Някога всичко е имало смисъл – всяко събитие и всяко изпитание. Хората са го откривали непрестанно, въпреки сълзите и въпреки болката. Страданието ги е хармонизирало, то е било урокът им по мъдрост. Излизали са от него с укрепена вяра. Става дума за безименната и неосъзната святост, без които светът отдавна щеше да е част от нищото. За нас обаче, поради вътрешния ни хаос, всяка неприятност е „удар на сляпата съдба” и възмутителна несправедливост. Пропускаме шансовете си, защото сме излезли от духовния свят и сме се преселили изцяло в материалния. Нямаме вътрешни опори и всичко ни разстройва.

И ето, дойде, завладява и ще продължава да завладява света новият Корона вирус.

Новината за неговата поява беше приета различно от хората по света. И докато се чудехме какво става, страхът облада умовете. А засели ли се в съзнанието на човека той престава да разсъждава. След него ни обхваща паниката – ужасяваща и смразяваща. Всяка новопоявила се информация за разпространението на заразата ни стресира. Развихри се човешката фантазия: „Вирусът е създаден и то така, че да засяга предимно възрастните хора, за да се освободи земята от тях”. Безумието обхваща все повече хора и неговата мощ надхвърля мощта на Корона вируса. Човешките страхове пораждат всякакви измислици. Обхванати от паниката – следващият лош съветник – хората започнаха да се презапасяват с хранителни продукти и с какво ли още не. Складове и магазини за малко време се изпразниха и бедстващите пенсионери, които преживяват с мизерна пенсия тези дни отчаяно търсят бутилка олио, пакет захар и други продукти от първа необходимост.

Англия още в първите дни на заразата ограничи безумното изкупуване. И днес там никой не може да купи за деня повече от два хляба.

Колко жертви на Корона вирус ще останат в небитието не се знае. С положителност – повече хора пенсионери и социално слаби ще си отидат от този свят от глад. Малцина предвиждаха развихрилата се страшна спекула, макар че повече от година бяха усетили инфлацията. И какво се получава: някои ще трупат милиони за сметка на милиони, загиващи от глад. За появилата се спекула и корупция някои казват: „Имаме пазарна икономика. Цените могат да варират, както търговците решат.” В обстановка, близка до военновременната, всичко се променя, в това число и законите, най-важният, от които е опазване живота на гражданите. Карантината е идентична за целия свят.

Ето защо добрата организация на правителството ни по превенция на заболяването би трябвало да бъде съпроводена с последиците от инфлацията и спекулата. Много лекарства, които могат да се закупят без рецепти, спирт и дезинфектанти, ако все пак се намерят, вече са с многократно по-високи цени. Задъхващите се от беднотия хора, приемащи доживотно лекарства, ще трябва да избират: хляб или лекарства. Липсата на което и да е от тях означава само едно – край на живота.

Непосилните, бързорастящи цени ще овълчат бедните. Не че до появата на Корона вируса самотни старци бяха убивани, за да им отнемат парите за хляба.

В такива тежки моменти в живота си, човек осъзнава за колко дребни и маловажни неща се е притеснявал и разстройвал: при една накриво казана дума или някакъв неуспех. А понякога малкото нещастие ни отрезвява или връща към истинските стойности. Към нашата същност. Съвременният човек мечтае само за успехи, придобивки, не се задоволява с малко и страда за какво? – за притежание. Притежанията ни са ни нужни само в една нормална степен. Вечно искащият човек не е нормален. Нормалното личи в умереността и в отказа. Да напълниш дома си с продукти в промишлени количаства – също е безумие.

Властта е много често най-страшното, най-лъжливото и най-порочното притежание. Кариерата, властта и парите са лъжлива съдба. В съдбовни моменти в живота си осъзнаваме много неща. Объркани и потресени сме от това, което става в глобалния свят.

През главите на старите поколения са минали и преживяни природни бедствия, репресии, войни, епидемии от чума, холера, тиф, малария, отнели живота на много хора. Панагюрище също не е отминато от чумната епидемия, вероятно дошла след едно от няколкото кърджалийски нападения, първото от които е през 1793 година. Но при първите заболели , трезво мислещите първенци взели мерки за изолация на болните. Натоварили ги на каруца и ги извели извън селището, по посока на село Мечка. Оставили ги в местност, отстояща на 500 метра от чешмата „Мечата глава”. Близките на заразените се редували да им носят храна. Не се доближавали до тях. На дълъг прът нанизвали торбичката с храна и я подавали една по една на всеки. Панагюрци били спасени, а болните си отивали един по един от този свят. Този действителен случай се е превърнала през годините в легенда, разказвана от поколение на поколение. От тогава тази местност и до днес се казва „Гробът”.

Ако днес, затворени по домовете си намерим време да погледнем някои портрети на българи от епохата на Възраждането, ще видим хора, преминали през какви ли не нещастия и епидемии, отнесли децата им, ще се изненадаме. От портретите ни гледат спокойни и достолепни хора.

Така е било в миналото. Всичко се е вършило с разум и мисъл за опазване живота на хората и преодоляване на трудностите. Девизът им бил: „И това ще мине.” Крепяла ги е вярата.

В крайна сметка животът на всеки човек е низ от изпитания на: сила, воля, ум и издръжливост. Ако се освободим от негативните мисли и спазваме превенцията на заболяването – нищо няма да бъде толкова безумно страшно. Какво ни остава сега на нас, които стоим затворени по силата на карантината? да преосмислим живота си, да пренасочим енергията си към грижи за децата и близките си, да ги обградим с търпение, спокойствие и любов, без да се оплакваме. Всеки човек е имал тежки, независими от него периоди в живота си и ще ги има. Оптимистите са имали винаги по-добрия шанс.

Да бъдем полезни и да помагаме с каквото можем на близките си и на хората в беда. Всичко останало е безумие! Особено в момент на бедствие.

Хвала на хората, които с жертвоготовност работят за пресичане разпространението на Корона вируса и спасяват човешки животи!

Лушка Караянева