Икономическата 2020 г. в числа и събития, според експертите от ИПИ

1. Сривът. Пандемията обърна траекторията на растеж и ни вкара в рецесия. БВП се сви с 8.6% през второто тримесечие на 2020 г., инвестициите в основен капитал спаднаха с близо 11% спрямо същия период на 2019 г. “Дъното” изглежда така: 94% спад на пътниците на Летище София (април), 85% спад на чуждестранните туристи (юли), 20% спад на износа, промишленото производство и продажбите на дребно (май).

2. Новите безработни. За малко над месец през пролетта над 100 хиляди души останаха без работа. От началото на лятото започна възстановяване, но към септември наетите лица все още са с над 60 хиляди по-малко от миналата година. Най-тежко бяха ударени работещите в търговията, хотелите и ресторантите.

3. Мярката. Без никакви колебания, към момента стълбът на антикризисните мерки на правителството е мярката за субсидиране на заетостта, или 60/40 с бюджет 1 млрд. лева. Да припомним, че подобна мярка беше въведена и по време на предишната криза, но бюджетът й беше над 100 пъти по-нисък.

4. Мораториумът. С безпрецедентен общоевропейски акт беше създадена рамка за въвеждане на частни мораториуми върху обслужването на кредити към банките. В България бизнесът и домакинствата получиха разсрочване на плащанията по кредити с общ размер от 9,1 млрд. лева. За разлика от 2008-2009 г., това до голяма степен предотврати превръщането на кризата в ликвидна и кредитна.

5. Бюджетът. Два пъти по 5 милиарда – това приблизително е стойността на планираните бюджетни дефицити за 2020 и 2021 г. За пръв път в модерната си история България издаде 30-годишна емисия облигации, а благодарение на безпрецедентната парична политика на Европейската централна банка бяха постигнати немислими доскоро ниски доходности. На макрониво, основният фактор за по-високия дефицит през 2020 г. са очакваните по-ниски постъпления в бюджета – около 3,6 млрд. лв., мярката 60/40 – около 1 млрд. лв., и разходни мерки в социална сфера – увеличени пенсии, заплати в публичния сектор, допълнителни капиталови разходи и трансфери към общините.

6. EС и кризата. Две числа ще останат в историята на 2020 г.: 100 млрд. евро за подкрепа на заетостта и 750 млрд. евро в плана за възстановяване от ново поколение. За България рамката по всички механизми е 7,5 млрд. евро безвъзмездна помощ и 4,5 млрд. евро възможност за заеми.

7. Валутният борд продължава да функционира, след като за пореден път доказа и своята устойчивост. 

8. Социалните услуги – 43 хил. възрастни и хора под карантина получават храна и лекарства по домовете си. Пандемията промени социалните услуги. 

9. Природен газ – диверсификация. Договорът за изграждането на Балкански поток, с капацитет от 20 млрд. куб.м. годишно, е подписан в средата на септември 2019 г. и е на стойност 2,2 млрд. лева инвестиция, а в края на 2020 г. проектът е почти завършен. Същевременно изграждането на газовия интерконектор между България и Гърция, с капацитет от 3-5 млрд. куб.м. годишно и прогнозна цена около 430 млн. лв., продължава да се отлага. 

10. Електроенергия – либерализиране. От есента на 2020 г. над 300 хил. компании са задължени да излязат на свободния пазар на електрическа енергия. Бизнесите разполагат с гратисен период до края на юни 2021 г.

Текстът публикуваме с незначителни съкращения.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.