Сан Стефано – 1878 година

142 години от подписването на Сан Стефанския договор

Лушка Караянева

Турският историк и писател Илхан Бардакчъ описва послединя етап от разгрома на турската армия в освободителната за българския народ Руско – турска война 1877 – 1878 година така: „Вече рухнахме. Всяка битка на Сюлейман паша завършваше с катастрофално поражение. Генерал Радецки прекъсна връзката между главнокомадващия османсаката армия Сюлейман паша и Одрин. Не само Одрин падна. Един след друг падаха градовете по пътя за Истанбул. на 29 януари падна Чорлу, а на 5 февруари Силврия, в сряда, 6-ти февруари, изгубихме и Чаталджа. За първи път в историята ни в Йешилкьой влезе противниковата армия. И какво влизане: Само една крачка и противникът щеше да бъде в Истанбул.”

Пред заплахата руската армия да влезе в столицата на Османската империя султанското правителство моли за прекратяване на боевете и за примирие. То е подписано на 31 януари в Одрин. Преговорите за сключване на мир продължават в Сан Стефано, предградие на Цариград, на 20 километра от столицата, където руските войски са стигнали на 24 февруари. За първи път от 450 години, откакто Цариград е турски, в Сан Стефано, днешното Йешилкьой, влиза кат опобедителка армия на друга държава. Победата на Русия хвърля в тревога Англия и Австро – Унгария, които виждат застрашена своята близкоизточна политика и интереси. Те обещават подкрепа на султана и още тогава предявяват искане за възнаграждение за тази подкрепа. Кипър да бъде даден на Англия, Босна и Херцоговина – на Австро – Унгария. При тези условия не ще бъде допуснато влизането на руските войски в Цариград. Едан английска воено-морска ескадра от 7 бойни кораба под командването на генерал Хьорнби още на 13 февруари е преминала Дарданелите, навлязла в Мраморно море и с насочени към Сан Стефано оръдия е пуснала котва край Принцовите острови до самия Цариград. Изплашен султан Абдулхамид решава да се прехвърли в Бурса с надежда да бъде отведен там харумът му, но е успокоен от английския посланик. Султанското правителство, подстрекавано от Англия, се стремяло да протака и затруднява преговорите. Отговорът на Русия е: „Ако английският флот не напусне Мраморно море, Русия ще се смята за свободна от поетото задължение да не окупира Цариград и Дарданелите.”

Султанът моли английското правителство да нареди английския флот да се изтегли от водите на Цариград. Ескадрата отплава за Мудания. Султанското правителство дава тайни указания на своите делегати на преговорите – министърът на външните работи Сафет паша и султанския посланик в Берлин – Садулах бей да правят всичко, за да смекчат някои от условията за мир, които поставя Русия, но ако руската страна не отстъпва – да подпишат мирния договор. В Сан Стефано пристига и великият везир – министър-председателят на Османската империя Ахмед Вефик, за да се срещна с ръководителя на руската делегация генерал граф Игнатиев, до войната руски посланик в Цариград, голям приятел на България, най-големият дипломат, който царска Русия е имала в османската столица. Великият везир предава на граф Игнатиев молбата на султана: специален султански пратеник да бъде приет от руския император за разговор по някои въпроси на преговорите за мир.

Не, не и не! – отсякъл граф Игнатиев. Ние няма да позволим да попаднем отново в капан.

Приемате ли условията? – пита граф Игнатиев Сафет паша и Садулах бей и им известява, че заповедта за настъплението на руската армия към столицата е дадена.

На трети март 1878 година, разплакани турските делегати подписват мирния договор, като приемат всички условия и преди всичко създавенето на независима българска държава. В границите на България се включват териториите между Дунава и Балкана, с изключение на Северна Добруджа, която се отстъпва на Румъния, цяла Тракия без Гюмюрджинско и Одринско, които остават в Турция, цяла македония без Солунската област и Халкидическия полуостров, които също остават в Турция. С малки изключения в тези граници влизат всички земи, населени предимно с българи.
Церемонията по подписване на Санстефанския мирен договор е описана от много свидетели на това историческо за българия, за Русия, за Турция, а и за Европа събитие. Турският историк Шейсувариоглу описва подробно и къщата, в която е станало подписването. Това е двуетажна богатска каменна къща – вила с красив балкон и колони. От вътрешната страна на прозорците са поставени вази с цветя. В стаята има две маси и столове за руската и турска делегация, които се срещат всеки ден или веднъж на два-три дни, когато е нужно да се консултират с правителствата си.
Хиляди хора се трупат в Сан Стефано: турци, гърци, арменци, европейци и всички българи от Цариград, дошли да присъстват на новото раждане на България. Смесват се с руските войски и пратеници от всички краища на България. Ето какво е записал Жорж Ардуан – кореспондент на френски вестници: „Тълпата е възбудена до краен предел. И ето, към 5,30 часа след обяд се задава каляска с два коня. В нея е генерал Игнатиев, който държи в ръце текста на мирния договор. Каляската е експортирана от двама казаци на коне и още двама конници с фесове – адютантите на Сафет паша. Генералът подава на великия княз текста на мирния договор и му рапортува с радостен глас и сияещо лице: „Имам чест да поздравя Ваше височество с подписването на мира.”

