Предателството и безразличието – негативни спътници на човешкия живот – някога и сега

Продължение

Лушка Караянева

Лушка Караянева
Лушка Караянева

Предателят много често е движен от желанието за отмъщение. Това е особена форма на враждебност, задържане на видима форма на агресия. Целта на отмъщението е да се заплати за причинено страдание. В повечето случаи то се причинява от собствените комплекси за неудачност и непълноценност. Тогава човекът, носител на такива страсти, може да бъде тласнат към предателство. Така става вербуването на доносници вътре в държавата, така се изграждат агентурни мрежи в нея и за целите на външното разузнаване. Специално се издирват в чужбина необходимите хора, които могат да бъдат манипулирани и вербувани, защото са недоволни от собствената си участ или искат да отмъстят някому. В този план вербовчиците на предателите са виртуозни в дирижирането на човешката завист и отмъстителност. Изпитаната фигура на агент – манипулатора е една от познатите форми на политически похвати. Той е добре познат още в древността. В Русия, 75 години преди революцията от 1917 година, такива хора са били използвани и служели на различни интереси.

Царската тайна полиция, така наречената Охранка, води по точки всички тайни полиции по това време в Европа, защото нейните агенти са най-добри и най-многобройни. Те са виртуозите, които си играят със страстите на различни хора, водейки ги до предателство, както към най-близките, така и към чуждите, на които те завиждат или търсят отмъщение.

Много често предателството е свързано със безпринципност, политическа страхливост и страх за собствената кожа. То е особено потресаващо, когато, за да оцелеят хората от една застрашена група, бързо се разделят с всякакви морални задръжки и предават близките си на врага. Така са действали повечето еврейски съвети, създадени по време на Втората световна война в окупираната от нацистите Полша. Тези съвети трябвало да помагат на властта в самоуправлението на затворените еврейски общности, превърнати в гета, така че да се изпълняват точно и ефикасно всички заповеди на окупаторите. Ето какво разказва очевидец от това време: „На Великден през 1942 година немският главен комисар заповядал на местния еврейски съвет да предаде всички трудоспособни мъже в град Соколи. Когато в уреченото време старшината докладвал за неуспеха на усилията си, командирът побеснял и го шамаросал по лицето и главата. После му казал, че ако до половин час всички не бъдат събрани, целият еврейски съвет ще бъде разстрелян. Това така разтърсило дванадесетте мъже от съвета, че хукнали по къщите заедно със своите помощници и заместници и започнали да измъкват навън всеки, бил той млад или стар. Никой не могъл да ги спре. След това строили събраните в редици. За 15 минути улиците се изпълнили с народ и съветниците повели съгражданите под строй при бърз ход.”

Подобни епизоди регулярно се разигравали в цяла Европа, където нацистките окупатори властвали.

Еврейските съветници и еврейските полицаи били изправени пред елементарен избор: да предадат или да умрат. Днес, като чели е лесно да се осъди едно такова поведение. Но нека се замислим, ако ние попаднем в подобна ситуация, няма ли да се пробуди предателят в нас?

Нима у нас, в България не съществуват подобни случаи? Членове на семейства, пострадали от така наречения „Народен съд” са давали съгласието си да сътрудничат на Държавна сигурност, за да не отидат в концлагери и затвори, други – да могат да продължат образованието си, трети, за да получат някаква работа. След отварянето на архивите нашето общество, забравило за мъките на тези хора, бързаше да ги осъди. Макар и имената им да са открити в списъците на сътрудници на Държавна сигурност, малко е вероятно те да са били предатели.

Реклами

Безразличието

Древна сентенция гласи: „Не се страхувай от приятеля си – той може сам да те предаде. Не се страхувай от врага си – той може да те убие. Страхувай се от безразличния, защото на безразличието са дължат всички предателства и убийства в света.”

Всеки ден се срещаме с този спътник на човешкия род – безразличието. Понякога го оправдаваме, елиминираме, но показателно е как днес толкова много хора станахме безразлични към страдащите, угнетените, безпомощните пенсионери – българи, например. Тридесет години се полагаха грижи за някои малцинства с цел интегриране. Но уви!..

Повод да пиша тези редове е един трагичен случай в Панагюрище. На 18 август, миналата година, в пламъците на пожар изгоря една къща, а в нея и стопанката й. Въпреки незабавното пристигане на пожарната и всеотдайната работа на пожарникарите, до среднощ всичко се превърна в пепел.

Видели пожара от различни краища на града тичаха хора и изпълниха улицата. Някои от тях, вцепенени с вторачен поглед, безмълвно следяха издигащите се пламъци. Други си задаваха въпроса: „Кой?” Трети плачеха, защото не се знаеше дали жената е в къщата, защото по думите на свидетели, минути преди избухването на пожара, разговаряли с нея навън. Тревожно очакване, обзело всички пред невъзможността да помогнат, объркваше хората, пред чиито очи се разиграваше невиждана трагедия. Страх оковаваше очите на съседи, чиито домове имаше опасност да се запалят. След двучасови надежди да се появи отнякъде стопанката на горящия дом, настъпи пълно униние…

Невъзмутимо обаче, зад спуснатото перде на един прозорец, гледаше жена. След два часа излезе, пристъпи към една група хора и при вида на тази разтърсваща и неповторима гледка започна да разказва небивалици за горящата вътре жена.

А нещастната жена, която в момента гореше в пламъци, въпреки нищетата, в която беше изпаднала, винаги се държеше добре, с достойнство. Никога не се оплака, никога не каза лоша дума за друг, не поиска заем, не прие подаяние. Само три пъти беше приемана в болница по спешност за преливане на кръв поради „недояждане”.

За пожара единствено местен вестник спомена. Радио, телевизия и преса замълчаха. Дълго за този трагичен случай се говореше сред съгражданите ни. Коментарите бяха различни. От: „Никой не заслужава такава участ” до „По-добре стана, че жената си отиде, защото нямаше къде де живее”. Различни критерии за цената на един човешки живот!!! И все пак се намери жилище за вечни времена, за две овъглени кости…

Не знам какви са резултатите от следствието за причините на този пожар, но съм убедена, че за такова трагично събитие трябва да се знае, за да бъде урок за хората.

Има сред народи и такава приказка: „Всяко чудо за три дни!” За безразличието, да!

Съвестни хора все още чакат отговор на въпросите: „Кой?” и „Защо?”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.