Загадъчният Олантайтамбо

Снимка: д-р Николай Николов

Олантайтамбо (Ollantaytambo) е древен град, разположен на 60 км северозападно от Куско в Перу. Районът е богат на многобройни развалини от древни постройки, някои от които са изградени от огромни по размери и тегло каменни блокове, чиято перфектна обработка, полигонална форма и перфектно „прилепване“ един към друг без хоросан, разпалват въображението на всеки зърнал ги.

Олантайтамбо е разположен в Свещената долина, построен през XV век, според официалната наука, при управлението на Пачакутек, най-успешният владетел на Инките. Намира се на 2700 метра надморска височина. Той е и спирка по пътя към Мачу Пикчу. Този красив град е известен още като „Ciudad Inca Viviente” (Жив град на инките), тъй като жителите му все още пазят някои от традициите и обичаите на предците на инките дори до днес. Много от сградите датират от времето на инките и са построени от комбинация от камък и глина.

„Храмът на десетте ниши“, снимка: д-р Николай Николов

Долината е защитена от неговата крепост, която представлява каменен колос, построен между две планини. Това е единственият град на инките, където много жители все още живеят в древните сгради, датиращи от векове. Там улиците и къщите на инките са почти непокътнати. Има и красив храм и светилище, заобиколени от канали и водопади.

Реклами

Тази древна крепост е населявана от инките от средата на XV век и е втората най-добре запазена в Перу. Стръмни стъпала водят до останките на храмовете, покрай които инките са изграждали големи тераси, където засаждали киноа и други култури, някои от които все още се използват.

Идеалното пасване на полигоналните каменни блокове остава една от неразгаданите големи загадки от древността, снимка: д-р Николай Николов

Трудно е да се повярва, че Олантайтамбо е построен без никаква технология, защото трудно може да си представим как инките (за което ни говори официалната наука) с каменни и бронзови инструменти са успели да постигнат това прецизно разрязване и обработка на андезитните блокове (вид гранит) и транспортиране на скали, които тежат до над 50 тона. Според митовете за Андите, древните предци или основатели са били описвани като брат и сестра, наричани „Деца на слънцето“. Изпратени от „Бога на слънцето“, тези мистериозни същества пристигнали на Земята с нещо като златен клин.

Още по-голяма загадка е начинът, по който древните строители в Олантайтамбо са успели да наредят всички тези канари, след като са ги изсекли, транспортирали и оформили – дори със съвременните ни технологии това би било колосална задача. Каменните блокове са толкова идеално поставени на място, че не може да се вмъкне дори лист хартия между тях. Най-шокиращото в тях е тяхната полигонална форма и в трите измерения – всеки камък е различен по своята големина и форма, повърхностите са идеално гладки, а спойките между тях перфектни, без хоросан. Те са фиксирани на място по начин, който просто опровергава всички логични обяснения, които съвременната наука се опитва да даде. Невероятно е как древните строители на Олантайтамбо са успели да направят всичко това.

Едно от най-интересните места в Олантайтамбо е Портата на боговете. Тя е построена няколко хиляди години преди пристигането на инките в района. Според изследователите е построена от култура, наречена Урин Пача, като името им е дадено, защото никой няма идея кои са те, откъде са дошли и къде са отишли. Най-ранните части на Олантайтамбо датират най-малко от преди 12 000 години, ако не и по-рано, твърдят множество неортодоксални изследователи.

Снимка: д-р Николай Николов

Местна легенда гласи, че първоначално на върха на планината в предпотопни времена се установили великаните лемурийци, които притежавали удивителна техника за обработка на камъни. Те построили редица здания върху планината. След природни катаклизми, съпровождани от мощни земетресения, в резултат на които великанските постройки били разрушени, тази циклопска култура угаснала.

Следи от природна разруха на постройките се виждат в различни труднодостъпни места от долината, където лежат разхвърляни гигантски строителни блокове. Тези гигантски блокове се наричат от местните „уморените камъни“ (исп. piedras cansadas).

Реклами

Десетки векове по-късно по тези земи обсипани с древни руини се заселили инките, които използвали остатъците от гигантските постройки за собствени цели. Затова и днес стените на великанските здания съставят първия, най-горен етаж на разположените по стръмните склонове на планината тераси, а всички по-долни тераси са направени много по-късно от дребни отломки в строителен похват подобен на нашата суха зидария. В много от зидовете на сгради също се наблюдава нещо подобно – първите редове, съставляващи основата и са най-стари, са изградени от идеално паснати полигонални каменни блокове, докато тези над тях са много несъвършени и скрепявани с хоросан.

Главната забележителност на Олантайтамбо е разположеният на висока скала храмов комплекс. Той, както и Саксауаман, също е наричан крепост, но това название е невярно – инките не са строили селища, укрепени със стени и отбранителни кули. Естествена защита им е била самата природа, тъй като инките са живели в планината и са използвали труднодостъпните склонове и скали за най-ключовете си пунктове.

Шестте огромни монолита от Храма на Слънцето задават повече въпроси, отколкото да дават отговори за своите създатели

На такава скала, възвисяваща се над Свещената долина на височина около 60 метра, е разположен Олантайтамбо. Свещената долина води към Мачу Пикчу. Към върха води единствена тясна каменна стълба, в краищата на която е разгърната каскада от 17 земеделски тераси.

През 1536 г. испанците се опитали да завладеят Олантайтамбо, но се развилняла буря и отрядът на Ернандо Писаро бързо отстъпил, едва избягвайки гибел. Този опит за завладяване на Олантайтамбо бил единственият, но задълго оставил в паметта на испанците нежеланието да повторят подобен подвиг.

Реклами

Това обаче не е главното и интересно в историята на Олантайтамбо. Изключително загадъчни са останките на великанско съоръжение на самия връх на скалата известно ни като Храмът на Слънцето. Самото здание не се е съхранило, в нелошо състояние е само предната южна стена, съставена от шест огромни монолита от розов порфир – материал, който не отстъпва по твърдост на гранита. Монолитите имат височина до четири метра, а теглото на всеки достига 20-25 тона. Монолити на Олантайтамбо, както и монолитите на Саксауаман, са прилепнали помежду си изключителна точност. Съхранила се е и задната северна стена с десет ниши във формата на трапец – известна като Храм на десетте ниши. Мегалитната задна стена се прекъсва само на едно място, образувайки така наречената незавършена врата, която открива достъп до „свещената зона“, осеяна както с грамадни блокове, така и с техни отломки.

Още един любопитен факт, свързан с каменните блокове, е наличието на една-две плоски трапецовидни изпъкналости откривани по някои от тях. Функционалното им предназначение и до днес е неизвестно. Любопитно е, че освен в Перу такива блокове са фиксирани само на едно място на планетата – в облицовката на пирамидите в Гиза.

Древните руини на Олантайтамбо задават повече въпроси отколкото да дават отговори. Инструментите, с които са обработвани каменните блокове не са намирани в досегашни археологични проучвания. Загадката несъмнено ще буди въображението и на идните поколения.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.