Дружеските връзки на ученици от СПУ „Нешо Бончев”и техни връстници от Пятигорск през 1982 – 1984 г.

Продължение

Лушка Караянева

За целта краеведите от „Литополис” написаха на голямо табло въпросите за викторината. Беше обявена и наградата за спечелилите първите три места. Най-добре представилите се, според споразумение между Пионерския дом в Панагюрище и Двореца на пионерите в Пятигорск, ще бъдат наградени с летуване в града – побратим. Вестник „Кавказкая здравница” беше публикувал моя адрес за връзка на 4Камиво” с „Литополис”. Въпросите за интервикторината и за двата отбора също бяха публикувани, заедно с адресите, на които трябва да се изпращат отговорите на участниците. Срока на изпращане – 20 март 1983 година, както и необходимите лични данни на участниците.

Реклами

Още от първите получени отговори на въпросите от викторината от учениците на клуб „Камиво” се разбираше, че им е по-трудно, докато членовете на „Литополис” разполагаха с много материали. Отговорите си те допълваха с рисунки, картички и поезия. Тридесет седмокласници се бореха упорито за спечелване на призовото място. Отговорите си те изпращаха до двореца на пионерите в Пятигорск, в който бяха определили жури в състав:

  • Директорът на Двореца на пионерите –В. П. Врацкая
  • Завеждащ учебната част – Г. Н. Малахова
  • Ръководителя на клуб „Камиво” – Вадим Оганесян

От Пятигорск взеха участие 14 ученици – момичета и момчета от различни възрасти. Техните работи също бяха прегледани и оценени от специално жури в Панагюрище.

Първенството бе присъдено на следните участници от кръжок „Литополис”:

І място – Томи Наплатанов
ІІ място – Райна Говедарова и Цветан Стойковски
ІІІ място – Захарий Ценов и Нели Бекярова

Когато хубавата новина ни беше съобщена членовете на „Литополис” ликуваха. Беше ни съобщена и датата на заминаването ни за Пятигорск. Междувременно Вадим Оганесян ми написа в поредното си писмо: „Не искам да те разочаровам, но съм убеден, че ние – двамата ръководители, няма да се видим, когато вашата група пристигне в Пятигорск. Тук ще бъде изпратен някой друг, както става и с мен. Делегацията, която ще дойде в Панагюрище да връчи награди на вашите първенци и покана за летуване в Пятигорск ще бъде оглавена от директора на Двореца на пионерите. Не вярвах, че друг ще води учениците ми. Но стана така, както пишеше Оганесян. Това го разбрах непостредствено преди заминаването на групата.

На 29 май 1983 година от Пятигорск пристигна делегация, за да връчи наградите на победителите в Интернацеионалната викторина. Наградените се радваха много, но радостта им по-късно беше помрачена, когато разбраха, че с тях отива човек, който нито ги познава, нито знае за какви изяви тези деца бяха наградени…

Историята се повтори със същите деца следващата година, спечелили отново международна награда от конкурс, обявен от къща – музей „Михаил Юрьевич Лермонтов” по случай 170 годишнината от рождението на поета. Условието за участие в конкурса беше да се изработи предмет, свързан с името на Лермонтов.

Членовете на „Литополис” решиха да участват в конкурса. За всеобща радост на нас първо място в този конкурс спечели Тинка Деянова Юрукова – председател на клуб „Литополис”. А предметът беше книга – албум, чиято обложка тя избродира с гоблен бод цветния образ на Михаил Лермонтов. Получи се едно истинско бижу. Участниците в този конкурс за втори път бяха наградени с летуване в Пятигорск.

Два месеца по-късно в залата на Централната библиотека в Пятигорск в присъствието на общественици, граждани и ученици от града, научната сътрудничка от дом – музей „Михаил Юрьевич Лермонтов” Камила Манджурова връчва на Тинка подаръци от името на музея. Вестник „Кавказкая здравница” помести текст и снимка от този момент в брой 158 от 17 август 1984 година.

В резултат на високото педагогическо майсторство на Вадим Оганесян и благодарение на умело водената кореспонденция с децата от Пятигорск, учениците от кръжок „Литополис” научиха много за Пятигорск, разшириха знанията си по история и география, научиха, че 100 националности населяват Ставрополския край, за върховете Памир и Елбрус, за планините Бештау и Машук, за възникването на Пятигорск, наследник на Константиногорската крепост от 1870 година, за емблемата на гродо, за живота на Лермонтов, написал в Пятигорск най-хубавите си стихове.

