Панагюрци, оставили следа: Проф. Стоян Джуджев – музиковед

Лушка Караянева

Професор Стоян Джуджев произхожда от стар панагюрски род. Негови родители са Стойо Стоянов Джуджев и Ньота Стоянова Давидова. Дядо му е бил съдия – следовател, а по-късно и народен представител.

Семейството е живеело в Пазарджик, когато на 6 септември 1902 година се ражда синът им Стоян. Първоначално и средно образование получава в Панагюрище. От малък харесва и се интересува от народно творчество, събира и записва песни от панагюрския край.

Постъпва в Държавната музикална академия в София и едва 22-годишен завършва първия випуск на академията като ученик на Добри Христов – патриархът на българската фолклорна музика. Оттам започва и връзката му с Добри Христов и Васил Стоин, чието дело продължава. Специализира в Париж. През 1931 година защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема: „Ритъм и такт в българската народна музика”. Получава предложение от Рабиндранат Тагор да работи в Индия.

Портрет на проф. д-р Стоян Джуджев от художничката Цветана Щилянова

В Париж той завършва историко-филологическия факултет на Университета. Проявява интерес към историята, към историческата еволюция и отношения между текста и мелодията в една народна песен. В същия университет той посещава лекции в института за изкуство и археология, както и двата музикални института в Париж. В Сорбоната той учи музика при А. Пиро, инструменталистика при М. Урсел, психология и естетика при В. Баси, славянска филология и етнография при П. Боайе. Посещава лекции още в „Колеж дьо Франс”. В продължение на две години е сътрудник на института по фонетика и на Музея на словото и жеста при Сорбоната.

Реклами

През 1931 година защитава докторат на тема „Метроритъмът на българския музикален фолклор”.

След шестгодишен престой във Франция, той се връща в България вече като завършен музиковед, владеещ отлично френски, английски и есперанто. Бил е и член на Академията по есперанто във Витри сюр Рен, Франция и е признат за един от най-добрите познавачи по есперанто.

През тези години е имал възможност да посети Италия, Сърбия, Швейцария, Англия, Ница и Ривиерите, Монако, Монте Карло.

Когато през 1931 годинасе завръща в България става лектор по етнография, акустика и народна музика в Музикалната академия. Назначен е като инспектор в Министерството на народната просвета. По негово настояване народната музика е включена като предмет в програмата на Държавната музикална академия.

През 1935 година са първите му лекторски часове по народна музика като отделна дисциплина. През 1936 година спечелва конкурс за редовен преподовотел по народна музика и музикална етнография. Започва трудна работа по организиране на обучението по новия предмет – народна музика.

От 1937 година е доцент, а през 1941 година става професор по музикална етнография и българска народн музика и несменяем завеждащ катедра в течение на 22 години. Работи върху теорията на българската народна музика. Става най-авторитетния специалист по етномузикология и по история на музиката в Държавната консерватория, доразвивайки теоретичните постановки на Добри Христов и Васил Стоин.

До 1961 година излизат от печат знаменитите четири тома на Джуджев по „Теория на българската народна музика”, учебник за студенти. Излиза поредица от трудове: „Стих и мелос”, „Текст и музика”, „Възникване на мелодията от музиката на стиха”, „Музикографски есета и студии”, както и „Българска народна хореография”. Негови трудове разкриват със солидна научна обосновка българския музикален напев и произведенията на Йоан Кукузел – Ангелогласния.

Реклами

Стоян Джуджев е изтъкнат блестящ педагог и ръководител на десетки докторанти от Канада, Белгия, Съединените щати. В България негови ученици са известните: Иван Качулев, Елена Стоин, Николай Кауфман, Тодор Диджев, Михаил Букурещлиев.

За пръв път професор Джуджев проучва особеностите на детския фолклор. Има принос в областта на народните танци. Държи на правилото: „Хореографът трябва да бъде добър музикант”.

Негова заслуга е откриването на Бистришкия триглас.

Една докторска дисертация във Виенския университет открива единствения в Европа Бистришки триглас, в полите на Витоша, оцелял до днес. Името на откривателя е Жералд – Флориан Меснер през 70-те години на миналия век. Заслугата е на професор Стоян Джуджев.

Младият австриец идва в България за конкурса на млади оперни певци. Когато го отвеждат в Бистрица той за пръв път чува записи на местните народни певци, направени от Асен Александров. Той не може да повярва, че в наши дни съществува в живата музикална практика пеене, което да звучи така архаично. Той усеща, че е изправен пред музикална култура, различна от тази на Средна Европа. При това нали Виена е музикалната столица на Европа?

Меснер започва да учи музикознание във Виенския университет. Учи български език, за което му помага славянското му потекло, в което има словенска и чешка кръв. Познава законите на школуваното пеене и се убеждава, че песенният стил на Бистреца не е „първобитен опит” за многогласие, а нещо по-сложно. Известно време престоява в Бистрица и разбира, че под покрив, в стая, жените интуитивно усещат резонанса и се стремят към акустични условия, когато пеят на открито. Мелодията им се изплита от три гласа. До този момент българските музиколози не се различили бистришкия триглас. За дейността си в музикалната, фолклорната и етнографската наука професор Джуджев получава ордени, награди и голямото международно признание, каквато е наградата „Готфрид фон Хердер” от Виенския университет. Получава наградата на Българската академия на науките. Става почетен доктор на Националната музикална академия.

В периода между 1944 – 1968 година публичните му реакции към културната и в частност – към музикалната ситуация са много остри, поради което не останала и следа от написаното от него през тези 24 години. През 1984 година получава звание „Лауреат на Димитровска награда”. Умира през 1998 година на 96 годишна възраст.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.