Неспокойният апостол

170 години от рождението на Панайот Волов

Лушка Караянева

Главният апостол на ІV революционен окръг със седалище Панагюрище Панайот Волов е роден в град Шумен, в семейство на беден занаятчия. Учил в родния си град при известния възрожденски учител Илия Блъсков и в класното училище при Добри Войников, което завършил през 1864 година, след като учил занаята кундурджийство.

Духовната храна на шуменското училище се оказва недостатъчна за ненаситната му душа. Трогателно патриотичните уроци на Илия Блъсков изграждат само основите, върху която по-късно щеше да се извиси романтичния водач на народната революция. Вдъхновен от своите учители и другари, младият Волов следва пътя на своя народ. Тръгва по пътя на Левски, за да мине всички кръгове на изпитанието и да опознае по-добре народа си. Със средства на неговия роднина Маринчо Бенли, след като е опитал горчивината на чиракуването отива в Букурещ. На 18-годишна възраст учи в Белград. Жаждата за знание го отвежда във Военното училище в Одеса, след което се записва в Николаевската мъжка гимназия като пансионер на така наречения „Южнославянски пансион” на Тодор Минков в същия град. Тук окончателно се оформило неговото будно национално съзнание и твърдо решение да служи на народа си с всички средства. Негови другари в пансиона са били: Михаил Греков, Сава Геренов, Атанас Узунов, Димитър Енчев и други, които мислили като него. Тук той възмажава, оглежда с други очи света и хората. Набраният опит му помага да види съсипания лик на своята нещастна родина, сравнявайки я с другите народи. В Одеса се запознава с произведенията на Чернишевски, Добролюбов, Херцен и Писарев. Така той открива себе си и след седемгодишен престой в далечни земи, тръгва за България с апостолска воля и желание да се посвети на борбата за освобождение на поробената си родина. Болен, напуска Николаев, минава през Букурещ и остава при вуйчо си Маринчо Бенли до възстановяването си. Сближава се с Христо Ботев и Стефан Стамболов. Последният познавал още от Русия.

През 1873 година Панайот Волов се завръща в Шумен. Съгражданите му го избират за главен учител на своето класно училище, където заедно с един прекрасен учителски колектив Волов намира ново поприще за неспокойния си дух. Включва се в редовете на основания от Левски през 1869 Шуменски революционен комитет и въвежда редица промени в учебното дело. В работата си използва атлас, географски карти и други пособия, улесняващи учебния процес. Набавил уреди и химикали за обучението по физика и химия. Превърнал часовете по българска история в часове по родолюбие. Убеден е в мисията си да помогне на поробения си народ. Освен като председател на Шуменския революционен комитет, той е и активен член на читалищното ръководство. Изнасял е пред младежите сказки, обикновено извън града в гориста местност и така увличал младите, че те, възхитени от неговите думи отговаряли с гърмежи.

Волов възстановил тържествените годишни изпити в училището. В качеството си на училищен ревизор при Шуменската епархия разгръща усилена педагогическа и революционна дейност. Обикалял и доставял на селските училища учебни пособия, книги, събуждал и подготвял духовете за предстоящото революционно дело. Основал родитело – учителски дружества. Под негово ръководство шуменското читалище „Архангел Михаил” се превръща в главен фактор за културно и просветно въздействие върху шуменското гражданство. Той възстановява театралните представления, подбира пиеси, буди свободолюбиви чувства. Сам той играе в пиесите „Изгубена Станка”, „Иванко”, „Райна Княгиня – Царпетровата дъщеря”, а в пиесата „Възцаряването на Крум Страшни” играе ролята на цар Крум.

В резултат на едно спречкване с чужденец става скандал и попада в русенския затвор, но с помощта на баба Тонка Обретенова е освободен, за да се лекува. След оздравяването си отива в Букурещ. Българският революционен комитет вече е поел курса на оживена подготовка за въстание. Волов се включва активно в нея като апостол в Ловчанско и Троянско.Предварителното избухналото въстание през 1875 година обхванало само Стара Загора, Русе и Шумен и било бързо потушено. Макар и болен, преоблечен като беден селянин се запътва през Балкана за Карлово и Пловдив. С фалшив паспорт, даден му от Найден Геров, през Харманли и Цариград отпътувал за Одеса и оттам – за Влашко.

