История на маската. Новият моден аксесоар на 21 век

В медицината маските в медицината се използват активно от края на 19-ти век. Носят се от хирурзите, за да предотвратят заразяването от отворени рани, като така пазят и пациентите си. Тази практика се разпространява в Китай през 1910 г., когато започва епидемия от белодробна чума.

Лекарите тогава въвеждат идентични на днешните мерки: изолират пациентите, затварят изходите/входовете на градовете и започват да носят защитни маски, които всеки си правел сам. Това били познатите маски от парче марля и връзки. Практичността и ниската цена били от първостепенно значение.

При грипната епидемия през 1939 г., за да насърчат хората да носят маски, двама холивудски актьори се снимат за корицата на списание Look

Осем години по-късно изригва една от най-големите пандемии – испанският грип. 29.5% от населението на планетата е заразено, а 5.3%  умират. Маските се използвали от всички, а обикновените маски от марля се заменят с от по-плътен материал.

При всяка пандемия през последните пет столетия от историята на човечеството медицинската маска се е превръщала в задължителен аксесоар – мразен, неприятен, необходим. 

Много преди да бъдат научно установени механизмите за предаване на вирусите и бактериите, лекарите осъзнават необходимостта от защита при работа с болни. В началото на XVII век по време на бубонната чума френският лекар Шарл де Лорм създава специален костюм за т. нар. „чумни лекари“. Той се състоял от плътно восъчно палто, ръкавици, шапка с периферия и  специална маска с нос, наподобяващ клюн на птица,  върху цялото лице. „Клюнът“ се пълнел със сено, сушени билки (лавандула, мента, карамфил и т.н.), подправки, камфор или се поставяла гъба, напоена с оцет. Целият „дизайн“ бил проектиран да прогони лошата миризма, но всъщност действал като респиратор. Отворите за очи били покрити със стъкло, а „чумният лекар“ взаимодействал с пациента или починалия с бастун или пръчка. Днес маската се съхранява в Берлинския исторически музей.

По-познатите ни медицински маски се появяват в самия край на XIX век. Измислени са почти едновременно от французина Пол Бержер и поляка Ян Микулич-Радецки.

Малко преди това германският микробиолог Карл Флюге открива патогени в слюнката. И Бержер, предполагайки, че лекарят може да предаде болестта на пациента по време на операцията чрез частиците слюнка, които се отделят при говорене, кашляне или кихане, създава специална защитна маска. През октомври 1897 г. той започва да носи „четиристранна мека превръзка от 6 слоя муселин, пришита с долния ръб към стерилизирана ленена престилка (за да скрие и брадата му) и с горния ръб, придържан към носа от превръзки, завързани около врата“.

Сюжетът с маските по време на испанския грип е вдъхновил белгийския художник Рене Магрит за картината „Любовници“ от 1928 г.

Повече от година Бержер наблюдава и се уверява, че броят на инфекциите при пациенти, с които лекарите са работили с маски, е намалял.

21 век, казват учени и гадатели, ще е белязан със знака на епидемиите, тоест маските. Време е да свикваме отсега и просто да си носим маските!

По материали на „Грация“, Бети, Фрамар и др.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.