Да спрем изсичането на горите!

(на вниманието на всички български граждани, които милеят за горите и на управляващите, които решават съдбата им)

Лушка Караянева

„Човекът е създание на природата: той е подчинен на нейните закони; той не може да се освободи от нея; той не може даже и с мислите си да излезе извън границите й.”, Хелвеций.

През последните три десетилетия малко хора се замисляха какво ще стане с нас, ако горите изчезнат. Започна непрекъснатото им изсичане.. Оголиха се планините. През цялото това време медиите не пропуснаха случай да съобщят за всеки избухнал горски пожар в някой горски участък. Но нито една медия не изрече дума за планираното унищожаване на горите по българските планини; не се случи нито един протест или форма на несъгласие в защита на това неоценимо природно богатство. Години наред това е тема табу.

Имам преки наблюдения как започна и продължава този процес в Същинска Средна гора и по-точно в землището на село Панагюрски колонии. Създадени като лятна детска колония през 1907 година от будни и интелигентни хора: учители, лекари и общественици за деца с увредено здраве. Шестнадесет години по-късно след това първо в Европа начинание, излиза решението на Женевската конференция за детското здравеопазване.

Колониите прерастват в цъфтящ курорт, трети по големина в България и първи по природни дадености. Гората, създадена и отгледана от нашите родители, деди и прадеди с много любов и грижа, и прибавила към предишната красота нова такава, сега се изсича. А до 1944 година, съгласно действащия правилник на летовището, не е било позволено дори отрязването на едно дърво. Имало е сериозни санкции за нарушителите.

Вече с години мощни тирове извозват величествени буки и иглолистни дървета. Напоследък дори дърва за огрев се изнасят за Турция и Гърция, а на бедните български пенсионери същите дърва се предлагат на двойни и тройни цени.

Упадъкът на курорта продължава и след закриването на Медно – обогатителния комбинат Медет. Много години трябва да минат този райски кът на родината ни да възвърне предишния си чар и прелест.
Всеки, който е изпитал чудодействието на гората, при вида на резачките, цепещи тишината, тежко изживява подобно варварско изсичане. Сърцето му затуптява, очите му се насълзяват пред безсилието да се спре безумното унищожаван е на гората. Той знае народната поговорка: „Живо дърво не се сече”. Българите по места, където има сечища, плачат за гората.

През последните години сред тази природа се построиха разкошни вили, но без мисъл за опазването й.

Тревистите пътеки се заместват с асфалт, бетон стяга снагата на планината, сградите, оградени с високи средновековни огради, са непристъпни. Изчезнаха дъхавите поляни. Гората посърна. Достъпът до туристическите пътеки на повечето места е ограничен, защото законно или не е влязъл в границите на частните имоти.

Реклами

Защо така негативно се промени обликът на този курорт? Защото през 1986 година умни управляващи можеха да предскажат близкото бъдеще. Знаеха, че скоро тоталитарната власт ще падне и решиха да си осигурят по-доброто, като „отказвайки се от политиката” заграбиха икономическата власт. Така техните синове се сдобиха кой с фабрика, кой със завод, предприятие, магазин. После започна и борбата за политическата власт, която продължава и в наши дни.

С указ №970 на Държавен съвет на Република България курортът Панагюрски колонии беше обявен за село в административната единица на панагюрската община, със същото име – Панагюрски колонии.

Не всеки, който пожелае да излезе в гората на разходка, може да го направи. Няма туристическа маркировка. Гората е затлачена от клони и боклук. Застрашаващо оредява богатата допреди десетилетия флора и фауна. Билките, горските плодове и цветя се унищожават непрекъснато от свободно отглежданите с европейски субсидии коне и говеда, които влизат в селото и причиняват нощно време автопроизшествия по пътищата.

Без гората животът ни е невъзможен. Тя се нуждае от грижа, а не от сеч.

Ние, хората успяхме да нарушим екологичното равновесие в природата и тя ни наказва. И ще продължава да ни наказва!

Гората, която ни дава вода, въздух, храна и здраве, пред очите ни изчезва.

И един резонен въпрос: „Тези, които решават съдбата на българските гори, дали в живота си са отгледали поне едно дръвче? Една фиданка израства като разкошна бука в продължение на един човешки живот.
Спряхме да залесяваме както преди и доброволно губим това неоценимо природно богатство.

Да не забравяме, че горите предшестват народите, а пустините ги следват. Това е великото прозрение, казано навремето от френския държавник и дипломат Франсоа Рене дьо Шатобриян. И че най-достойни за уважение са хората, които садят дървета, под чиято сянка никога няма да седнат.

Хора, събудете се! Да спасим това, което е останало от българските гори!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.