Разностранен и търсещ талант

Театроведът Никола Боздуганов
за актьора Георги Радомиров

През месец август, тази година, актьорът Георги Радомиров навърши 88. По този повод публикуваме цялата рецензия на театроведа Никола Боздуганов, който пише до местната преса през 1978 година:
„Развълнуваха ме телевизионните филми „Градът на бунта” и „Щастлив съм, умирам спокоен” за Павел Бобеков на режисьора Георги Радомиров, но времето отлетя, повече от година и аз така и не запитах как е станало, че Русенското студио се вдигнало и на стотици километри е създало два вълнуващи филма.
Преди време присъствувах и на негов рецитал на възрожденски стихове. Когато споделих учудването си от изгарящия темперамент, емоционалност и патриотично чувство, с които изпълняваше тези стихове, той ми отговори простичко: „Не се учудвай, аз съм панагюрец и правнук на Ворчо Войвода!
Естествената топлота и блесналата сълза в очите му ме накара, да Ви изпратя моята рецензия, и ако решите да запознаете Вашите читатели с човека, който твори край Дунава, но с мислите си е в Панагюрище. А нали през Дунава е първата крачка на апостолите към столицата на въстанието?”

Георги Радомиров завършва Държавното висше театрално училище (тогава така се нарича НАТФИЗ) със звездния випуск 1955, в който са още и актьорите: Ицхак Финци, Григор Вачков, Емилия Радева, Никола Анастасов, Досьо Досев, Леда Тасева, Иван Джамбазов, Татяна Лолова, Златина Дончева.
Ето какво казва за него Никола Боздуганов:

„Стотина роли за двадесетгодишна актьорска дейност! Това показва, че Георги Радомиров е присъствувал неизменно в репертоара на своите театри. Но има „заети” актьори, чиято добросъвестност и театрална култура ги прави добри професионалисти, а по-скромният им талант не оставя следи в съзнанието на зрителя. Радомиров не е от тях. Той е способен на всякакъв род изненади, на неочаквано ярки превъплащения и неочаквано обикновени присъствия. Не е от хитреците, умеещи да се приспособяват към ролята – или я насища с дарбата си, или я поднася интелигентно, смислено, без каквито и да било фалшиви творчески напъни. В тоя смисъл той е честен, органичен актьор. И затова най-хубавите му роли (а те не са малко) се помнят с неповторимото си обаяние, а по-посредствените предизвикват респект и уважение. Режисьорите се доверяват преди всичко на умерения му професионализъм и актьорска емоционалност, макар, че неговият темперамент е от най-завладяващите, то творческия контрол съпътствува всичките му роли. Притежавайки силна интуиция, усет към импровизация и стабилна техника, Радомиров изработва прецизно външния и вътрешен рисунък на своите образи. Жертвува ефектите на силните, но пресилени страсти, заради добрата художествена мярка. Запазва по-ниския емоционален тонус, ако трябва да даде предимство на острата мисъл, защитава необикновения щрих и ракурс, ако е убеден, че тъкмо така ще направи героя си по-убедителен.
Само в русенския театър, комуто посвети по-голямата част от творчеството си, Георги Радомиров има поне десетнина първокласни образа. И не случайно те са много различни, та дори и противоречиви – едно доказателство за широка актьорска палитра. След силния, драматичен Драган от „Зидари” на Петко Тодоров, го видяхме неузнаваемо пародиен в Хортензио от „Укротяване на опърничавата“ на Шекспир. В единия образ, дълбок и тънък психологизъм, в другия – неизчерпаеми и сочни комедийни багри! И ето го в елегантния, интелектуално насочен инженер от „Горещи нощи в Аркадия“ на Драгомир Асенов, с умението му да ухажва и спори, да заема позиция на честен професионалист и патриот. Между тези образи някак странно стои с древногръцката си тога неговият Клеон от „Херострат да бъде забравен“ на руския драматург Григорий Горин. Но тук го видяхме не само честен съдия, но и драматичен герой, готов на престъпление в името на справедливостта и хуманизма. Може би Васка Пепел от „На дъното” на Горки не покри напълно представите ни за образа. Но кой би могъл да отрече вярната концепция на актьора, моделирана и от вещата ръка на съветския гост – режисьор Аркадий Кац?
У Васка на Радомиров имаше социален и човешки протест, порив към по-хубав и по-смислен живот на една силна драматична основа. А в Александър от „Последните” на Горки, пак в режисура на Кац, той се превъплати в една фарсова фигура, разглезен прайдоха, един от „най-достойните” членове на деградиралото семейство на полицая Коломийцев. За да закръглим впечатлението му от гъвкавия му натюрел, нека споменем и още една от най-хубавите му роли – инженер Христов от „Краят остава за вас” на Георги Данаилов. За разлика от някои други изпълнители, Радомиров не се увлече в интелектуална игра, а потърси по-непосредствени и топли човешки нотки. В драмата на честния инженер той видя не толкова страдащия и неразбран самотник, колкото оптимистът, готов да преодолее всички трудности.
Бих обобщил, че Георги Радомиров е актьор на реалистичната психологическа школа, но с чувство за съвременни рефлекси и оптимистична перспектива на образа. Прекалено тъмните и сгъстени бои, мъчителните самоанализи, както и причудливостта и празната ексцентричност са чужди на актьорската му природа, на нейната спонтанност и органичност. Един поглед назад, към първите актьорски стъпки в старозагорския и пловдивския театри, ще ни отведе към Христофоров от „В полите на Витоша” на Яворов, Владиков от Вазовите „Хъшове”, Жельо от „Вампир” на Страшимиров, Иван Шишман от едноименната пиеса на Камен Зидаров… Колко много български пиеси, в коите се формирал талантът на Радомиров, и които са способствували определено за яркия емоционален облик на актьорския му стил!
Бих прибавил още едно важно обстоятелство, за да обоснова богатата му актьорска култура – работата му като режисьор – постановчик в русенския телевизионен център. Само за два сезона Георги Радомиров създаде около 25 филма, между които „Безсмъртие“ и „Дългата коса“, отличени с високи фестивални награди. А би следвало да споменем и „Младостта на таланта, „Престъпление”, „Безплатен триптих”и др., заради хубавите им професионални качества.
Наскоро, с пиесата на Яворов „В полите на Витоша“, Радомиров направи режисьорски дебют в русенския театър и заяви възможностите си и в тази трудна област. А прибавим ли обществената му и педагогическа дейност в русенския дом на пионерите, ще получим още по-пълна представа за една активна и разнообразна личност.
В зрелостта на творческите си сили, актьорът и режисьорът Георги Радомиров обещава на българския театър нови образи, белязани от свежестта на жизнелюбието на неговия разностранен талант.”

Никола Недев Боздуганов, български поет, драматург, критик и мемоарист, е роден на 31.10.1924 г. в град Русе. Завършва Мъжката гимназия в родния си град, а после Юридическия факултет на Софийския университет и “Театрознание” във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. В продължение на 27 години работи като оркестрант-цигулар в Русенския симфоничен оркестър. Първите си стихове публикува в ученическото списание “Българска реч” и печели специалната награда за най-сполучливи стихотворения за 1942/43 г. Сътрудничи на столични и провинциални издания с литературна, театрална и музикална критика. Умира през 2006 г., на 82 годишна възраст, в Русе.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.