Как е изглеждал романът „Под игото” в първите си издания?

170 години от рождението на Иван Вазов – патриархът на българската литература

Лушка Караянева

„Под игото” е първият български роман, чието заглавие предизвиква в съзнанието ни определени асоциации. Едва ли са много хората, които са се интересували как е изглеждал романът на Вазов в първите си издания.

Замисълът на Вазовото произведение възниква в Одеса, където писателят емигрира. Преди това няколко месеца авторът е бил в Цариград след потушаване на русофилския бунт от 1886 година. Далеч от родината си, Вазов усилено работи върху своята епопея, без обаче да успее да я завърши. И когато през пролетта на 1889 година най-после идва дългоочакваната вест, че може да се завърне в България, въпросът с „Под игото” изглежда почти предрешен. Политическата атмосфера в страната е твърде неблагоприятна за появата на един труд, „писан в Русия и напоен със симпатиите ни към освободителите ни”. Така определя обстановката самият автор. И все пак, събитията около романа се развиват по-различно от очакванията .

Първо издание

Още първите дни след завръщането си народния поет е приет от министър председателя Стефан Стамболов, който е настроен покровителствено към таланта му и еготов да прояви толерантност спрямо политическите му възгледи. Към това се прибавят и настоятелните молби на Иван Шишманов (по онова време началник отдел в Министерството на просвещението) Вазов да завърши колкото се може по-скоро творбата си и да я отпечата в новооснования „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, които разпалват задрямалата творческа енергия на писателя. Не на последно място към работата го подтиква и необходимостта от пари за преживяване. Ето какво споделя писателят за материалното си положение: „Господин Атанас Илиев, мой отдавнашен приятел, също чиновник в горното министерство и сътрудник на сборника дойде и ми благодари от името на министъра Живков и ми каза, че ще ми се плати на печатна кола по 200 лв. Двеста лева! В оная ми сиромашия! В оная нищета, в която живееха домашните ми. Това известие ме окрили. Сега трябваше да го допиша!”

И така, през периода 1889 – 1890 година в книжка първа, втора и трета на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” се появяват последователно трите части на романа „Под игото” с подзаглавие „Из живота на българите в предвечерието на Освобождението”. Тази публикация се смята и за първото издание на творбата, макар тя да не допринася особено много за нейната популярност, поради ограничения тираж на сборника и неговата специализираност. Въпреки това, отзивите не закъсняват. За огромна изненада на Вазов особено ласкаво е отношението на вестник „Свобода”, от който да този момент, поетът е чувал само обиди и ругатни. Сега обаче вестникът не само признава, че романът е толкова прекрасен, художествен, че той може да се нарече „перлата на българската белетристика”, но и настойчиво изисква да бъде отпечатано самостоятелно издание, „за да има възможност всекой да го чете и да се наслаждава от него. Но призивите на „Свобода” не се увенчават със скорошен резултат. В отделна книга „Под игото” излиза едва през 1894 година, след като Вазов сключва договор с издателя Чипев. Междувременно романът вече е излязъл в превод на английски през 1893 година с предговор на професора от Кембриджиския университет. Едмънд Гос. И много авторитетни литературни издания му отделят място в отделите за критика.

Реклами

Изненадващо се появява и шведското издание , отбелязано със статия от големия приятел на българската литература Алфред Йенсен. Това става причина пловдивската „Дума” (в кн. 10-11 през април и май 1984 година) да възкликне: „Както и да бъде, но факт е, че чужденците ни отвориха очите да вземем в нази си да видим що имаме и да отдадем принадлежащото му се внимание. Цели пет години има откакто романът „Под игото” се появи, от цели пет години той тъне в ония прашни страници на прочутия сборник…”

Трето издание

Договорът между Вазов и Чипев е сключен на 11 април 1894 година. Той предвижда на автора да бъдат изплатени 2500 сребърни лева, като при преиздаването му се полага възнаграждение равно на половината от тази сума. Тиражът на романа е определен на 3000 екземпляра и условието е той да се спазва при следващите издания. Освен това издателят се задължава да предостави на писателя 25 безплатни екземпляра. Романът е излязъл от печат на 10 юли 1894 година.

По време на подготовката на самостоятелното издание Вазов е много творчески активен. Преди всичко той се заема със сериозна подготовка на текста. Премахва различни пасажи и и глави. Крайният резултат е появата на един луксозен за времето том, с обем от 507 страници с портрет на писателя в началото и с 25 илюстрации. Отзивите в тогавашния печат го сочат като първото илюстровано издание, дело на художниците от Рисувалното училище Антони Пиотровски, Иван Мърквичка, Антон Митов и Йозеф Обербауер. Начинът на изработване на илюстрациите е твърде интересен и е приложен до голяма степен по настояване на Вазов, който лично е наблюдавал и контролирал целия процес на изготвянето им. Художниците в негово присъствие са правили предварителни снимки в ателието на дворцовия фотограф Иван Карастоянов, с помощта на артисти от трупата „Сълза и смях”, които пристигали там с целия си реквизит. После, костюмирани и гримирани заставали пред фотоапарата. В същото време Вазов с изключителна енергия, просветнал, с вдъхновено чело тичал от кюше на кюше с чибуци, фесове и кожуси. Устройвал обстановката на сцената във фотографията на Карастоянов. При всички случаи виждането на художниците било подчинено на виждането на Вазов. Когато въпросът опира до портрета на Огнянов, Вазов предлага на Антон Митов снимката на брат си Михаил, младеж с дързък, с авантюристичен дух, участвал в чуждестранния легион, герой от Сръбско – българската война, но загинал на 24 годишна възраст в преврата за детрониране на Батенберг.

След 1920 година оригиналните илюстрации са били напълно изоставени с едно единствено изключение – изданието от 1970 година на „Български писател”, в което са използвани 16 от тях.

Реклами

Разбира се, в дългата история на преиздаването си романът „Под игото” е бил илюстриран от много талантливи съвременни художници, между които Борис Ангелушев, Хр. Нейков, Т. Панайотов, Г. Недялков, Л. Зидаров. И, ако днес искаме да върнем читателите към художествения вкус на Вазовото време, то не е от естетически съображения, а заради онази неповторима атмосфера, която е неделима от първообраза.

Лушка Караянева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.