Малкият – голям прозорец към света

Пощенските марки – начало на филателията в България

Лушка Караянева

Първи май 1879 година. Пусната е в употреба първата българска поредица пощенски марки, която остава завинаги в аналите на филателията с наименованието „Сантими”.

Самият факт – издаването на марките – има национално значение. Току-що освободена България извършва истински подвиг в областта на пощенското дело. Това, което Османската империя не успява да организира в продължение на десетки години, младата българска държава постига в неимоверно кратък срок. Защото тя има нужда от общуване, иска да се изяви пред света, да се почувства равноправна и в пощенско отношение, макар че в тези първи години след Освобождението няма дори своя собствена парична единица и е принудена да обозначи марките със сантими и франк – единицата на латинския монетен съюз.

Реклами

За своите първи наченки в България филателното движение е оставило малко сведения. Известно е, че още „сантимите” привличат вниманието на много ценители на изкуството. Те са и първите почитатели на пощенската марка у нас.

Българският писател и общественик Васил Друмев (1838 -1901 г), известен с написването на първата оригинална българска повест „Нещастна фамилия” и първата художествена българска драма „Иванко – убиецът на Асеня Първи”, е възторжен филателист.

В периода след Освобождението, когато писателят е министър в първото българско правителство, а после и на два пъти министър – председател, когато развива кипяща политическа дейност, той, тогава вече с името епископ Климент, не престава да се занимава с филателия. В този период той събира само български марки. На гърба им поставя своя личен колекционерски печат. Имал е възможността да изгради колекция от първите издания.

Известно е, че пионери на филателията са дошлите в страната непосредствено след Освобождението от османско иго чужденци, заели ръководни длъжности в новата държава. Между тях са чехите Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Константин Иречек., Италианецът Падео, Хърватинът Илия Букиница, швейцарецът Шарлнеф и др. Появата на първите български колекционери обаче не се дължи изключително на влиянието на чужденците. То само е спомогнало за по-бързото развитие на филателното движение. Защото е известно, че отношение към пощенските марки са имали Христо Ботев, Марин Дринов, Иван Драсов и др. А няколко години преди Освобождението Теодораки Димитракиев от Враца създава музейна сбирка в собствения си дом, в която почетно място заемат пощенските марки…

За увеличаване броя на марколюбителите в България значителна роля изиграва появата на дребни търговци на марки в Пловдив, София, Русе, както и на издадения от Христо Г. Данов първи албум за пощенски марки и първият вестник „Тимброфил” през 1891 година в Панагюрище.

По-късно русенският търговец – филателист показва български пощенски марки на изложението в Чикаго. Този факт е описан от Алеко Константинов в неговия пътепис „До Чикаго и назад”.

Реклами

По същото време между най-запалените марколюбители в столицата е Петко Караиванов – един от най-активните експерти на марки в България и Никола Кочанов, който открива световноизвестния куриоз от 50 стотинки – „Обърнатата конница”.

На 26 септември 1893 година в Пловдив група ентусиасти основават първото българско тимброфилско дружество и с това полагат основите на организираното филателно движение.

Учредителният конгрес на Съюза на българските филателистки дружества се свиква на 16 юни 1938 година в София. На него присъстват 51 делегати, представители на учредените до момента 13 дружества. За първи председател е избран Георги Гешов, а за подпредседатели проф. Я. Зелков и Матьо Македонски.

Преди 80-90 години столичните марколюбители са се срещали в кооперация „Сердика” и малката кръчма „Бистришка среща” на улица „Граф Игнатиев”. Сред тях много често се е появявал и шеговитият филателист Елин Пелин.

На 23 юни 1949 година столичните филателисти и обществеността честват 60-годишната упорита филателна дейност на Елин Пелин. Тържеството е организирано от научния институт за филателия, чийто създател е Елин Пелин.

Няколко дни след честването Елин Пелин заминава за Плевен, за да участва в седмия редовен конгрес на Съюза на марколюбителите. В забележителното си изказване писателят заявява, че „само с издаването на все по-хубави пощенски марки би могло да се затвърди и успешно развива нашата филателия, защото пощенската марка при днешния си вид, е едно художествено произведение със строго определена задача. Като такова тя се нуждае от същото критично отношение, от каквото се нуждаят изобщо предметите на изобразителното изкуство”.

Освен това свое изказване Елин пелин ни е оставил и няколко прекрасни разкази на филателна тема.

До началото на миналия век за сюжет на марките е използван лъвът от държавния герб. По-късно под влияние на монархическото управление се налага ликът на монарха. България е една от първите страни, които нарушават тази тенденция с издаването на няколко поредици, отбелязващи важни събития в националната история. Първата възпоменателна серия пощенски марки в България е издадена през 1901 година по случай 25 годишнината от Априлското въстание, наречена условно „Черешово топче” с номинал 5 и 15 стотинки в тираж повече от половин милион. Както лъвът се явява като една емблема, носеща дълбоки емоционални стойности, втора такава тема е Априлската епопея, която ще се появява още много пъти и ще звучи с нова емоционална сила. В този период от създаването на българската марка е художникътХаралампи Тачев – един от най-добрите приложници. Той въздейства върху цяло поколение приложници, включително и върху Стефан Кънчев, който стои начело в създаването на съвременната българска пощенска марка.

В тази област работят художниците: Антон Митов, Ярослав Вешин, Георги Евстатиев, Стоян Баджов, Димитър Гюдженов, Райко Алексиев, Васил Маринов, Христо Лозев, за да се стигне до Цанко Лавренов, Симеон Велков, Никола Бисеров, Борис Денев, Веселин Стайков, Васил Захариев, Емануил Макаров, за да дойде и времето на Борис Ангелушев – новатор в развитието на българската графика и нейното приложение от книгата до пощенската марка. Първите му марки датират от 1938 година. Той утвърди чувството за стил в сюжета и е един от тези, които създадоха възможността днес да определяме жанровете – портретен, исторически, етнографски и т.н.

Към Агелушевия кръг принадлежаха: Александър Жендов, Стоян Сотиров, Александър Поплилов, Иван Пенков, Йордан Баров.

Не случайно България е страната, която първа в света издава марка за колоездене, първата марка на тема шахмат също й принадлежи. И не случайно България е била домакин на три световни филателни изложби – през 1969 година, през 1974 година – младежка и през 1979 година.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.