Покорителят на 8-хилядниците Атанас Скатов специално за читателите на „Време“

През 2019 г. подобрихте собствения си рекорд за брой изкачени 8-хилядници за една година. През 2020 ще има ли рекорд?
– Действително такава беше информацията във всички медии след като изкачих Дхаулагири в Хималаите, Непал. Стана през есента на 2019-та, но аз не подобрих само моя си личен рекорд от 3 осемхилядника, а подобрих националния рекорд на България за изкачени 4 осем хилядника в една календарна година, в случая за 140 дена.

Споделете плановете си в краткосрочен план.
– Остават ми още 4 върха, за да завърша и втория си проект, който е без прецедент в света. Само 44 човека са изкачили всички 14 осемхилядника,но все още няма човек от България, дори от Балканите. За съжаление с тази пандемия всички планове за пролетта и лятото пропаднаха. Остава есента да видим дали ще има експедиции.

А в личен план?
– В личен план тренирам, пиша книги, обръщам внимание на близките си. Катеря с приятели.

Рекордите явно ви държат в кондиция. Това ли е сега основното състезание сред алпинистите?
– Не се катеря за рекорди, просто така се получава, без да е било планувано. Алпинизмът не е състезание, в този смисъл – не е спорт. За мен това е себеопознаване, опознаване на границите на твоите възможности, опознаване на планините, на природата, на планетата. Алпинизмът за мен е начин на живот далеч от суета, алчност, егоизъм, материализъм. Допреди 10 години дори не знаех, че има хора, които се катерят, не познавах такива.

На срещата в Панагюрище казахте, че сте вегетарианец. Защо станахте такъв – за да се изпитате или заради здравословна философия?
– От 2012 г. съм на растителен режим на хранене. Това е един много дълъг процес на метаморфоза на психиката, тялото и душата. Започна преди 20 години и все още продължава. Не е нито за изпитание, нито толкова за здравословен живот. Има хора яли месо и живели здрави 100 години. Този режим на хранене е твоето отношение спрямо опазване на природата, защита на животните, а се оказа и много здравословен – имаш много сили, издръжлив си. За мен това е бъдещето на нашата планета, с този режим на хранене.

Кои са затрудненията за алпиниста, когато се храни без животински протеини?
– Има много затруднения, защото на експедиции ходят алпинисти, които се хранят предимно с животинска храна и е много трудно да готвят само за теб. По принцип ям само гарнитурите на колегите. Иначе от животински протеин никой няма нужда, това е илюзия за протеина от животни. Растителният протеин е много по-добър за човека.

Доверихте се на „Оптикс“ АД за финансова подкрепа. Ще ползвате техни изделия в следваща мисия. Разкажете.
– На следващата експедиция, както и тук в България, ще тествам продукти на фирма „Оптикс“, защото са изключително подходящи за спасяващи акции в планините. Ще тествам и пособие, което всеки планинар трябва да носи, ако му се наложи да оцелява при неблагоприятни условия като мъгла, тъмна част или да бъде издирван бедстващ човек. През последните години бях свидетел на загинали хора в планините на България и света и уредът на „Оптикс“ е изключително подходящ.
За фирмата знам от 20 години, когато се запознах с Владимир Чолаков в Берлин и той ми разказа, че баща му произвежда оптика в Панагюрище. Тогава аз бях докторант, а Влади беше студент в Берлин. Той ми е помагал, присъства и на защитата на моя докторат в Хумболт университет в Берлин. А за партньорство към фирмата ме насочи г-н Николай Карагьозов.

Николай ви е искрен приятел и фен. Той организира отлична аудитория при срещата в нашия град. Какви са впечатленията ви от панагюрската публика?
– Да, Ники ми е голям фен и много верен и добър приятел. Благодарение на него стана срещата през декември 2019 г. в Панагюрище. А публиката беше невероятно любознателна и задаваше интересни въпроси. Имаше и планинари от Пазарджик, дошли специално. Благодарности!

Имате ли приятели сред алпинистите? По снежните върхове повече неща ви сближават или ви раздалечават?
– Имам много приятели алпинисти. Повечето са чужденци и заедно изкачваме 8-хилядниците. Само в България има определена завист в тези среди, но всеки си отговаря за постъпките и делата.

За какво си мислите, когато останете сам по снежните баири?
– Мисля за много неща. Там имаш време да мислиш за всичко, което те вълнува. Затова обичам и да ходя на експедиции по 2 месеца, защото си сам под открито небе и можеш да мислиш за живота си. Мисля за глобални и важни за мен проблеми като изхранване на световното население, замърсяване на природата, изсичането на горите, затоплянето на климата. Това ме вълнува и затова минах на растителен режим и изкачвам върховете.

Споделете най-опасната ситуация, в която сте изпадали.
– Те станаха вече много такива ситуации, но определено когато бях на върха на Чо Ою през 2018 г. сам и без кислород. Падна гъста мъгла и не знаех дали ще да успея да се върна и намеря верния път надолу. Тогава, ако имах уреда на „Оптикс“ и виждах през мъглата, нямаше да съм толкова притеснен. Затова смятам, че тези уреди имат огромно приложение в планинарството и алпинизма, защото ще се спасяват човешки животи. А животът е най-важен, той е безценен!

Много любопитни за нас като личности са шерпите. Разкажете ни за тях.
– О, то няма как на бързо да се разкаже за тях. Имам много приятели шерпи, благодарение на тях стават много изкачвания на осем хилядниците. Много са силни, здрави и трудолюбиви. Разбра се има всякакви и между тях, различни характери. Те се катерят предимно за заплата и никога не трябва на 100% да се доверяваш. Трябва да си винаги подготвен и да си в кондиция сам да изкачиш върха и да не разчиташ на шерпа.

Разкажете ни и за други неща, които не сме се сетили да ви попитаме.
– Със сигурност има още много неща за разказване, затова и описвам всичко в книги, които се радват на голям интерес. Както вече разбрахте, за мен най-важно е да се пази природата, защото ние освен че сме част от нея, не можем да съществуваме без нея. Не можем без въздух, без питейна вода, без храна. Така че всеки трябва да се замисли как живее и с какво допринася за нашето общество и опазване на природата. Трябва да бъдем отговорни граждани и пример за нашите деца, за да може да създадем устойчиво развитие на все по-силно нарастващата човешка популация и глобализация. Трябва да пазим природните ресурси и да не замърсяваме планетата.