Дружеските връзки на ученици от СПУ „Н. Бончев” и техни връстници от Пятигорск през 1982 – 1984 г.

Лушка Караянева

Лушка Караянева
Лушка Караянева

Началото на побратимяването между Панагюрище и Пятигорск е поставено през 1972 година. На 15 май за Пятигорск заминава първата делегация от Панагюрище, а на 8 юли същата година в Панагюрище пристига делегация от Пятигорск. Три дни по-късно, в салона на Читалище „Виделина” е проведено общоградско събрание, на което е обявено побратимяването на двата града.

Участници в клуб „Камиво“
Пятигорск. Паметникът на М. Ю. Лермонтов, октомври 1983 г.

Много скоро, след подписването на договора по училища, предприятия и стопанства, и по указания, дадени от местната управа се започна размяна на туристически групи от двата града и най-вече усилена кореспондениция между жителите им. Това начинание не отмина и учениците от всяка възраст. В училищата тази задача беше възложена на преподавателите по руски език.

Тогава извънкласната работа по училищата ръководеха така наречените пионерски домове.

Един ден през 1982 година от Пионерския дом в Панагюрище ме поканиха, за да ми връчат писмо от ръководител на краеведчески клуб към Двореца на пионерите в град Пятигорск, който молеше да бъде свързан с ръководител на подобна формация от Панагюрище.

През същата година бях класен ръководител на шестокласници, преподавател по история и ръководех краеведчески кръжок. Когато запознах учениците с горното предложение, те възторжено приеха.

Реклами

Основна тема на ръководения от мен кръжок беше историята на родния край, съпроводена с практически занимания по архитектурно макетиране. Правехме макети на възрожденски къщи, паметници, крепости, изработвахме облекла и оръжия от различни исторически епохи, проучвахме и изследвахме панагюрски възрожденски родове, събирахме исторически документи. Този кръжок продължи да съществува четири учебни години, през което време бяха направени две големи изложби с изработени от учениците предмети, както и фототабла, макети, карти и папки, съдържащи данни от проучвателната и събирателната дейност. Към изложбите беше проявен голям интерес от ученици, родители, учители и граждани. Освен в Панагюрище изложбите бяха показани и в селата Баня и Бъта, след покана от тяхна страна. Част от експонатите участваха в националната изложба по макетиране в град Смолян, от която получихме грамота. Кръжокът се наричаше „Литополис”, древното име на Панагюрище, в превод – Каменград.

Самата аз като, преподавател по история, проявявах голям интерес към моето родно място и провеждах с учениците си походи, излети и екскурзии, което ги въодушевяваше и те работеха с голямо желание.

Ето какво ме накара да приема горното предложение. Свързах се с ръководителя на краеведческия клуб „Камиво” (съкратено от Кавказки минерални води) Вадим Оганесян – 29-годишен учител по география. Колегата се оказа всестранно развита личност и работата му с децата видимо носеше голямо удовлетворение. Той беше турист – алпинист, природолюбител, фотограф, с развито чувство за хумор. Оказа се, че вече е посещавал България за участие в един от международните конкурси за хумор и сатира в Габрово. Човек, с разностранни интереси и хобита, той притежаваше по онова време най-голямата колекция от матрьошки в тогавашния Съветски съюз. До този момент той беше правил изложби в Сочи, Горки, Чернигов, Киев, Азов, Москва. Обичаше пътешествията и сам беше екскурзовод. Децата от клуб „Камиво” също бяха екскурзоводи на групи в Пятигорск. Като такива бяха зачислени в Бюрото за международен детски туризъм „Спутник”.

От редовната кореспонденция между нас двамата ръководители на кръжоците научавахме за тяхната активна дейност. Всеки почивен ден и всяка ваканция той водеше децата сред природата в планините Бештау и Машук, покорявайки върхове. За тази извънредно богата и разнообразна дейност на клуба научавахме от многобройните писма, материали, поместени във вестник „Кавказкая здравница” и най-вече от изпратените фотографии и картички със забележителностите на Пятигорск.

Задачата на децата от двата краеведчески кръжока беше да разширят познанията си за двата побратимени града. В началото беше любопитството, но много скоро започна необичайно съревнование кой от участниците в своя клуб и съответно кръжок ще научи повече за историческото минало и настояще на побратимения град, кой ще изпрати повече нагледни материали за историята и географските особености на своя роден край. Зародилият се висок интерес пораждаше въпроси, търсения, желание да се научи повече. Оживената кореспонденция между двамата ръководители не спираше. Разменяха се множество адреси на желаещи да си кореспондират с деца от Пятигорск.

По пътя на кореспонденцията учениците установяваха мили и тесни дружески връзки по между си. Наред с писмата в пликовете се получаваха картички, сувенири, значки, календарчета, разменяха се нотни текстове за песни, марки, публикувани материали за работата на кръжоците в местния печат. Споделяха си дори свои мечти, разказваха за живота си в училище, за своите семейства и близки. Върху специално изработено за целта табло в кабинета по история ежедневно се появяваха все нови и нови адреси на момчета и момичета от Пятигорск, които изявяваха желание да си кореспондират с участниците от клуб „Камиво”. Но адресите все не достигаха, защото желаещите да установят връзка вече не бяха само членовете на „Литополис”, но и част от учениците от среден курс в училище „Нешо Бончев”.

Реклами

На първи март децата от кръжока изработиха мартеници, придружени с подробно описание на този красив български обичай, свързан с настъпването на пролетта и от име на кръжока ги изпратиха на приятелите си от Пятигорск. За доставената с мартениците голяма радост разказваха получените по-късно от Пятигорск писма.

Една след друга валяха идеите за съвместната работа с двата кръжока. Една от тези идеи беше да организираме интервикторина на тема „Побратими”. С изпращането на поканите за участие на ученици от останалите социалистически страни се зае Оганесян, който владееше английски език.

Въпросите за викторината, предварително обмислени и съгласувани между нас – двамата ръководители, раздадохме на желаещите да участват, съответно и от двата кръжока. И те започнаха да събират материали и да си ги разменят. Учениците от Панагюрище изпращаха данни за своя град, а тези от Пятигорск – за своя роден край. Тогава нямаше електронни медии. Много труд се изписваше за събирането на данни. Явно и родителите на моите кръжочници се включиха в това търсене. В името на хубавата идея, ученици от други класове на училище „Нешо Бончев” взеха участие във викторината.

(Следва продължение)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.