството на Иванка. Всяка седмица следват срещи с Иван Клинчаров във връзка с издаването на Ботевите стихове и проза. Наближава времето да се роди първата им рожба. Това е време на планове, а времето не стига.

През есента на 1906 година Иванка се разболява и след несполучлива операция умира на 7 ноември същата година в София. Софиянци изразяват почитта си към Ботевата дъщеря с траурна процесия. Саркофагът й е носен на ръце до централната софийска гара и по целия път до Търново на големите гари чакат траурни групи.
Днес костите на Иванка Ботева почиват редом с тези на Венета Ботева в централния парк на Велико Търново.

Лушка Караянева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.