Калугеровският манастир и участието на неговия игумен отец Кирил Слепов в Априлското въстание

Лушка Караянева

В тесния пролом, в който река Тополница се разделя със Средна гора и разлива водите си в равна Тракия, от векове върху десния й речен бряг се намира Калугеровския манастир „Свети Никола”.

Първият оцелял и открит до сега исторически документ, в който се съобщава за манастира датира от 16 век. Това е една преписка, в която се споменава името на някой Велко от Ветрен, направил подарък на манастира през 1593 година. Две съобщения ни е оставило следващото столетие, в които също се говори за манастира. Освен това от 18 век е запазена една медна софра, подарена на манастира от жителите на град Панагюрище.

Интересни веществени паметници от началото на 19 век са две плочи от 1811 и 1823 година, които са част от надписи, в които се споменава името на манастира.

В средата на 19 век Найден Геров проявява интерес към манастира и се обръща с молба към Стефан Захариев от Пазарджик да му изпрати сведения за него. В писмото – отговор от 2 януари 1960 година Стефан Захариев пръв прави опит да хвърли светлина върху възникването и развитието на манастира като непоклатима крепост на българщината. Той свързва появата му с идването на кръстоносците по тези места. Основания за това му дали народни предания, плочи от латински произход, открити при строеж на нови постройки в началото на 19 век. Стефан Захариев, като един от най-добрите познавачи на пазарджишкия край по онова време смята, че манастирът някога бил ограден с крепостни стени. По времето на Султан Мохамед през 1419 година бил превзет и разрушен от Ян паша – пълководец на Муса Кесаджия. Зад крепостните стени се укривали много българи от околните села, потърсили спасение в манастира. Много от тях били избити от турските нашественици.

По-късно в „Описание на татарпазарджишката кааза” той пише, че ямболски преселници в Панагюрище измолили позволение от Султан Баязид ІІ (1481 – 1512) да се възобнови манастирът със скромна черквица, дълбоко вкопана в земята. Според същия автор манастирският храм е построен по-късно, когато се извършва ново манастирско строителство по време на епископ Дионисий.

Преди около 50 години е открита кондиката на манастира, която отразява един значителен период от време на икономическия живот и връзките му с околните селища.

Отец Кирил Иванов Кьоровлу е светското име на кръстоносеца на Хвърковатата чета на Бенковски – отец Кирил Слепов. Той постъпва в манастира като монах, а по-късно става и негов игумен. Полага големи усилия да основе българско училище в манастира. Бил надъхан от революционно – освободителната идея за освобождението на България, може би породена още в родния му град Сопот или в Баткунския манастир при посещението на Васил Левски, с когото били приятели.

През месец юли 1872 година Васил Левски посещава селата на запад от Пазарджик по течението на Тополница и една от опорните бази при обиколката му е бил манастира „Свети Никола”.

Реклами

В началото на 1876 година след идването на гюргевските апостоли в страната отец Кирил оставя на заден план църковните дела и всецяло се отдава самоотвержено и с жар на святото дело за освобождение. Превръща се в истински апостол след възобновяването на калугеровския местен таен революционен комитет от войводата Бенковски и начело с местния калугеровски учител и храбър комитетски деец, сподвижник на Левски – Теофил Бейков. Заедно с тях бил и видният богаташ от Церово, а по-късно ръководител на бунтовниците на връх Еледжик – Гене Телийски.

Бенковски идва в Калугерово на 11 февруари 1876 година и още на другия ден с Теофил Бейков, който в момента е учител в Калугерово, свикват тайно събрание в Калугеровския манастир, на което присъстват дейци от съседните села: Церово, Лесичево, Славовица, Карамусал (Виноградец) Динката, Щръклево, Елешница, Горно и Долно Вършило, Ветрен, Калагларе (Левски), Елшица и Калугерово. На това събрание – предвестник на Оборищенския парламент – отец Кирил ги заклел във вярност на делото.

Изграденият революционен комитет, душата на който бил отец Кирил Слепов, пристъпил незабавно към събиране и укриване на оръжие в манастирското скривалище, както и в метоха в Панагюрище.

Манастирът става средище на революционна пропаганда и е организатор на предстоящата голяма революционна борба под ръководството на неговия игумен. Революционният кипеж обхваща бързо селата: Калугерово, Лесичево, Динката, Щърково, Шахларе, Карабунар, Карамусал, Церово, Славовица и Ветрен.

За по-голяма координация и за мобилизиране усилията на цялото население в подготовката на въстанието, на 14 февруари 1876 година в манастира се провежда събрание, под предсетателството на Георги Бенковски. На това събрание присъстват като делегати представители от селата:

  1. Калугерово – Теофил Бейков, поп Георги, Панчо Спасов, Никола Шиваров, Иван Чергаров, Петко Денов, Георги Сираков, Спас Ненов, Това Сираков, Захари Сираков
  2. Динката: Георги Чорбоджийски и Петър Даскала (Петър Гешов Бойков – внук на отец Кирил)
  3. Щърково – поп Петко и Никола Тодоров
  4. Карамусал (Виноградец) – поп Кръстьо, Георги Лунгов и Атанас Петров
  5. Славовица – Атанас Малинов
  6. Ветрен – Петър Лютаков, Георги Бельовски и Стоица Чавдаров
  7. Горно Вършило – Ангел Клисуров
  8. Церово – Гене Телийски, Цвятко Бръшков, Христоско Гумнеров и Кръстьо Тупаров
  9. Лесичово – Георги Начев – Даскала и Атанас Добрев

В началото на април 1876 година в манастира пристига Захари Стоянов и е представен от игумена като човек, който търси работа, а неговата задача е била да провери хода на комитетските дела.

След обявявdнето на въстанието отец Кирил Слепов, обаян от войводата Бенковски е непрекъснато с него. Когато се сформира Хвърковатата чета и първият кръстоносец поп Недельо Иванов се разболява, негов героичен заместник е отец Кирил.

В последния трагичен поход на четата от 2 до 12 май 1876 година, в неблагоприятните тогава условия на Балкана, при непрекъснати преследвания от турските потери, при студ, глад, безкрайна умора и въоражените схватки с врага, той е сред малкото останали най-верни другари на Бенковски. Споделя и става свидетел на трагичната гибел на войводата. Сам той е ранен на много места, но оживява. Тежко е ранен в главата, едната ръка и единия крак. Заловен от неприятеля той е жестоко малтретиран от турското население и циганите. Едва движещ се, страдащ от непоносими болки и слабост, той е заставен да носи на врата си конска торба с отрязаната глава на Бенковски от Тетевен до Орхание (Ботевград) и София. Там е затворен в Черната джамия. При последвалите нови мъчения и гавра с него в затвора, косата, брадата и мустаците му са били немилостиво оскубани.

Извънредният турски съд осъдил отец Кирил Слепов на вечни окови. Въпреки тежкото му състояние бил откаран и затворен в цариградската тъмница Метерхане заедно с много други български въстаници. След време раните му се подлютили, инфектирали и той не издържал. И почти една година преди да дойде българската свобода, на 17 януари 1877 година отец Кирил Слепов починал.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.