Диетологът за ролята на родителите и обществото за здравословно хранене на децата

България е сред държавите, в които децата с наднормено тегло най-бързо са се увеличили през последните години. Ние сме на шесто място по този показател, според мащабното проучване на УНИЦЕФ през 2019 г. 28,47 % от българските младежи са с наднормено тегло. На първо място са в САЩ – 41,86%, след това в Нова Зеландия – 39,46 %, и Гърция – 37,26 %. При тях обаче увеличението на затлъстяващите деца до 19 г. е между 44 и 50 %, а в България … 120 % за периода от 1990 до 2016 г., който обхваща проучването.
На практика 30% от децата в България са с наднормено тегло! И 60% от възрастните!
Какви са след съветите на д-р Ива Левкова, специалист по хранене и диетика и консултант в МБАЛ „Уни хоспитал“, за храненето на децата като продължение на интервюто от миналия брой.

Д-р Левкова, в предишния ни разговор споделихте мнение, че общността би трябвало и би могла да предприеме действия за борба с наднорменото тегло на децата в България. Как?
– Документите от Министерството на здравеопазването по темата са добри. Те обаче трябва да се прилагат. Обществото ни много говори за здравеопазването, за децата, но на практика не работи по конкретни програми. Рядко по места се прилагат правилните препоръки и указания. Аз мисля, че в по-малки общности, като Панагюрище, могат успешно да се разработят програми, насочени конкретно към децата с наднормено тегло в детските градини и училищата.. Статистиките за България е плашеща, но може да се започне борбата с тези страшни цифри.

Имате предвид програми за подкрепа на детското здраве чрез какви дейности?
– Чрез система от дейности, които ще приучат децата на здравословен начин на живот. Не е трудно да се изгради такава система на общинско ниво и с подкрепата на фирми, сдружения, родители…. Дори сме водили подобни разговори, но засега без конкретни проекти с дейности, цели, срокове…

Какво трябва да включват тези програми, звучи ми сложно.
– Не е сложно, не е и толкова скъпо. Формите са различни, могат да се съчетават по невероятно творчески начин, който да разнообразява дейностите на децата както в учебно, така и извънучебно време, през ваканциите, като им дава здраве и нови познания – от забавни игри, викторини, конкурси, до т..нар. зелени училища и индивидуални двигателни режими за по-големите. Ние можем да сме полезни като консултанти, обучители, лектори…

Финансирането вероятно ще е проблем.
– Тук идва ролята и на родителите. Но те могат да бъдат убедени в необходимостта на тези занимания. Вижте, рядко ще срещнете наднормено дете на слаби родители и обратно – слабо и злоядо дете в семейство на затлъстели родители. Нали се сещате – това е въпрос на начин на живот и начин на хранене на съответното домакинство. Но всеки родител иска детето му да е здраво, да изглежда добре и да се чувства добре. На децата трябва да им се обясни по интересен начин, че наднорменото тегло води до бъдещи заболявания и дискомфорт. Нека не се лъжем – обществото толерира хармоничните фигури, а това рядко означава – наднормени или затлъстели .

Тоест говорите за лекционна и развлекателна част.
– Те трябва да са добре премерени, за да привличат децата и младежите. Но те трябва да разберат, че без усилия няма резултати. Без мотивация децата лесно се отказват и се връщат към вредните неща – чипсове, снаксове, сокчета, бонбони и т.н.

Как виждате лекционната част?
– Преди всичко забавна, но и силно информативна. Децата не са безразлични към темата за добрата фигура и здравословното хранене. Трябва да им се разказва за състава на храните, начина на усвояване, начина на готвене, влиянието им върху различните органи и системи.

Имате ли впечатление за нивото на наднормено тегло у децата в региона?
– Не е правено такова изследване, но едва ли се различава от статистиката в страната. А в тази общност не е трудно да се идентифицират децата и младежите с наднормено тегло и тези, които са на границата на затлъстяването. Педагозите и медицинските специалисти ги знаят във всяко училище и детска градина. Пък и те няма да са толкова много, както ще е в столицата, например. … Нужна е добра организация и системност.

Кои са според вас най-вредните навици в храненето на децата в съвремието ни?
– Родителите не знаят или нехаят какво си купуват децата, когато са в междучасие – дюнер, чипс, вафли, десертчета, газирани или тонизиращи напитки. Столовото хранене е за предпочитане, казано с известно колебание.. Безотговорно е да вдигнеш ръце, да дадеш сутрин парите и да оставиш детето си да се храни както намери за добре. А в магазините? Неслучайно преди касите са наредени лакомствата, без никаква хранителна стойност. Там се пазарува импулсивно, уж все дребни неща, но те са честа най-неподходящите – сладкиши и прекалено солени лакомства с добавен натриев глутамат.

Какво за този глутамат?
– Това е овкусител, който се влага изключително често в готовите храни. Дава вкус, цвят, аромат, но и предизвиква и стимулира апетита. Реално го има във всички пакетирани храни, колбаси, готовите сухи супи и т.н..

Родителите също имат нужда от възпитаване на внимание към домашната храна.
– Това може да се постигне пак чрез децата. Защо да слагаме в супата кубчета бульон, ако сложим всички налични сезонни зеленчуци с малко мазнина и без тежка застройка. По-полезно и по-малко калорично ще е да се готви и с нетлъсти меса – риба, пилешко филе без кожа, свинското да бъде без видимата мазнина. Трябва да се готви с добре подбрани продукти, а не избрани случайно и на принципа – евтино. Това е пример как евтиното излиза скъпо, защото лошата храна разболява. Храната може да е лекарство, но и отрова- зависи от дозата….

Но няма как съвсем да не слагаме на трапезата преработени храни.
– Защо да не може? Постните традиционни ястия – боб, леща, гювеч, яхнии – какво са? Ами пресните зеленчуци и плодовете… Нека акцентът на всяко хранене на децата да са те. И млечните продукти – кисело мляко, сирене, извара…Но пак ще коментирам качеството … Какво кисело мляко купуваме от магазина, та то има трайност половин година. Как става това без консерванти! Защо да не си подквасим сами, не е толкова сложно …

Дайте няколко обобщени съвети на родителите.
– На трапезата да се избягват смлените меса (в тарелка или колбаси) и консервите; да доминират зеленчуците, плодовете и суровите ядки. Поне два пъти на ден детето трябва да яде сготвена храна у дома. Да има супи – зеленчукови или месни, но с проверени продукти и без изкуствени подправки.

Трябва ли да ограничаваме децата с хляба?
– Хлябът е традиционен за българската трапеза и децата не трябва да се лишават от него… Но не този хляб, пълен е с набухватели и оцветители. Навремето бабите са хранели внуците си с много тестени храни, но са ползвали истинско брашно и то пълнозърнесто. Освен това те са отглеждали децата в по-сложни времена – войни, епидемии, природни бедствия. Преценявали са така – детето трябва да е по- пълничко, да има запас, да не се разболява лесно. Сега бабите трябва да преценяват храната различно.

За финал – що е то рационално хранене за децата, а и за възрастните?
– Организмът има нужда от всички полезни храни – плодове, зеленчуци, сирена и кисело мляко, варива, ядки (по-добре сурови). Риба и месо – до два пъти в седмицата, хляб – пълнозърнест или домашен от хубави брашна. Натурални подправки, малко сол, пчелен мед. И много движение, всеки ден! Всичко това ще направи децата дисциплинирани консуматори, здрави и фини хора. Храната не е само биологично поддържане на организма, тя е и фактор за изграждане на личността на децата за ролята им в зрелия живот.