Българското читалище е на път да има своеобразно Възраждане, след корона-епидемията

На 11 май Деня на българския библиотекар и Деня на Светите равнопоставени братя Кирил и Методий излезе Заповед на Министъра на здравеопазването № РД – 01 – 256/ 11.05.2020 г., която разрешава отварянето на библиотеки, музеи, галерии, кина, провеждането на културни събития и сценични прояви на открито, при спазване на определени мерки за безопасност от заразяване с COVID 19. Министърът на културата Боил Банов даде пресконференция в тази връзка, като визира и мерките, които ресорното министерство предвижда за подпомагане на културата и изкуствата в България – институции и хора, заети с това.

Чу се за проекти на Национален фонд култура, на Норвежки фонд, за инициативи на самото министерство. Говори се за индиректно подпомагане на издателите  в страната, чрез допълнителни средства за закупуване на книги за библиотеките. За подпомагане на творците на свободна практика, на неправителствените културни организации, за мерките за държавните културни институти – театри, кина. За пореден път читалищата не бяха споменати като специфични културно-просветни сдружения със съществена роля в културния, социален и образователен живот на местните общности.

 Над 3 600 на брой са народните читалища в страната /104 в област Пазарджик/ и ги има и там, където няма театър, кино, галерия, музей и понякога дори липсва училище. Във всички читалища работят средно около 13 000 служители /за областта са 383/. За повечето от читалищните работници, по-голямата част от професионалния им път е преминал в системата, с инвестиции в подготовка и усъвършенстване за това. И още по-важно – с посветеност в читалищната идея и обреченост на читалищното дело! До тези хора, в изпълнението на мисията им стоят и техните семейства, с доброволния си труд и подкрепа – деца и съпруги/съпрузи, които дават време, енергия, отношение. Семейства, намиращи и препитание от труда на близките си, които не просто продават уменията си, а се посвещават на делото – изцяло! За да  пренасят  българската националност, култура и памет през вековете, разпалвайки огъня на знанието.

 Днес в условията на карантина читалищната гилдия се лута, къде е и коя мярка е приложима за нейната специфична рамка. Читалищата не са театър, не са кино, не са концертна зала, не са просто библиотека. Те са повече от това. В много случаи са всичко изброено, защото са единствената културна институция в населеното място, в близо 90 % от случаите. Те са пространството за култура, „прозорец“ към света, център за информация, трибуна, място за граждански дискусии и израстване, територия за социално участие. Значими са, но и затруднени. Не говорим много за тях, защото сме свикнали да ги има и да оцеляват.

13 000 работещи може би не са значима бройка за мащабите на трудовия пазар в страната, но тези служители на духа имат семейства, деца, внуци и не се трудят само за себе си. В извънредните условия художествени ръководители и репетитори са в продължителен отпуск. Някои са под угрозата да ползват и неплатен, поради невъзможност да провеждат репетиции, обучителна и концертна дейност, с което и не добавят в читалищните бюджети. Десетки хиляди участници /деца и възрастни/ в любителското читалищно творчество нямат своите занимания и изяви и нормален достъп до читалищните библиотеки. Отложени са фестивали, конкурси, проекти. Множество читалища са с ограничени бюджети и често с минимален брой персонал. Финансите за санитарни материали, дезинфектанти и предпазни средства са допълнителен съществен разход. В много случаи един читалищен работник, който е целият човешки ресурс, трябва да организира работата, да хигиенизира и дезинфекцира обекта, според противоепидемичните разпоредби, както и да обслужва читателите в съответствие с библиотечно-информационните стандарти, без риск за своето здраве и здравето на другите.

 И въпреки всичко, читалищата не преустановиха дейност. Не създаваха трудности, а помагаха. Разхлабването на мерките, постави нови въпроси и нови изпитания пред читалищните работници. В отговор,  Регионалният читалищен център продължава да поддържа активна платформата за споделяне, консултация и логистика. Така, в мрежата се синхронизират дейностите по прилагане на здравните разпоредби за дефинираните културни институти, адаптирани към читалищната хибридна рамка. Колегията за пореден път демонстрира творчество, креативност и жизненост.  И българското читалище е на път да има своеобразно Възраждане, след корона-епидемията. Стъпка по стъпка, макар и трудно  започва връщане към занимания – репетиции на камерни формации за безконтактни изкуства, на открито и отстояние, библиотечна дейност без събиране на хора, изяви и концерти на открито,  на дистанция и при дезинфекция, с предпазни средства. А обществото нека да помага на самобитните си средища, защото, който като малък е влязъл в читалище, следва пътя  на непрекъснатото знание, просвещение и развитие. И къта в сърцето си любовта към онова, което ни прави българи! А те, читалищните служители си остават бойци на „тихия фронт“!

инж. Радка Енчева-Кочева
Ръководител РЕКИЦ „Читалища“ – Пазарджик

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.