Борбите на българския народ срещу османско иго

Лушка Караянева

Лушка Караянева

След упорита съпротива българският народ попада в края на 14 век под властта на османските турци. Чуждото завоевание спира възходящия му исторически път. Поставен в изключително трудни условия, той все пак преодолява този трагичен за него прелом и продължава историческото си битие, като отстоява в непрестанна съпротива народностните си права.

Във всички съпротивителни прояви в България срещу чуждото владичество се открояват две тенденции. В първата – антифеодалната – намира израз отпорът на населението, на обикновените трудови хора, в това число и на турската рая срещу османския феодален гнет.

Съвременен портрет на цар Иван Срацимир от неизвестен автор от XIX век

Втората отразява в различни степени и форми опитите за освобождение на поробения български народ. В историята на българските съпротивителни движения от 15 до 18 век антифеодалното и народоосвободително начало са неразривно свързани. В научната литература битува една неправилна представа, според която времето от 15 до 18 век в българската история е време на робско примирение за българите, време на политическо бездействие. Многогодишни проучвания в наши и чужди архиви доказаха, че тъмните до неотдавна векове се оказаха изпълнени с постоянен борчески огън, в който се опазва и закалява народното самосъзнание, остро чувство за правда и воля за свобода.

Динамиката на тази борба се обуславя и от закономерностите в развоя на османската обществено – икономическа система. Така промените в османската военно – ленна система от 16 до 17 век и с разложението й през 18 век се влошава положението на всички слоеве от подвластното население. Едновременно с това развитието на стоково – паричните отношения, на търговско – лихварския капитал, които подкопават спахийството и цялата свързана с него политическа структура и причиняват разорение на населението, допринасят за обособяването на нови среди в българското общество. Появяват се джелепи, търговци, занаятчии. Те стават особено дейни в народното съпротива и най-вече в политическите движения. Динамиката в съпротивата е свързана и с приливите и отливите в борбите, които останалите балкански народи водят. Народната съпротива се разгръща в две направления – за намаляване, облекчаване на феодалния гнет, за неговото премахване и за свалянето на цялата система на чуждо господство. Невъоръжената съпротива се изразява във форма на оплаквания и молби пред висшестоящите органи на властта, процеси пред османския кадийски съд и в защита на пренебрегнати права, неизпълнение на феодалните задължения или открит отказ да работят, бягства и изселвания. В някои от тези изяви участват и турски селяни, мюсюлмани.

Миниатюра
на Иван Шишман
от Лондонското
четвероевангелие
на цар Иван Александър

Най-дълготрайна форма на въоръжена съпротива е хайдутството, което Георги Сава Раковски нарича „знак на политическия живот на народа ни“. Хайдутите са предимно селяни. И това е обяснимо. Върху селото се стоварват най-големите тежести на феодалния ред. Често в техните редове се включват и хора от специални категории население – войници, дерменджии, натоварени с въоръжената охрана на властта. По-волни и по-самостоятелни, те нерядко обръщат движението си срещу нея. Хайдутите не само закрилят населението от властимащите. Още през 16 век техните борчески стремежи достигат до цели с по-широко обществено значение. Те пазя раята от данъчно претоварване и произволи и я насърчават да се бори срещу прекомерната феодална експлоатация. Появяват се тенденции на народната особеност и съзнателна насоченост срещу поробителската власт. В течение на няколко века хайдутството се превръща в постоянна и сериозна противодействаща народна сила, насочена срещу османската феодална система. Сила, която подкопава устоите й. То внушава вярата, че народните страдания не остават неотмъстени и вдъхва на раята сили за съпротива. Хайдутството съдейства за засилване на народностното самочувствие и дързост, които създават атмосфера за освободителни движения. Чрез тях българската народност показва най-силно и най-организирано стремежа си да завоюва право на свободно развитие и съществуване в същите географски територии, в които се е обособила и изживявала през Средновековието: Мизия, Добруджа, Тракия и Македония.

Няколко години след падането на България под османска власт представители на българската средновековна управляваща класа начело с Шишмановци – Константин и Фружин, синове на видния владетел Иван Страцимир и търновския цар Иван Шишман организират освободителни опити в съюз с други балкански владетели и с подкрепата на Унгария (1404 и 1408 г.) През 1445 година редица градове от старите Видинско и Търновско царство въстават срещу кървавия режим на Муса – един от претендентите за султанския престол.

Петър Богдан

През 16 и 17 век въстанията се подготвят във революционна обстановка, по време на войните, които Турция води. По време на Австро-Турската война (1593 – 1606 г.) избухва първото Търновско въстание в 1598 година. През първата четвърт на 17 век българският народ продължава да бъде политически активен и да търси помощта на испанския крал, дуковете на Мантуа, Савоя и Тоскана, папата, австрийския император и френските управляващи кръгове в лицето на Шарл Гонзак, дук дьо Невер и др.

От трийсетте години нататък освободителните опити се оглавяват от българската католическа интелигенция, начело с бележитите висши католически духовници Петър Парчевич, Петър Богдан, Антон Стефанов и др. Те представят международно българската освободителна кауза и чрез тяхната дейност тя се откроява много по-ярко от преди в източната политика на Европа. Големи освободителни движения пламват по време на войната, която Турция води с Австрия, Венеция, Полша и Русия. В Търново избухва ново въстание през 1686 г. начело с Ростислав Стратимирович, един от първите борчески водители, които вярват и се стремят да спечелят политическата подкрепа на Русия срещу османското господство. През 1688 г. в Северозападна България с център Чипровци се разгръща голямо въстание начело с Георги Пеячевич, братя Станиславови и Богдан Маринов. Въстанието е удавено в кръв – австрийците не оказват обещаната помощ. През 1689 г. се подготвя нов опит в Североизточна България. В Пазарджишко се вдигат на борба войници и хайдути начело с легендарния Страхил войвода и подпомагат австрийските войски с дружини. В Североизточна Македония избухва ново въстание, начело с хайдушкия вожд Карпош през 1689 година.

През Австро-венецианско-турската война (1714 – 1718 г.) В Ломско-Видинския край се оказва съпротива срещу властта начело с „капитаните“ Георги Филимон и Димитър. В 1730 година се вълнува населението от Тракия като отглас от въстанието на патрона Халил. По време на Австро-руско-турската война (1735 – 1739 г.) пламва голяма въстание в западна България. Един от водителите му е самоковския владика Симеон.

През 1751 г. в Русе се стича населението от 9 български села, вдигнало се срещу данъчни чиновници. Подобен бунт се разразява и във Видин срещу изстъпленията на мними еничари.

Активната балканска политика на Екатерина II насърчава опитите за освобождение на българския народ. Българи участват в доброволчески отряди заедно с руски войници. Българското население във Видинско се вдига в 1774 г. и с оръжие в ръка се сражава в самия град.

Въпреки неуспешните опити тези освободителни движения и изобщо въоръжената борба на българите през 17 и 18 век съдействат, заедно с движенията на останалите поробени народи в Европа, за омаломощаването на османската власт. Чрез тези движения въпросът за съдбата на поробена България заема все по-ясно самостоятелно място в източната политика на европейските държави.

В борбата се утвърждават устоите на народността, която укрепва през втората половина на 18 век, като нация със самосъзнание и силен стремеж към свободата.
Многобройните опити за освобождение на българския народ през 17 и 18 век недвусмислено говорят за неговата непреклонна воля за свобода.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.