А. Шопов, екзархията и в-к „Новини”

165 години от рождението на акад. Атанас Петров Шопов

Доц. д-р Атанас Шопов, Исторически музей – Панагюрище

Настоящите редове целят да припомнят една страница от „Строителството на съвременна България” – строителство, в което участват плеяда радетели за национално освобождение и обединение на българския народ. Сред тях се нарежда и името на Атанас Петров Шопов. Той е роден на 18 януари 1855 г. в Панагюрище. Направил първите стъпки в образованието си в родния град, Шопов има възможност да учи по-късно във Военномедицинското училище в Цариград.

Атанас Петров Шопов

Последователността и стремежът на Шопов да работи за българската национална кауза проличават още по време на учението му в Цариград, като дописник на българските вестници и активен участник в дейността на Българското печатарско дружество „Промишление”, образувано в Цариград през 1870 г. по идея на П. Карапетров. Той помага за разкриване на издевателствата при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. А. Шопов участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. По-късно завършва право в Петербург и специализира в Париж и Виена.

Високото образование на Шопов му вещае добра кариера като юрист. Обаче като апелативен съдия в София, той работи кратко време. След това редактира в. „Отечество” от неговото основаване. Като редактор на органа на Консервативната партия, той се задържа около шест месеца, тъй като постъпва на работа в Българската екзархия в Цариград. Неговото назначаване в Екзархията не е изненада, защото вече е показал, че е достоен за това с делата си.

А. Шопов много точно и справедливо оценява българската национално-духовна институция: „Екзархията, Ортакьой, това е възраждането на целокупния български народ на чисто културна основа…”. Цялата българска колония в Цариград живее с проблемите на българското общество и всички полагат грижи за тяхното решаване. Той съзнава, че има нещо пленително в поривите на тогавашната българска интелигенция.

При създадената обстановка след Берлинския конгрес за българите, които остават в пределите на Османската империя, не остава нищо друго освен да очакват предвидените реформи и да се обединяват около единствения признат институт – Българската екзархия, която е техен представител пред Високата порта.

Българската желязна църква “Св. Стефан”

Екзархията става тази официално призната легална институция, на която е съдено да подкрепи и осъществи духовното обединение на българския народ в единно цяло. Така бавно, но неизбежно, българското обединение, насилствено разрушено от Великите сили в Берлин 1878 г., се възстановява постепенно, под покровителството на Екзархията. И наистина тя става „повече от посолство”. Тази институция по своята организация е като държава в държавата, по отношение на училищната и духовната управа на българското население във вилаетите.

Реклами

Новите обстоятелства поставят задача пред Екзархията за търсене хора с необходимите качества и способности. И навярно по тези съображения Екзархията се спира на Атанас Шопов. Макар в първите години от изграждането на самостоятелния държавен живот Шопов да е далеч от родината, той зорко следи обстановката в нея. Младежът отлично разбира сложната, преплетена и многолика ситуация, която последва за България след споразуменията между Великите сили в Берлин през лятото на 1878 г., като отбелязва, че въпроси и задачи стоят „безчет” пред българите за решаване и изпълнение в началото на държавното устройство. За постигането им Шопов подчертава, че са необходими „много трудове и жертви” от българския народ.

Задълбоченото познаване на националните проблеми на Балканите от А. Шопов и в този контекст тежненията, които стоят пред българите, са оценени високо от екзархийските дейци и българските държавници.

Екзарх Йосиф

Атанас Шопов е човек с познания, „трудолюбив, тих и постоянен, умен… патриот, такъв с една реч от какъвто се нуждае Екзархията предвид на въпросите, които има да решава”. Това откриваме за него в препоръката на д-р Г. Вълкович до екзарх Йосиф. От краткото изложение за неговите качества ние научаваме, че назначаването му в Българската екзархия не е изненада. Екзархийската дейност има патриотични подбуди с явна народностна насоченост и се нуждае от хора с дипломатически усет и правни познания.

