Лушка Караянева

Професор Стоян Джуджев произхожда от стар панагюрски род. Негови родители са Стойо Стоянов Джуджев и Ньота Стоянова Давидова. Дядо му е бил съдия – следовател, а по-късно и народен представител.

Семейството е живеело в Пазарджик, когато на 6 септември 1902 година се ражда синът им Стоян. Първоначално и средно образование получава в Панагюрище. От малък харесва и се интересува от народно творчество, събира и записва песни от панагюрския край.

Постъпва в Държавната музикална академия в София и едва 22-годишен завършва първия випуск на академията като ученик на Добри Христов – патриархът на българската фолклорна музика. Оттам започва и връзката му с Добри Христов и Васил Стоин, чието дело продължава. Специализира в Париж. През 1931 година защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема: „Ритъм и такт в българската народна музика”. Получава предложение от Рабиндранат Тагор да работи в Индия.

В Париж той завършва историко-филологическия факултет на Университета. Проявява интерес към историята, към историческата еволюция и отношения между текста и мелодията в една народна песен. В същия университет той посещава лекции в института за изкуство и археология, както и двата музикални института в Париж. В Сорбоната той учи музика при А. Пиро, инструменталистика при М. Урсел, психология и естетика при В. Баси, славянска филология и етнография при П. Боайе. Посещава лекции още в „Колеж дьо Франс”. В продължение на две години е сътрудник на института по фонетика и на Музея на словото и жеста при Сорбоната.

През 1931 година защитава докторат на тема „Метроритъмът на българския музикален фолклор”.

След шестгодишен престой във Франция, той се връща в България вече като завършен музиковед, владеещ отлично френски, английски и есперанто. Бил е и член на Академията по есперанто във Витри сюр Рен, Франция и е признат за един от най-добрите познавачи по есперанто.

През тези години е имал възможност да посети Италия, Сърбия, Швейцария, Англия, Ница и Ривиерите, Монако, Монте Карло.

Когато през 1931 годинасе завръща в България става лектор по етнография, акустика и народна музика в Музикалната академия. Назначен е като инспектор в Министерството на народната просвета. По негово настояване народната музика е включена като предмет в програмата на Държавната музикална академия.

През 1935 година са първите му лекторски часове по народна музика като отделна дисциплина. През 1936 година спечелва конкурс за редовен преподовотел по народна музика и музикална етнография. Започва трудна работа по организиране на обучението по новия предмет – народна музика.

От 1937 година е доцент, а през 1941 година става професор по музикална етнография и българска народн музика и несменяем завеждащ катедра в течение на 22 години. Работи върху теорията на българската народна музика. Става най-авторитетния специалист по етномузикология и по история на музиката в Държавната консерватория, доразвивайки теоретичните постановки на Добри Христов и Васил Стоин.

До 1961 година излизат от печат знаменитите четири тома на Джуджев по „Теория на българската народна музика”, учебник за студенти. Излиза поредица от трудове: „Стих и мелос”, „Текст и музика”, „Възникване на мелодията от музиката на стиха”, „Музикографски есета и студии”, както и „Българска народна хореография”. Негови трудове разкриват със солидна научна обосновка българския музикален напев и произведенията на Йоан Кукузел – Ангелогласния.

Стоян Джуджев е изтъкнат блестящ педагог и ръководител на десетки докторанти от Канада, Белгия, Съединените щати. В България негови ученици са известните: Иван Качулев, Елена Стоин, Николай Кауфман, Тодор Диджев, Михаил Букурещлиев.

За пръв път професор Джуджев проучва особеностите на детския фолклор. Има принос в областта на народните танци. Държи на правилото: „Хореографът трябва да бъде добър музикант”.

Негова заслуга е откриването на Бистришкия триглас.

Една докторска дисертация във Виенския университет открива единствения в Европа Бистришки триглас, в полите на Витоша, оцелял до днес. Името на откривателя е Жералд – Флориан Меснер през 70-те години на миналия век. Заслугата е на професор Стоян Джуджев.

Младият австриец идва в България за конкурса на млади оперни певци. Когато го отвеждат в Бистрица той за пръв път чува записи на местните народни певци, направени от Асен Александров. Той не може да повярва, че в наши дни съществува в живата музикална практика пеене, което да звучи така архаично. Той усеща, че е изправен пред музикална култура, различна от тази на Средна Европа. При това нали Виена е музикалната столица на Европа?

Меснер започва да учи музикознание във Виенския университет. Учи български език, за което му помага славянското му потекло, в което има словенска и чешка кръв. Познава законите на школуваното пеене и се убеждава, че песенният стил на Бистреца не е „първобитен опит” за многогласие, а нещо по-сложно. Известно време престоява в Бистрица и разбира, че под покрив, в стая, жените интуитивно усещат резонанса и се стремят към акустични условия, когато пеят на открито. Мелодията им се изплита от три гласа. До този момент българските музиколози не се различили бистришкия триглас. За дейността си в музикалната, фолклорната и етнографската наука професор Джуджев получава ордени, награди и голямото международно признание, каквато е наградата „Готфрид фон Хердер” от Виенския университет. Получава наградата на Българската академия на науките. Става почетен доктор на Националната музикална академия.

В периода между 1944 – 1968 година публичните му реакции към културната и в частност – към музикалната ситуация са много остри, поради което не останала и следа от написаното от него през тези 24 години. През 1984 година получава звание „Лауреат на Димитровска награда”. Умира през 1998 година на 96 годишна възраст.