Учителят Иван Иванов – организатор на българското опълчение

Лушка Караянева

Бащиното име на Иван Иванов е Иван Цанев Калянджи. Роден е в Лясковец през 1828 година. Като юноша заминал за Киев, където завършил с отличие семинария и историко – филологическия факултет. Името му руснаците изговаряли много трудно. Затова другарите му го накарали да се преименува на Иван Степанович Иванов.

От Киев той се озовал сред бесарабските българи. Болградските първенци го приели радушно и той станал учител в града. По-късно руските власти го назначили за училищен инспектор в българските колонии. Той е бил първият инспектор на български училища. По негова инициатива била открита Болградската гимназия – първата българска гимназия.

Кримската война от 1853 – 1856 година завършила неуспешно за Русия. След нея Южна Бесарабия заедно с Болград и половината български села преминали в пределите на Московското княжество. Иван Степанович предпочел да остане в Русия и там осем години заемал поста попечител (управител) на четиридесет и трите български села и град Комрат. Във всички тях открил училища. Във всички тях открил училища, а за учители назначавал главно млади българи, завършили одеските и киевски учебни заведения. Между тях бил и Христо Ботев. Открити били и курсове за ограмотяване на възрастните.

На Иван Степанович се дължи отпечатването на много учебници, ползвани от българските училища в Русия, Румъния и България.

Той поддържал сърдечно и трайно приятелство с Георги Сава Раковски. В едно от малкото си оцелели писма големият революционер дава висока оценка за бесарабския деец: „Виждам вашия благороден стремеж и гореща любородност към нашия беден народ. Да даде Бог по-скоро да се появават такива синове български!”

Години наред Филип Тотю, Панайот Хитов и други прославени войводи и борци за свобода търсели Иван Иванов за съвети и помощ – морална и материална.

През 1876 година поддържал връзки с БРЦК и с Христо Ботев. Подпомогнал снабдяването на Ботевите четници с оръжие, за което внесъл голямата сума от пет хиляди франка.

За помощ към него се отнасяли и много българи, избягали северно от Дунава след Априлското въстание. Молел го Георги Живков да подпомогне майка му и сестра му Виктория Живкова – бъдещата съпруга на Димитър Благоев. Те били принудени да напуснат родния си дом във Велико Търново и да бедстват в Одеса.

Още по-голяма дейност развил Иван Иванов по време на Сръбско – турската освободителна война като главен организатор на български чети – снабдявал ги с оръжие дрехи, храна, пари и билети за пътуване. Войната завършила скоро и през есента на 1876 година в Румъния и Русия започнали да се завръщат участвалите в нея българи – доброволци. Иван Иванов организирал събирането на помощи за тези патриоти, пощадени от турски куршум.

В Кишинев успял да настани около 1000 души в домовете на кишиневските българи. Мнозина облякъл с дрехите, предназначени за Сърбия, но неизпратени там поради спиране на военните действия. На най-нуждаещите се раздавал пари и за прехрана.

Трудно можело да се осигури издръжката на толкова много хора, макар че Иван Иванов не се уморявал да организира подписки за събиране на помощи и концерти с благотворителна цел. Затова помолил началник щаба на руската армия генерал Непокойчицки да поеме изхранването им, като ги включи в състава на войската. Но той не бил убеден, че българите имат качества на бойци и затова отговарял: „Не е сигурно дали ще има война. Пък и да има, тези хора няма да ни трябват. Затова им кажете да си вървят.”

Въпреки това Иванов не ги разпуснал и продължавал да се грижи за тях, убеден, че ще бъдат много полезни за освобождението на България. По-късно започнал да получава чувствителна материална подкрепа от Московския славянски комитет – по-лека станала сега задачата му. И най-сетне настъпил дългоочаквания ден. В Кишинев, на 30 март 1877 година пристигнал генерал Столетов и с радост съобщил на Иванов, че войната ще бъде обявена в близките дни и ще трябва да бъде създадена българска войскова част. Иван Иванов веднага събрал доброволците и им съобщил, че са вече бойци в българското опълчение. Представил им и генерала, който ставал от този момент техен командир. Започнала усилената подготовка на тези като че „паднали от небето” български бойци.