Всяко дете от „Литополис” научи, че Ставрополския край е лечебният център на страната, че повече от 100 минерални извори са съсредоточени в този край, опосон от хребетите и планините на Кавказ, както и за лечебната сила на тези минерални води. Познати на учениците станаха градовете: Кисловодск, Железноводск, Есентуки.

Реклами

Работата на двата краеведчески клуба беше отразявана в продължение на две години в периодичния печат. От българска страна във вестниците „Оборище”, „Септемврийче” и „Учителско дело”. За клуб „Камиво” пишеха: „Советская Россия”, „Кавказкая здравница” и „Пионерская правда”. Най-активни участници от клуб „Камиво” през този период са били: Албина Чмих – президент на клуба, Лена Шатилова, Витолий Колесников, Люба Дзюба, Юля Каркач, Ира Крамаренко, Лена Гаргушина, Вероника Кузнецова, Лена Разянцева, Ира Политкина, Вика Плахтий, Юля Теряева и др.

Моите ученици не само знаеха имената на учениците, с които си кореспондираха и разменяха подаръци, но и задочно ги познаваха, тъй като лицата им върху снимките бяха номерирани, а върху гърба на голям формат снимка срещу всеки номер беше написано името, рожденната дата и в кой клас е ученикът. В писмата си по-късно те си разменяха свои снимки.

В „Литополис” освен наградените за доброто представяне във викторината и конкурса за 170 годишнината от рождението на Лермонтов много активни са били: Тика Юрукова, Павлина Шопова, Иван Раков, Евгени Пърлев, Илия Немски, Елена Некезова, Мария Банска, Минка Начева, Томи Наплатанов, Цвятко Домусчиев, Соня Терзийска и други, сътворили с ръцете си прекрасни албуми с образи на възрожденци и дейци на Априлската епопея, макети, табла и много нагледни материали за обогатяване на кабинета по история.

Аз бях в Пятигорск

Здравейте!
Трудно ми е да се върна толкова далече в спомените си – касае за далечната 1984 г. По онова време бях момиче на 14 г. или казано на днешен език – тинейджърка. В ония времена умовете на повечето от нас бяха ангажирани с мисли за стойностни и непреходни неща. И до голяма степен заслугата за това имаше нашият класен ръководител г-жа Лушка Караянева.
В този ред на мисли искам да споделя с Вас какво се случи през същата тази година. Това беше годината, в която се честваха 170 години от рождението на Михаил Лермонтов. Като деен човек, увличащ в делата си учениците, другарката Караянева /така я наричахме тогава/ ми предложи да изработя гоблен с лика на Лермонтов, който да послужи за обложка на паметна книга. С нея щях да участвам в конкурса, обявен в гр. Пятигорск /мястото, където е загинал Лермонтов по време на дуел/ по случай годишнината от рождението му.
Спомням си, че проекта на гоблена бе изработен от рисувачките на ПП Персийски килими. С много радост и за кратко време изших лика на поета върху специална ленена материя. Последва изработка в книговезки цех. Получи се едно чудесно творение, дело на възпитано в дух на любов към Русия дете. С помощта на г-жа Караянева опаковахме и изпратихме книгата в музея на Лермонтов в гр. Пятигорск. И зачакахме резултатите от конкурса.
Като достоен завършек на усилията ни, резултатът беше подобаващ – първо място!
Трепет, еуфория и щастие изпълниха сърцето ми. Наградата беше пътуване до гр. Пятигорск. През лятото заминах заедно с други изявени деца от града на лагер там. На специална церемония ми бяха връчени подаръци и цветя. За дете на тази възраст това е паметно събитие и то остана като такова и до днес.
Това беше на кратко. Мили спомени за прекрасни моменти от детството. Желая на всички деца да запазят подобни мигове на щастие и гордост и да си спомнят с умиление за тях през годините. А на класната ми ръководителка г-жа Караянева, благодаря за за упорития дух и борбеност, които тя и днес е съхранила!
„Живота се измерва не с годините, а с дирята оставена след нас!“

Тинка Юрукова – Стефанова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.