Реклами

Гръмко „ура” оглася околностите. Велиикят княз Николай преминава в тръст с коня си пред редиците на строените войски, спира по средата, издига двете си ръце и се провиква със силен глас: „Договорът е подписан.” Продължително „ура” заглушава гласа му. В този момент полковник Тахис бей, пристигнал в парадна униформа, поднася на великия княз поздравите на султана.
След прегледа на войските великият княз произнася кратка реч: „Момци мои, мирът е подписан. Не смазахме турците. Пред вас е Цариград. Това се дължи на храбростта и верността на всички вас…”
Войниците хвърлят шапките си във въздуха. Наново от всички гърди се изтръгва гръмовно „Ура!” Този вик може да стигна до двореца „Илдъз”, до самия султан, чието поражение и унижение честват победителите…”
Веднага след това започнал парадът. Пехотните части преминават в тържествен марш в колони по батальони, кавалерията по ескадрони, артилерията по батареи.
Сензацията за читателите на вестниците по онова време, били описанията на блестящите приеми, дадени от султана в султанските дворци. „Долма бахче” и „Бейлербей сарай” в чест на победителите.
Приемът в двореца „Долма бахче” в Цариград бил даден от султан Абдулхамид в чест на главнокомандващия руската армия княз Николай Николаевич. Главнокомандващият пристигнал в султанския дворец, придружен от 25 прославени генерали: Гурко, Радецки, Скобелев, Раух, Шувалов, Непокойчински…

Те пристигнали с императорската яхта „Ливадия”, екскортирана от турски военни кораби и от руския боен кораб „Константин”. Командир на този кораб бил прославеният капитан Макаров, който потопил девет турски кораба само на две мили от Цариград и два големи турски крайцера пред Сухуми и Батуми. Султанът обещавал две хиляди златни лири за главата му. Гостите били посрещнати от султана и неговата свита в големия тържествен салон на двореца, който гледа към Босфора. Императорът взел със себе си само 25 генерали.
Султанът проронил сълзи, когато се ръкувал с главнокомандващия руската армия. Главнокомандващият армията – победителка утешавал тъжния султан и му поднасял поздрави от своя брат, руския император.
Прислугата поднесла на високите гости турско кафе в сребърни и златни подноси и палела дълги две метра чибуци, украсени със скъпоценности. Султанът върнал визитата на главнокомандващия руската армия на прием в двореца „Берлейбей сарай”. Той бил придружен от великия везир, везири, паши, които командвали турските войски срещу руските и се отличили в боевете. Между тях не бил Сюлейман паша, който изпаднал в немилост – бил обвинен, че не умеел да командва войските си и изоставил големи войскови съединения да бъдат обкръжени и разгромени, и затова бил хвърлен в затвора и изправен пред съд. Не присъствали и други безславно проявили се турски командири. Вдясно на султана стоял прославения командващ турските войски в Плевен Осман паша, който ранен се предал с 40-хилядната си армия, но бил високо оценен като командир и от турска, и от руска страна.
След взаимна представяне генерал Скобелев – син и Осман паша приятелски пиели кафето си и разговаряли. Генерал Скобелев и Осман паша се познавали още от Плевен, когато се срещнали – единият като победител, а другият – като пленник. Руските и турските генерали си разменяли комплименти.
Русите издигат в Сан Стефано паметник в чест на победата. Както къщата, в която е подписан договорът, така и паметникът сега не съществуват, но великият ден – 3-ти март 1878 година остава завинаги в паметта на историята, и на българи и руси. На този ден, след петвековно робство се роди за свободен живот българската държава.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.