Предателството и безразличието – негативни спътници на човешкия живот – някога и сега

Предателството

Лушка Караянева

Лушка Караянева
Лушка Караянева

Човешката история се гради върху низ от предателства. Възходът и паденията на царства, империи, династии и републики са съпроводени от жестока борба за власт, в която предателството е перфектен инструмент за постигане на целите. Въпреки това ние не сме развили емоционален имунитет към него. Винаги се боим и винаги сме потресени, когато то се случи.

Предателството, особено в личния живот, ни съкрушава, унищожава вярата ни в хората и във възможността да живеем заедно в мир и хармония. Всички ние, макар и да живеем в модерните времена на 21 век, се боим от изневярата, защото знаем, че тя ще разруши личното ни щастие. Защото е вид предателство.

Реклами

Неслучайно самото название на постъпката носи значението на „извън вярата” – повече да не вярваш на партньора си, на онзи, с когото си се надявал да дочакаш старини. Дори като странични наблюдатели да намерим оправдание за една изневяра – някакви недостатъци на мъжа или на жената, някакви липси в интимния живот на двойката – ние дълбоко в себе си знаем, че тя е вид предателство към доверието на засегнатия от нея човек. И точно затова никога не го прощаваме и никога не го забравяме. Разумните хора се стремят да затворят очите пред вероятността да „хванат” някои от партньорите в изневяра, защото щом не е видяно или чуто, то просто не се случва. Тази философия ни защитава от риска да се изправим очи в очи с предателството и мъката, причинена от него.

Предателството винаги се е оценявало като злодеяние. След убийството то е, може би, най-силно заклеймяваната човешка постъпка. Да предадеш доверието на другия в теб самия, да му измениш, когато той очаква от теб вярност – ето това хората хилядолетия наред считат за грях.

„Разкаянието на Юда“, худ. Алмейда Хуниор, 1880 г.

Синоним на предателя в нашата култура е станал Юда – ученикът, който жертва своя учител, воден от завист и от алчност за тридесет сребърника.

Извън семейната двойка, която агонизира на полето на изневярата, предателството има и други измерения. Често то е свързано с коварството. Нарича се още и вероломство, с други думи „ломене на вярата”, или унищожаването й. Когато си приспал съмненията на човека, когото предаваш, когато той наистина ти се е доверил отново, тогава с един замах можеш да го унищожиш. Именно така действа Катерина Медичи, инициатор и постановчик на прочутата Вертоломеева нощ, заедно със своя син – краля на Франция – Шарл ІХ.

„Катерина Медичи“

Тази нощ е свързана със страшното избиване на протестантите във Франция по време на царуването на Шарл ІХ и е по заповед на Катерина Медичи през нощта на 23 август 1572 година (срещу свети Вартоломей). Това клане става на следващия ден, след отпразнуването на сватбата на Хенрих Наварски (бъдещият крал Хенрих ІV) с Маргарита, дъщеря на Катерина Медичи и сестра на френския крал. На сватбата са поканени най-видните благородници – протестанти на страната. Самият жених също е протестант, но е принуден да приеме католицизма, произнасяйки прочутата фраза: „Париж си струва една литургия”. Жертви на клането във вартоломеевата нощ стават 70 хиляди протестанти.

„Вартоломеева нощ“

В основата на предателството често стоят силни човешки страсти, една от които е завистта. Тя се причислява към онези сили, които движат човека, защото обуславя ревностния стремеж към това, което причинява страдание и така води до нещастие. Завистта е следствие от чувството за собствена непълноценност. Тя е насочена към това, от което конкретният индивид е лишен – богатство, власт, красота, интелигентност. Тъй като човек не може да притежава всички положителни качества и материални ценности, винаги съществува някой, който има повече или разполага с нещо друго. Във връзка с това алчността и лакомията на човек са неизкореними. Когато завистта е обсебила даден човек, тя се превръща в ненавист, с която коварно и вероломно завистникът тайно се опитва да навреди на човека, на когото завижда. Той се впуска в интриги, за да компенсира собствените си страдания от своята непълноценност. Така неговата завист добива нова форма. Става вредна и опасна за околните. Пример за завистник е доносникът. Тази патология на човешката личност процъфтява по време на диктатура – както при нас по време на тоталитарната държава. Където и да се появи тя по света. доносниците се раждат с нея. Тъй като тоталитарната държава, за да съществува успешно трябва да има пълен контрол върху своите граждани. Тя се нуждае от доносници, които да посочват кой не се побира в рамките на изискванията за добродетелен гражданин. И тогава завистниците дават простор на своята мъст. Те доносничат за съседите си, които са по-заможни от тях или са по-напред в социалната стълбица, за колегите си в работата, които са ги изместили в кариерата, или защото са по-способни, за учителите на децата си, които не им пишат високи оценки. Би било само жалко, ако не беше толкова опасно. Недалечната история го доказва: в България, само през първите шест месеца на окупацията на съветската армия загиват или безследно изчезват между 30 и 40 хиляди човека. Голямата част от тях са лекари, свещеници, учители, адвокати – все образовани и интелигентни хора, с добро материално положение. Доносниците присърце вземат каузата да търсят врагове и се развихрят да отмъщават на когото могат – на съседи, на които цял живот са завиждали, на бивши колеги, на свои роднини дори.

(Следва продължение)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.