Вестник „Търновска конституция”, бр. 67 от 25 август 1884 г. е по-конкретен, „Шопов бил вече поканен от екзарха…, за да почне издаването на екзархийския там вестник предопределен да защитава интересите на Македония”. Това сведение конкретизира бъдещата му дейност в Българската екзархия, т.е. да списва вестник, който да защитава интересите на българите в Османската империя. Той е вече известен публицист и може освен длъжността „Главен секретар”, да ръководи и издаването на един подобен орган. Самият Шопов, вече като служител в Екзархията, пише на Гр. Начович, че се надява скоро да започне да излиза и български вестник в Цариград. Но поради трудното положение, в което се намира Екзархията нейният орган в. „Новини” /от 1898 г. преименуван „Вести”/ започва да излиза от 27 септември 1890 г., като негов пръв редактор става А. Шопов.

Така от 1 септември 1890 г. до 31 март 1897 г. А. Шопов става редактор на екзархийския орган – в. „Новини”. В това си качество, със своя журналистически опит, той умело защитава политиката на Екзархията. Води борба срещу Патриаршията, гръцката и сръбската пропаганда в Македония. Във вестника дава широко място на описанията на селищата, местния фолклор – обичаи, народни песни, пословици и пр. Те потвърждават българския облик на областта Македония. „Новини” отделя място и на външни вести, както и на тези от свободните български земи. Той се нарежда в редицата на най-добре списваните вестници, излизащи по това време. При редакторството му Шопов среща големи трудности от страна на турската цензура, която не позволява да се пише срещу гръцката и сръбската пропаганда в Македония. Но въпреки това, Българската екзархия постига успех, защото нейният орган става обединител и изразител на културно-духовните стремления на българите в Османската империя. Като главен редактор на екзархийския вестник, А. Шопов рядко се подписва с името си. Неговият най-популярен псевдоним е Офейков. По тази причина написаното от него в голямата си част трудно се установява.

Реклами

Издаването на в. „Новини” е много голям успех за българите във вилаетите. За него Шопов обобщава, че Екзархията „е направила много нещо откак е започнал да излазя вестника”. Независимо от трудностите, в. „Новини” се превръща в трибуна за отразяване на живота и положението на българите в Османската империя. Този екзархийски орган става вестник за поддържане на народностното съзнание на българското паство. „Новини” дава широк отглас на всички, макар и най-скромни духовни проявления сред българите в тия земи. През 1895 г. вестникът започва да издава и приложение: месечно списание „Библиотека” с научно-белетристично, духовно-нравствено, критично и педагогическо съдържание, т.е. една твърде широка програма.

Така Шопов има възможност да се включи във вихъра на политическите събития на Балканите. Като главен секретар на Българската екзархия (1884-1897), български търговски агент (1897-1909) и пръв генерален консул в Солун (1910-1912), се сблъсква с изключителните трудности, пред които е изправена българската дипломация за решаване на противоречията, заложени на Балканите вследствие политиката на Великите сили.

Реклами

В научните трудове, посветени на борбата срещу антинаучните становища и денационализаторската политика по отношение на Тракия и най-вече на Македония, авторите се основават на огромната изследователска дейност и дипломатическа преписка на Атанас П. Шопов. Те съдържат ценни сведенията, които са събрани не от едно краткотрайно пътешествие, а се явяват плод на продължително и задълбочено изследване. Много време той прекарва в Македония, пътува из нейните планини и долини, проучва миналото, бита и културата на населението. Проверява, сравнява и уточнява добитите сведения за нейното минало и настояще. Поради това между изследователите на Македония в ново време А. Шопов заема едно от видните места. Неговата плодотворна изследователска работа го издига до нивото на наш учен-историк, който обогатява историческата ни наука с много трудове. Те го водят до редовно членство в Историко-филологическия клон на Българското книжовно дружество.

Атанас Шопов принадлежи към онези „къртове” (по израза на Т. Жечев), които използват перото и дипломатическата работа за укрепване на българското национално дело в Европейските вилаети на Османската империя. И това е не по-малко значимо отколкото борбата с оръжие в ръце. Той принадлежи към плеядата личности-интелектуалци, които научно обосновават и защитават националната идея, като доказват правотата на българите в борбата за свобода.

Доц. д-р Атанас Шопов,
Исторически музей – Панагюрище

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.