Църквата „Света София” в Истанбул – отново джамия

Лушка Караянева

Величествен храм се извисява в най-древната част на Истанбул – там, където Босфорът и Златният рог се докосват, преди да се слеят с водите на Мраморно море. Преживяла повече от 14 века на този световен кръстопът, църквата „Света София” е била мълчалив свидетел на възхода и упадъка на няколко империи и множество монарси. Съдбата на това изумително произведение на човешките ръце и талант е неразривно свързано с продължителен период от световната история, забележителен както с грандиозния сблъсък между мюсюлманска Азия и феодална Европа, така и с началото на опознаването между народите на Изтока и Запада.

„Света София” е завършена и осветена от император Юстиниян през 537 година. Повече от сто хиляди строители, ръководени от известните архитекти на древността Антемиус от Талес и Исидор от Милет, извайват за около пет години смайващо красиви и ефирни колони, капители, фризове, балюегради, в които са вплетени знайни и незнайни фигури, свидетелстващи за безгранична човешка фантазия. Близо 40 тона злато е изразходвал Юстиниян за украсата на „Света София” и според летописците тя така е заблестяла в деня на освещаването си, че императорът не се въздържал и извикал: „Надминах те, Соломоне!”

Храмът на светата Мъдрост наистина бил по-величествен от този на Соломон в Ерусалим, но същевременно глътнал почти всички златни запаси на имперската хазна.

Реклами

Който завоевател не е минал през града на Босфора, той не е грабил и разрушавал. „Света София” става постоянна жертва на пришълците. Кръстоносците ограбват величествения олтар, унищожават уникални творби на античното изкуство. Пожари и земетресения променят първоначалния облик на храма, тъй като при всяко възстановяване се внасяли нови елементи. Идва и 1453 година, когато султан Мехмед ІІ превзема Константинопол и превръща църквата в джамия. Близо пет века ходжите четат в нея Корана със сабя в ръка – символ на победата над чуждата вяра.

Мустафа Кемал – един мъдър държавник и голям ценител на античното изкуство разрешава многовековния проблем между християнството и исляма, като обявява „Света София” за исторически музей през 1934 година. Неговата прозорливост върна на човечеството един от най-древните и красиви исторически паметници. Преди около 40 години реставраторите откриват под свалената мозайка редица запазени мозайки, които и сега греят с непреходната си хубост и ни пренасят в онези далечни години, когато Юстиниян взел за жена плебейката Теодора, запленен от образа на един от мраморните барелефи в неговия храм. Този образ носел чертите на бъдещата императрица.

Изключителна акустика и обилна светлина, изпълваща вътрешността на църквата въздействаха силна върху посетителя и той излизаше от величествената сграда възвисен и одухотворен. Последното изречение пита в минало време: „Защо историята се повтаря?”

Неотдавна от 10 юли 2020 година Ердоган превърна „Света София” в джамия, закри иконите на православните светци и… ръкопляска. Това решение на турското правителство беше посрещнато с остри критики от страна на Гърция, Русия, САЩ, Европейския съюз, Ватикана и много други държави и институции. А ние си мълчим, защото не друг, а нашите политици от години дават път на турската инвазия чрез навлизане на турската култура у нас.

Интересно:
И до днес великолепният купол поразява с грандиозните си размери – височина 55 м и диаметър около 30 м. Най-големите колони в храма са от гранит и всяка тежи около 70 тона. Високи са 24 м и са 1.5 м в диаметър. Централният купол в най-високата си част е 55 м и е положен върху 40 аркови прозорци. Куполът е твърде тежък и това е създавало проблеми през вековете. Света София е известна с митична светлина, която рефлектира навсякъде вътре и остава впечатлението, че куполът виси над всичко. Ефектът е постигнат с 40-те прозорци разположени в основата му. Едно от минаретата на югозапад е изградено от червени тухли, докато другите три са от бял варовик. Издълженото минаре на североизток е построено от Султан Баязид. Двете големи минарета на запад са наследство от Султан Селим ІІ и са проектирани от прочутият османски архитект Мимар Синан. В северозападният край на сградата има колона с дупка по средата.
Покрита е с бронзови плочи и е наричана с различни имена – Колоната на желанията или Плачещата колона.
Вярва се, че колоната се разплаква, когато я докоснеш и има свръх естествени сили.
Мария Перфанова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.