След разпадането на БРЦК в Букурещ в Гюргево се събрали Никола Обретенов, Стоян Заимов, Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Панайот Волов, Христо Караминков, Никола Славков, Иван Хаджидимитров, Георги Бенковски, Георги Измирлиев и Георги Обретенов. Тук дошли юнкери от Одеското военно училище, за да вземат участие в предстоящото въстание в България като военни ръководители. Тези дейци образуват новия централен комитет – Гюргевския БРЦК. Гюргевските дейци намерили материална подкрепа от Димитър Горов и Иван Стоянов.

Гюргевският БРЦК взел единодушно решение да се вдигне въстание в България през пролетта на 1876 година. За целта България била разделена на четири революционни окръзи: Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски със седалище Панагюрище.

Четвърти революционен окръг обхващал Пазарджишко, Пловдивско, Златишко, Карловско, част от Родопите и част от Североизточна Македония. За негов главен апостол бил определен Панайот Волов, с помощник Георги Бенковски.

На 25 декември 1875 година заседанията на комитета завършили, апостолите положили клетва и указание тайно да се прехвърлят в България, за да организират предстоящото въстание.

Първи от апостолите минали Дунава били: Петър Ванков, известен като Панайот Волов – главен апостол на ІV революционен окръг и Гаврил Хлътов под името георги Бенковски. Ето как летописецът на Априлското въстание Захари Стоянов описва тяхното преминаване на Дунава: „Тъмна, студена нощ на втория ден след Ивановден, когато ледът добива най-твърда форма, когато падналият сняг се сковава като дъска, тихият бял Дунав бил отдавна посребрен с прозрачен лед. В тая грозна нощ по гладката повърхност на замръзналия Дунав вървели един подир друг двама другари, хванати за ръцете, за да пазят равновесие по хлъзгавата равнина… Тия двама души били бъдещите двигатели на панагюрското въстание. Те били Волов и Бенковски. След минаването на заледения Дунав двамата революционери заминават за Пловдив и Средногорието, където буките разказват хайдушки легенди, а селяните и еснафите по селата и градовете са узрели за подвига.

Карлово, Клисура, Копривщица, Стрелча, Панагюрище, Пазарджик ги приютяват в тъмните нощи на радостно опиянение, за да им разкрият тайниет на свободата. Волов, преоблечен като търговец, разнася оръжие, дава наставления, скрит зад одеждите на протестански проповедник той проповядва великата Гюргевска програма и обещава на прикованите си слушатели да бъде пръв в уречения ден.

На 13 април 1876 година Панайот Волов с вдъхновено слово открива Оборищенското събрание. Макар и избран за главен апостол на ІV революционен окръг, той доброволно отстъпва първенството на Георги Бенковски, показвайки невероятната си нравствена устойчивост и възвисеност, родени от голямата му любов към родината, и досега без аналог в историята. Историческото Кърваво писмо го заварва в Панагюрище. С няколко изстрела той възвестява бунта.

Заветният гръм на 20-ти април призовава всички за предстоящите боеве. При неочакваното избухване на въстанието Волов се отзовава заедно с четата на Орчо войвода в помощ на стрелчани. Стрелчани, подпомогнати от стотина копривщенски и панагюрски бойци начело с Волов, водят единствения нападателен бой в историята на въстанието. Личната намеса на Панайот Волов осигурява изтеглянето на населението след разгрома на въстанието. Заедно със свои другари той тръгва да търси спасение отново в хъшовските бордеи на Букурещ и Браила. Една надежда крепи оцелелите. Изненадани от засада Волов и другарите му Георги Икономов и Стоян Ангелов се хвърлят в мътните и студени води на река Янтра край град Бяла и се укриват от гонителите си. Завинаги. Денят е 26 май 1876 година.

Панайот Волов би могъл да измине целия път до старостта. Но той избира по примера на своите учители и другари другия път. Пътят на безсмъртието!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.