На 12 април войната била обявена. По този случай край Кишинев, на Рыкшановския хълм се състоял военен парад, в който участвали и опълченците. Тяхната войнишка стойка, бодрата им стъпка и правите редици предизвикали възхищение у висшите офицери. Приятно изненаданият император Александър ІІ възкликнал: „Молодцы болгары!”

По нареждане на главнокомандващия, Иванов заминал за още доброволци в Яш, Галац, Браила и други влашки градове. Председателствал комисията, която ги приемала. Приел и браилския българин Иван Параскевов, който му донесъл знаме, извезано от неговата дъщеря Стилияна. Това бил първият български трицвет със сегашното подреждане на цветовете: бяло, зелено, червено. То било одобрено от Иванов и още през следващите месеци се наложило като българско национална знаме.

Няма съмнение, че без прозорливостта и всеотдайната работа на Иванов щеше да има българско опълчение. Неговото формиране обаче щеше да започне много по-късно. Решението за изграждане на българското опълчение било взето в присъствието на Александър ІІ още през месец октомври 1876 година, но то било обаче само „по принцип” и се отнасяло само за няколко дружини „пеши конвой”, които трябвало да изпълняват обозна и гарнизонна служба дълбоко в тила на руската армия. При това се предвиждало тези дружини да бъдат формирани „във всеки случай не по-рано от обявяването на войната”.

Следователно на 12 април 1877 година, когато е обявена войната, нямаше да има опълчение. Без неуморната дейност на Иван Иванов и приносът на българите във войната щеше да бъде много по-скромен. Тогава в нашата история нямаше да бъдат записани със златни букви имена и събития като: боят при Стара Загора, героичната отбрана на Шипченския проход и победата при Шейново, които ни карат да се гордеем, че сме българи.

Генерал Столетов също е оставил висока оценка за заслугите на Иван Иванов за изграждането на българското опълчение. В писмо да военния министър граф Милютин той пише: „Без всякакво преувеличение мога да потвърдя, че само благодарение на неуморните трудове на Иван Ст. Иванов българското опълчение можа тъй скоро да се формира и да получи такъв числен състав, както и военен вид, който му даде възможност да участва толкова славно в авангардния отряд на генерал – адютанта Гурко.

Не по-малко заслуги има Иван Иванов за запазването и утвърждаването на българския характер на Източна Румелия. Берлинският конгрес го заварил на поста губернатор в Сливен (никой друг българин по онова време не е заемал такъв висок пост във времето на Временното руско управление у нас). Трябвало да бъдат изпреварени западните дипломати, които замесляли да превърнат Южна България в някаква космополитична област. За целта Иван Иванов предложил на генерал Дондуков – Корсаков план с редица уместни и неотложни мерки, които ц

лели „да се укрепи положението на българското население в Южна България”.

Този план, подкрепен изцяло от княза, станал основа за цялостната политика на Русия в Източна Румелия. В съвсем кратък срок руските чиновници били заменени с местни българи. Българският език бил въведен във всички канцеларии и съдилища. Почти всички българи – офицери били прехварлени южно от Балкана и поели изцяло командването на източно – румелийската милиция.

Западните дипломати още с идването сди в Пловдив били неприятно изненадани, че българите имат в областта подчертано мнозинство и че заемат всички важни позиции в стопанския, обществено – политическия и културен живот. Източна Румелия бързо се изграждала като втора българска държава.

През 1902 година Иван Иванов починал в Кишинев. В излизащото тогава списание „Поборник – опълченец” четем: „Историята ни трябва да даде място в бляскавите си страници на този горещ български патриот”.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.