120 години от смъртта на Найден Геров

Лушка Караянева

Найден Геров Хаджиберович е българин, писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Роден е през 1823 година в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добрович Мушек – прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта му „Българи от старо време”. Той е истински възрожденец, чието щастие произтича от това, че животът му се осмисля от цели, които го лишават от чувство за самота и непотребност, чувство, от което най-често страда днешния човек.

Щастието на възрожденския човек е било в идеала, с който живее. Да имаш идеал във Възраждането, не е било толкова въпрос на смелост да лееш куршуми и да пееш бунтовни песни, колкото до това всичко, което правиш да бъде крачка към свят, в който идеалът ти ще стане действителност. Българското Възраждане би било невъзможно без хора, които да притежават умението всекидневно да променят света. Такъв възрожденец е бил Найден Геров.

Първоначално той учи в килийното училище на баща си, по-късно в гръцко училище в Пловдив и отново се връща в Копривщица. Този път негов учител е Неофит Рилско, който го учи три години и настоява Геров да продължи образованието си в Ришельовския лицей в Одеса.

През Възраждането е съществувал обичай най-добрите ученици от българските училища, препоръчани от учителите си, да получават стипендии от богати български търговци, за да завършат образованието си в чужбина и да бъдат полезни ни България. Днес няма подобно спонсорство при подобно условие. Без стипендията на Христо Стойкович от Одеса, Геров не би могъл да бъде такава фигура във възрожденска България. В Одеса той завършва гимназия с отличие, администрация и финанси – специалност, полезна в бъдещата му дипломатическа дейност. По същото време в Одеса бил цветът на българската интелигенция: Иван Богоров, Добри Чинтулов, Димитър и Елена Мутеви. В Одеса Найден Геров пише и издава книгите си: „Няколко думи за превода на математическата география” – 1842 година; „Начало на християнското учение” – 1834 година; поемата „Стоян и Рада” – 1845 година.

Главният резултат от образованието му в Одеса, останал за цял живот, е превъзходното му владеене на руския език и ненаситния интерес, породен чрез него към родния български език. Там се заражда у него идеята, прераснала веднага в спонтанно решение – да започне да съставя речник на българското словно богатство. Филологическата му дарба, отключена в Одеса, събужда и склонността му към поезията, за да го вдъхнови да напише и първата на новобългарски език поема „Стоян и Рада” по мотиви от народния живот и народните песни.

През 1846 година, току-що завършил образованието си, Геров се връща в Копривщица, като учител, в училището, където сам е учил. Той е първият висшист, заработил в Отечеството си, последван в близките години от десетки българи, учили в чужбина. Примерът на Найден Геров се оказва начало на процес, който разтваря високо българския хоризонт.

Предстоят му малките стъпки, които прокарват пътеката на голямото дело.

Първата стъпка прави в Пловдив като учител в българското класно училище. По това време в Пловдив населението е българско по произход, но подчинено от гръцките духовници и учители с елински дух, смятан за цивилизован, за сметка на българското общество, определяно за изостанало, първобитно, а самият му език бил смятан за непригоден за наука и изкуства.

Покрусен от съществуващото пренебрежение към българите, Геров е силно амбициран да направи такава програма и да постигне такова обучение, каквото е видял в елитните руски гимназии и лицеи. Постига го за една година, на публичния изпит, задължителен тогава, неговите ученици, признато и от гръцките гости, се представят много по-добре от тези от гръцкото училище.

Това е първата малка победа на Найден Геров и низ от поражения на гръкоманите в Пловдив. Като резултат от схватката му с гръкоманството са и две трайни промени в българското съзнание, валидни и до днес. Първата е свързана с името на града. Когато той идва в Пловдив, гърците го наричали Филипополис, а турците Филибе. Българите го наричали и с двете имена. Геров внушава на учениците да го наричат само Пловдив и оттук българското име на града само за едно-две десетилетия, с нарастването на българското население, напълно измества другите две названия.

Втората промяна е с национален обхват. Като избира за патрон на създаденото от него едно от първите класни училища името на светите братя Кирил и Методий, Найден Геров превръща денят им 11 май в празник на училището. Впоследствие този ден става и празни на българската просвета – и досега най-почитаният и любим български културен празник. След 1857 година този ден редовно се чества в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.

Най-важната стъпка в живота на Найден Геров се случва в средата на 1857 година, когато руското правителство му предлага поста консул към руската легация в Турция. Номинирането на българин за такава висока дипломатическа длъжност е изключително признание не само за самия Геров, но и за българите като народ. На този пост той води битка с фанариотите за самостоятелна българска църква. Предложението означава признание на руските дипломати за авторитета и добрите връзки на Геров сред руските научни кръгове и сред политическите среди. Русите виждат в лицето на Геров човек, който където и да е събужда уважение и създава приятелства. Приел руско поданство още в края на престоя си в Одеса, той вече е признат и ценен от много видни руски учени. Поддържал е връзки с най-видния славянофил – Иван Аксаков. Той познавал най-видните личности от българската емиграция в Москва, Санкт Петербург, Одеса, Букурещ и редица румънски градове, в които имало български общности. Сред българите се срещат имената на: Евлоги и Христо Георгиеви, Васил Априлов, Добри Чинтулов, Никола Палаузов. Познавал и поддържал връзка с почти всички цариградски дейци, начело с Петко Славейков и Стоян Чомаков. Имал лични връзки с руските дипломати и политически лица в Цариград и Одрин. Притежавал е невероятно умение да създава и поддържа връзки. Бил акуратен и високо ценен от руските си колеги.

След като вече е създал и уредил най-доброто класно училище в България, след като е дал своя принос в борбата с фанариотите, той приема и предизвикателството да представлява българския народ чрез руската дипломатическа мисия.

По време на Кримската война Найден Геров подпомага национално – освободителното движение в България. През Руско – турската война през 187-1878 година за известно време става губернатор на Свищов.

След края на Освободителната война и възобновяването на българската държава, той решава да работи за осъществяването на една своя и общонародна мечта.

Вероятно никой не познава случай като този на Геров.

Отказва се от дипломатическата си кариера, за да завърши своя научен труд, за който отдава последните си десетилетия от своя живот. Никой днешен политик не би го направил. Но в историята на българската наука има човек, който 20 години е бил дипломат на чужда държава, веднага слад Освобождението на България от петвековното турско робство и пред него се откриват блестящи възможности да заеме висок държавнически пост, но той загърбва всичко, за да се посвети на научен труд, какъвто днес разработват цели институции, без да могат да надминат делото му.

Най-големият принос на Найден Геров за развитието на езика ни е неговият монументален труд „Речник на българския език”. Той започва работата над него още като учител в Копривщица и продължава да събира български думи до края на живота си. Този огромен езиков материал, включващ над 80 хиляди думи, около 6 хиляди откъси от народни песни, 15 хиляди пословици, гатанки, наричания – истинска съкровищница, която години наред подхранва и разнообразява българския език. До края на живота му са отпечатани първите три тома (1895 – 1897 – 1899 година), а останалите са издадени от сестриния му син Тодор Панчев в периода от 1901 – 1908 година.

На страниците на този речник изпъква цялото многообразие на българския живот: битът и трудът на българина, семейните и социалните отношения, храната и облеклото му, обредите и обичаите, икономиката и оръдията за производство. В него се очертава мирогледът и характерът на българския народ.

Езиковедът, писателят, общественикът, учителят и дипломатът Найден Геров умира в Пловдив на 1 октомври 1900 година. Целият му съзнателен живот минава в служение на България.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.