Какво знаем за инфекциозните пандемии в миналото

Преди 30 годни смъртността от инфекциозни болести в света е над 33% от всички причини на смърт, а през 2017 г. вече е само 19%. В същото време от неинфекциозни болести смъртността през 1990 г. е 58% от общата смъртност, а от инфекциозни е 73%.

От началото на 21 век подозренията за „нова чума“ са свързвани със SARS (2002 г.), „птичия грип“ (2005 г.), „свинската треска“ (2009 г.) и Ебола (2014 г.). SARS обаче е отнел живота на около 1 000 души, а Ебола заразява 30 хиляди и причинява смъртта на 11 хиляди.

Реклами

Според данни на ООН със СПИН през 2019 г. живеят около 38 млн. души. През 2017 г. този вирус е причина за смъртта на малко под 1 млн. души. През същата година смъртта от пътно-транспортни произшествия е 1.24 млн. души.

През 1967 г. дребната шарка заразява 15 млн. души и убива 2 млн.

През ХХ век най-смъртоносната пандемия е „испанската треска“ по време на Първата световна война. По различни оценки тя отнема живота на 60 млн. души, което е с 20 млн. повече от смъртта, причинена от самата война.

Когато през 1520 г. испанска флотилия заселва земите на днешно Мексико, моряк донася вируса на дребната шарка. За около 60 години 90% от населението на страната умира от тази болест.

В началото на XIV век жертви на чумата, разпространила се по Пътя на коприната, стават между 75 и 200 млн. души, повече от ¼ от населението на Европа и Азия. В Англия умира всеки четвърти човек, във Флоренция – всеки втори.

Англия е жертва на чумни епидемии през около 20 години до началото на XVIII век. Една от най-страшните е през 1665 г. През 18 век чумата върлува и из Балканите.

Годината е 541. Византийската столица Константинопол е пред катастрофа –чумна епидемия из целите Балкани. Според Прокопий Кесарийски на ден умират по 10 хил. жертви. Числото вероятно е преувеличено, но е плод на ужаса на човека от Ранното Средновекови.

В самата среда на VI в. славяните за първи път зимуват отсам Дунава: населението на Балканите е оредяло от чумата, та няма кой да ги прогони. Пандемията припламва до средата на VIII в.

По текстове на икономиста Красен Станчев, антрополога Ювал Ноа Харари („Homo Deus“) и иследователя Димитър Атанасов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.