Няма да те забравим, Наско!

Атанас Скатов. Човек със слънчева усмивка, с младежки дух, роден покорител на висините, мечтател за чиста природа, за Земя като красива космическа топка … Отиде си само на 42 години и дано е на място, където отново ще се радват на усмивката му. Малцина са тези, които оставят името си в историята на родината, в сърцата на тези, които го познаваха.

Ние, хората от екипа на в. „Време“ имахме честта и удоволствието да се порадваме на неговия ентусиазъм и настроение. Докоснахме се, макар и за кратко, до човек, който умее да мечтае и има сили да тръгне към осъществяване на мечтите си.

Сбогом, Наско! Няма да те забрави. Оставаш с нас и си пример за своите приятели и близки за това как човек трябва да има смели мечти, дори и когато е опасно за теб самия.

Атанас Скатов е сред плеядата български алпинисти мечтатели. Сега е в техния космически дом, най-младия сред тези, които не искаха да гледат в краката си, а искаха да виждат света от неговия покрив. На границата на възможното, прекрачвайки в невероятното.

Атанас Скатов се бе завръщал с победа в серия тежки алпинистки преходи. Тук, на морското равнище, сред останалите хора, той отново и непрестанно мислеше за върховете, за неизкачените простори, за необятните бели зъбери в Хималаите. Те го привличаха, омагьосваха, призоваваха.

В биографията на Атанас има невероятно случаи и успехи на преодоляване на човешкия предел, на победи над страха и гравитацията сред фантастичната белота на върховете. Той успя да докаже нещо невероятно – духа може да победи материята.

Алпинистът бе веган. Пред „Време“ той сподели преди две години, че веганството му е лично решение и започва като експеримент, за да провери дали тялото може да е силно без животински белтък. Нещо повече, той обичаше да говори, да убеждава слушателите си, че прекомерната употреба на животински продукти и особено месо е заплаха за равновесието на Земята, че много хора живеят принудително като вегани, защото несправедливо се разпределят природните богатства, защото човечеството е докарало нещата дотам, че всеки ден по малко унищожава зеления свят, който го е родил.

Наско говореше за света със същото вдъхновение, с което разказваше за алпинизма и красотата на предизвикателствата, пред които се изправя истинският алпинист. Но отново и отново се връщаше към темата за екологията. Нескрито се гневеше за безогледната сеч на гори в България в името на нещо много временно – пари, имоти, богатство. Той имаше сериозни затруднения преди всяко пътуване към някой от върховете на Земята. Но винаги успяваше да организира пътуването си, което си е голям разход. Имаше приятели, имаше хора, които са готови да помагат финансово, дори и да не вярват напълно в успеха. Има хора, които знаят, че чистият човешки порив към невъзможното трябва да бъде подкрепян.

Атанас Скатов има няколко знакови победи като алпинист. Към К2 тръгна добре мотивиран и подготвен. Върхът обаче го взе и го вгради в себе си, заедно с още двама алпинисти, сякаш за да вземе още малко сила за върховете си.

Приятели и колеги на алпиниста споделят, че не вярват трагедията да е резултат от негова грешка. Но въже или измръзнали пръсти – вече няма значение поне за вечността. Там ще отиде неговият пример на силен човешки дух и красив порив към невъзможното. Порив, на който човечеството дължи напредъка си, еволюцията на цивилизацията ни.

В памет на Скатов тези дни негови приятели изкачиха връх Ботев от юг, където денивелацията е над 1 800 метра е рязка. И според тях Скатов не е възможно да е направил грешка и имат съмнение в осигурителните елементи.

Сега се пишат какви ли не версии по официални и социални медии. Става дума и за пари, за комерсиализация на алпинизма, за грешки, лоши преценки и фатални случайности. Няма значение. И тази зима К2 взе жертви – три.

За К2 Наско говореше от няколко години. Искаше да го изкачи, при това през зимата. Следеше прогнозите, системата на „прозорците“, тоест дните, в които климатичните условия позволяват катерене. Занимаваше се системно, така и тренираше. Но там, на К2, знаеше той, екстремните скали се съчетават с температури под -40 градуса. И бе готов.

В биографията на алпиниста ще има дълъг списък покорени земни върхове. Нека си ги припомним с възхищение и преклонение пред човешката сила, а не просто да следим дали и кога тялото му ще бъде прибрано в родината.

Наско изкачи 10 върха по над 8 000 метра. Той е първият българин, при това веган, покорил седемте континентални първенци. Издаде няколко книги след катерения, които са изключително интересни и в тях няма и нотка излишно самочувствие и самовлюбеност. Първият му филм е с име „Експериментът Скатов“. И винаги разказваше, че първият му истински преход е когато е на 14 години и с баща му изминават пътя от връх Ком до нос Емине.

Атанас Скатов по образование бе биолог, докторант в Хумболтовия университет в Берлин. Правил е изследвания в областта на морфологията и биоекологията.

Няма да те забравим никога, Наско!