Лушка Караянева

На 1 октомври Българската православна църква почита големия средновековен композитор и певец преподобни Йоан Кукузел, който записва музика със знаци, познати в гръцкия език с името невма. При тази музика липсва петолиние и музикални ключове. Изпълнява се в църквите като възхвала и молба към Бога.

Знаковото записване на музика на страната ни е свързано с името на великия Йоан Кукузел.

Йоан Кукузел е български светец, църковен певец и композитор, реформатор на византийското нотно писмо и праотец на българската църковна и цялата православна музика след него.

В българския музикален живот е живо присъствието му, изваден от каменните стени на църквите и върнат на хората, за които е творил.
Роден е от българка през 1280 година в град Драч (днешния град Дурацо – Албания).

Единственият източник, съдържащ достоверни данни за и дейността на прекрасния композитор, певец и музикален теоретик е „Житие на великия майстор на изкуството Йоан Кукузел”, появило се след падането на Константинопол през 1453 година. Запазени са три преписа на това житие, в което се говори къде е роден „преподобний Йоан”.

Съгласно една стара българска хроника още при формирането на българската държава град Драч е бил населен с „безброй количество българи”. В 9 и 10 век при царуването на Борис І и Симеон І градът е бил в пределите на България. В същото житие се казва, че Йоан Кукузел рано останал без баща, а благочестивата и боголюбивата му майка го изпратила а учи Светото писание… По-късно императорски пратеници, които търсели „сладкогласни отрочета” отвели малкия Йоан в Константинопол, за да учи пеене и музика в императорската певческа школа. Интересна е тази част от житието, в която се обяснява произходът на името на Кукузел. Веднъж един от съучениците му го запитал: „Йоане, какво си ял днес?” Понеже още не знаело добре гръцки, момчето отговорило на своеобразен българогръцки: „Кукя ку зеле” (черен боб със зеле) и децата му измислили прякор „Кукузел”. И до днес не е установено истинското му фамилно име, но понеже бил и много сладкопоен го нарекли Ангелогласния.

Важен е откъсът от житието, в който се разказва за една от срещите на Кукузел с майка му. Императорът много го харесвал и макар че се канел да го ожени му разрешил първо да иде в родния си дом и го изпратил с почести. Като пристигнал в родното си място и наближил къщата си, той дочул как майка му плаче и нарежда: „Къде си, мило чедо, къде си, Йоане?” В желанието си да утеши майка сиюношата възкликнал: „Ето ме, мамо, не тъжи!” А като се завърнал в Константинопол, той съчинил за нея знаменитаат си композиция „Полиелей на българката” („Жалбата на българката”). Това произведение са отличава от традиционните византийски монотонни черковни песнопения с жив ритъм, с почти светски характер и емоционален заряд, с богатство на мелодичните вариации. Композициите на Кукузел били извънредно трудни за изпълнение и били наричани „бич за певците”.

„Полиелей на българката” бил написан на български език с гръцки букви.

Ангелогласният – така наричан още от младини станал любимец на императора. Наричали го още магистър на магистрите. В императорското училище той изучавал наред със Свещеното писание и гръцки език и надминал в музиката всички свои връстници.

Но Йоан Кукузел искал да се откъсне от светския живот и да служи на Господа. Тайно избягал от императорския дворец и се укрил в Светогорския манастир „Свети Атанасий”. Представил се като човек, който търси работа. Възложили му да пасе стадото овце на манастира. Въпреки настояванията на императора да се върне в императорския дворец, той останал в манастира, но вече като църковен певец и бил подстриган за монах.

В Атонския манастир – във Великата Лавра Кукузел създава своите безсмъртни произведения. Изцяло се посветил на композиране на музика. Тук създава нов вид нотно писмо, което било с повече нюанси и по-разбираемо.

Построил си вън от манастира църква и прекарвал в уединение 6 дни в седмицата. Дните му минавали в съзерцание, молитва и пост. Той предвидил деня и часа на своята кончина. С молитва и блажена усмивка предал душата си на Господа.

Починал на 1 октомври, деня на Богородичния покров около 1370 година. Светата църква го канонизирала като светец.

Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките на Цариград, Солун, Атон, Ватикана, Париж и Виена.

И днес музиката на Ангелогласния български светец звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители. Това странно, с особена драматична сила пеене слушателите чувстват като каляване на желязо в лабораторията на своя дух, като махане на оковите вътре в човека от всичко мимолетно, като мощно насочване на собствения вътрешен поглед към вечния въпрос за смисъла на битието. Музиката му поражда неповторими чувства.

Изображенията на свети Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжен от нотни знаци, и до днес се пазят като светиня в библиотеката на Великата Атонска Лавра.

Много въпроси за произхода и живота на Йоан Кукузел и до днес остават без отговор. Трудовете на ред български музиколози в миналото и особено но панагюреца професор Джуджев разкриват със солидна научна обосновка български музикален напев в произведенията на Кукузел. А светогорските паметници и музикален архив разказват, че своята музика той е съчинявал в голямата пещера на Лаврата, пещерата на Кукузел, както и досега я наричат, намираща се близо до храма „Свети Безсребреници”.

Една от църквите носи неговото име, а негови иконописни образи се намират в църквата „Свети Архангели”, в преддверието на Лаврата, както и един музикален ръкопис, който се съхранява там.

Днес много музиковеди от Европа и Америка проявяват интерес към творчеството на Кукузел. Откритите от български изследователи ръкописи на музикални композиции на Йоан Кукузел във виенски и атински библиотеки недвусмислено потвърждават българския произход на този най-славен музикант на средновековна Византия.

Съвременната музикална общественост проявява интерес към творчеството на средновековния български музикант.

Българският музикален ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласни” с голям успех изпълнява негови творби в България и чужбина.