За Димитър Горов – човека, чието име е свързано с почти всички революционни кроежи на българската емиграция през последното десетилетие на робството се знае твърде малко.

Димитър Иванов Горов е роден през 1841 година в град Пещера. Емигрирал в Румъния през 1866 година. Живял в Броила, а след това в Гюргево, където се занимавал с производство на сапун и свещи. И всичко, което припечелвал дал за революционното дело. Още през 1868 година той подпомогнал четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и я изпратил до самия български бряг. В своите „Записки по българските въстания” Захари Стоянов пише: „Неговата къща беше отворена за всеки бунтовник.” А в биографията на Христо Ботев отново Захари Стоянов пише: „Горов беше банкерът на хъшовете. Когото заболеше глава, при него тичаше, дордето най-сетне го накараха да проси. Ние притежаваме около стотина разписки от разни хъшлаци, които са вземали от него пари, все в заем.” Думите на Захари Стоянов се допълват от Стоят Заимов: „Ако имаше големи средства, той непременно щеше да направи цели казарми, за да защити злочестите патриоти от глада, студа и онова „обществено презрение”, на което те бяха тогава „подхвърлени”.

„Неуморимият Геров”, както го нарича Никола Обретенов, подпомогнал апостолите от Гюргевския революционен комитет, организирали по-късно Априлското въстание. След неуспеха на въстанието в Стара Загора, бъдещите апостоли един по един пристигнали в Гюргево, където, както си спомня Захари Стоянов, с помощта на патриота Димитър Горов успели да си наемат една отделна къщица. Цялата зима апостолите прекарват на разноските предимно на Горов. Не веднъж той ходел да им става гарант пред полицията, поради което всички го наричали „български консул”.

Домът на Геров е „станция” в нелегалния революционен канал Русе – Гюргево – Букурещ. Много пъти отделно или заедно с жена си – Иванка Кънчева – сестра на Ангел Кънчев, сестра й Кина, Петрана Обретенова и други, той преминавал в Русе за пренасяне на комитетски писма, оръжие и други материали.

Години след смъртта му в едно свое писмо Николай Обретенов пише: „ Димитър Горов беше крайно честен, справедлив и деятелен. Затова беше спечелил доверието не само на търговците, но и на румънското правителство. Обличаше се винаги добре и внушаваше у всекиму уважение към себе си. Той идваше постоянно в Русе, без някой от турските власти да го закачи и да му поиска паспорт. Той помагаше всекиму, който се обръщаше към него за помощ. През 1875 година, когато всички избягали след несполуките на Старозагорското въстание се събрахме в Гюргево, Димитър Горов ни намери квартира, която ние хъшовете нарекохме „казарма”, грижеше се за храната ни и по този начин ние му изядохме капитала, който по моя преценка възлизаше на две хиляди златни наполеона.”

Димитър Горов бил изключително близък с Христо Ботев, с когото се запознава преди това в Браила. Дава част от парите си за отварянето на печатницата на Ботев. Издава стиховете на поета, както и тези на Стефан Стамболов. Когато ботевата печатница закъсва, Горов отново се притичва на помощ. Той подпомага и взема дейно участие в организирането на Ботевата чета, но не е включен в състава й.

В четата взел участие и брат му Атанас, който загива по време на сражение на Милин камък. Заедно с жена си Иванка, Горов се качил на кораба „Радецки” и иизпратил знаменития войвода и другарите му до Бекет. Нему Ботев предал прощалните си писма до жена си Венета и своите приятели. От Бекет Горов изпратил известната телеграма, с която поетът – войвода осведомявал световната общественост за целта на преминаването на четата му в България.

След подаването на телеграмата Горов бил арестуван и затворен в затвора „Въкърещ”. В едно свое писмо до Тодор Пеев от 12 юни 1876 година Димитър Горов пише: „Да ви кажа и това, че аз заминах с Христо Ботевата чета с вапора „Радецки” заедно с фамилията си, за да ги изпроводя до реченото място Козлодуй и като излязох на Бекет, хвана ме правителството и ме занесе през Крайова в Букурещ и после ме затвори. На „Въкърещ” като стоях 3 – 4 деня затворен и ме пуснаха.”

Във всичките революционни начинания наравно с Горов учасвала и жена му Иванка.

Когато се обявила Освободителната война, Димитър Горов разпродал имуществото си и се поставил в услуга на руската армия. Макар и с разклатено здраве с него тръгнала и жена му. Щом успели да се доберат до Трявна, Иванка остонола в свои роднини, а Горов до края на войната служил като преводач и предводител на освободителите.

Туберкулозата скършила живота на Иванка Кънчева – Горова. Тя починала на 28 юни 1877 година с думите: „Доживях да видя България свободна.” А била само на 22 години. Иванка била погребана с руска военна музика и почести в двора на църквата „Свети Георги” в Трявна.

Дошло така желаното от Горов освобождение. И още не заглъхнали топовете, той, заедно с Любен Каравелов тръгнали да обикалят и разгледат милото си отечество.

Похарчел каквото имал, Димитър Горов се прибрал в Трявна и опитал да продължи производството на сапун и свещи, но безуспешно. Тогава той се принудил да потърси държавна служба. Бил околийски управител в Дерманци и Плевен. При изпълнение на служебния си дълг се простудил и заболял тежко. Прибрал се отново в Трявна, където се бил оженил повторно и починал на 7 декември 1881 година. Преди да умре казал на жена си: „Ето тия три франка са останали от всичкия ми имот… Запали ми една свещ с тях на гроба.”

Лушка Караянева