Св. Крайчева: Не осъзнае ли всеки необходимостта да пази себе си, няма как да очакваме, че ще го е грижа за този срещу него

Светозара Крайчева е от вида интелигентни млади хора стъпили здраво на земята, имащи визия и своя лична интерпретация за случващото се около тях, базирани на собствено мнение, а не на това, което някой им казва.
Надарена с различни таланти – пеенето, което ѝ се отдава с лекота, фотографията – чрез която рисува картини през обектива, младата панагюрка крачи смело напред. Светозара учи дентална медицина в Медицинския университет в София, където е пети курс в момента.
Личната позиция е особено важен, същностен елемент у всеки един човек, в смисъла на градивна единица на всяка една общност. Мислещият човек във времена на криза е не просто нужен, жизненоважен е.
От около 10 месеца светът живее в безпрецедентни времена, времена които никой не си е представял. Настоящето ни изглежда като сюжет, изваден от някой футуристичен роман, в който един вирус поставя на колене човечеството.
Как младите хора възприемат случващото се през последните месеци, за мерките и ограниченията, които трябва да спазваме, за това как се промени животът ни и как самите ние се променихме – всички тези актуални въпроси ни накараха да се обърнем към свежия и непредубеден поглед на Светозара Крайчева.

Здравей, Светозара! Тази година още преди да настъпи пролетта Covid-19 ни постави в сезона на пандемичната „зима“. Как се отрази това на процеса на обучение – онлайн формата до каква степен е приемлива за твоята специалност?
– Здравейте. Всички ние се сблъскахме с обстановка, непозната за нас, което, разбира се, доведе до много промени в живота на всеки един. Като студент, тогава четвърти курс, за мен и всички мои колеги прекратяването на практическите занятия беше в ущърб за всички. За разлика от западните университети по дентална медицина, ние сме облагодетелствани да практикуваме с пациенти още от средата на обучението ни (трети курс). Мисля, че досега не си бяхме дали сметка колко ценно и важно е това. Всички са наясно, че медицина онлайн не се учи. В началото дори организацията на онлайн обучението беше доста трудна и за нас и за преподавателите ни. До колко може да бъде приемлива тази форма, мисля си, че зависи от всеки индивидуално – ситуацията винаги може да бъде погледната от няколко гледни точки.

Кои са най-ясно очерталите се слаби страни на този вид форма на обучение?
– При специалност като нашата този вид обучение е неприемливо, тъй като практическата работа е неизменна част от следването ни. Все пак лекарската професия се основава на контакта лекар-пациент.
Дори ние, като достатъчно компютърно грамотни, изпитвахме трудност с цялата ситуация. Определено никое учебно заведение не беше подготвено, тъй като организирането на един адекватен онлайн обучителен процес също отнема доста технологично време.
И ако за студентите и учениците от гимназиален етап е приемливо, то за най-малките е съвсем неефективно. Винаги съм била на мнение, че ролята на преподавателя в един учебен процес е от изключително голямо значение за усвояването на материала.

Социалната изолация, в която се наложи всички да попаднем още през март, а и до сега, на теб лично как ти повлия? А какви са наблюденията ти за другите хора?
– Бих казала, че промени начинът, по който виждах света. Осъзнах някак колко е ценна свободата – да отидеш когато и където си поискаш. Със строенето вкъщи не съм имала проблем, тъй като аз много обичам да прекарвам време вкъщи, в Панагюрище. Аз съм на мнение, че нещата винаги имат две страни – дали ще решим да извлечем позитивното или негативното от конкретната ситуация зависи само от нас.
Може би, за пръв път, всеки осъзна „изолацията“ в истинския й смисъл. Ние сме социални същества и въпреки цялата тази дигитализация, понякога имаме нужда да общуваме очи в очи.

„Ако всеки се фокусира върху това, което умее най-добре, животът му ще върви някак по-леко.“

Мерките, добри или лоши, важат за всички. Дисциплината и отговорното отношение към останалите обаче не са приоритет за съвременния „бай Ганьо“. Как мислиш?
– Абсолютно. Всеки ден се натъквам на хора без маски, хора, които не спазват не социална, а никаква дистанция. Българинът не е свикнал да му се казва какво да прави и да му се нарушава зоната на комфорт. Не осъзнае ли всеки сам необходимостта да пази себе си, няма как да очакваме, че ще го е грижа за този срещу него. За съжаление масово хората не полагат грижи за собственото си здраве, а не е ли това най-ценното което притежаваме? Мисля, че всички се убедихме колко е кратък животът и как всеки един миг е ценен. Нямам обяснение защо все още има невярващи хора, както и хора, неспазващи мерките. Фактът, че има толкова заболели, заразени лекари и медицински персонал, недостиг на физическо място в болничните заведения, за мен е повече от притеснителен. В такъв момент разбираш колко си незначителен, как нито финансовите възможности, нито връзките могат да те спасят. А колко е просто всичко… маската, дистанцията, ограничаването, самоотговорността.
Сега е моментът да бъдем единни – лекари, депутати, граждани, хора.

Кой според теб може да бъде сплотяващият елемент в криза като тази?
– Има нередности и неуредици в здравната система, но колко хора оздравяват всеки ден, благодарение на труда на медици, които са на предела на възможностите си. Въпреки цялата ситуация, трябва да бъдем смирени и благодарни на всички тези хора, които са наистина най-отпред. Нека не се настройваме един срещу друг, защото човек ако търси за какво да се хване – винаги ще намери.

Несъмнено един от силно очертаващите се проблеми в идните месеци, а и години навярно, е психическото напрежение у хората от всичко случващо се. Изкуството може ли да бъде прозорец към нормалното?
– Разбира се, че може. Всеки притежава някакъв талант – едни умеят да рисуват, други да готвят, трети да сглобяват, да смятат, да управляват. Ако всеки се фокусира върху това, което умее най-добре, животът му ще върви някак по-леко.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
– Най-важното – да са здрави. Надявам се повече хора да осъзнаят колко сериозна е ситуацията.

Въпросите зададе:
Николай Радулов

Интервюто е публикувано в бр. 30 на в. „Време 2001“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.