Кризата с коронавируса предизвика шок на пазара на труда. Няколко дни след обявяването на извънредното положение на 13 март 2020 г. пред бюрата на труда се извиха опашки от хора, които са били освободени от работните си места.

По данни от Агенцията по заетостта се вижда, че от 13 март, когато бе обявено извънредното положение, до 14 април 2020 г. броят на безработните се е увеличил от 201 хил. до 272 хил. души. Нарастването е със 71 хил. души.

Общините в България са 265 и това означава, че в тях за около месец средно са се появили по 268 нови безработни. Но това е едно техническо, средно число, което за София е незначително, но за общини от порядъка на Стрелча и много други е сериозно.

Пик на новорегистрираните в страната има на пик на 6 април 2020 г. На този понеделник в БТ са се записали над 9 хил. души. От този ден насам подкрепа от институцията търсят средно по 4-5 хил. души на ден, пресмята икономистът Петър Ганев. За около 45 хил. работници ще има ефект „60 на 40”, се надява той. От себе си добавяме, че за жалост най-малко има възможност да се възползва сферата на туризма, която всъщност и най-много пострада.

Хорово можем да съжаляваме за създалата се ситуация, за която сякаш няма виновен, защото числата на икономистите тъкмо бяха започна ли да сочат нарастване на доходите ни. Според друго изследване на ИПИ преди десет години 40 % от харчовете ни са били за храна и напитки, докато през 2019 . процентът спада на 30.

Най-вероятно тази година ще станем свидетели на повишаването на тежестта на храните и другите стоки от първа необходимост в домакинските бюджети за сметка най-вече на разходите за транспорт, отдих и развлечения, допълва Ганев. Тези изменения зависят най-вече от продължителността на ограничителните мерки и способността на пазара на труда да се възстанови след прекратяването им. И двете величини засега са неизвестни.

Скок в стандарта на живот явно скоро няма да има. Напротив, чака ни сериозен спад и то продължителен.