Българският народ в помощ на руската армия през войната от 1877 – 1878 г.

Всеотдайно и жертвоготовно българите са помагали на руските бойци в техния освободителен поход. По онова време не е имало фоторепортери, които да отразят помощта на българите и тогавашните художници рисували за вестниците илюстрации, пресъздаващи видяното буквално, като документ. Много факти сочат, че през Освободителната война в помощ на руските армии са не само опълченците, а целият български народ. Странно е, че след пет века най-примитивно потисничество, именно в навечерието на Освобождението у народа ни няма робско униние и безразличие. Налице е бурният дух на българските занаятчии, търговци, учители.

Помощта на българите във войната започва още от Кишинев. Дълго преди официалното й обявяване е възложено на полковник Паренсов да осигури първите сведения за бъдещия противник. Тук се събират доброволците за българското опълчение и той започва да събира от тях нужните му факти, както и да ги вербува за осведомители занапред. И за малко да се провали в мисията си, защото доброволците от Кишинев, както и други българи по-късно в Румъния отказват предлаганите им възнаграждения дълбоко обидени.Когато руските войски са вече в Румъния, южно от Дунава веднага се задейства гъста мрежа от осведомители. Следи се всяко преместване на турски войски из българските градове, прониква се в тайните на военните гарнизони. Българи – лодкари ежедневно носели сведения на русите. Събраната информация от страната тръгвала към Свищов. Оттук нататък грижата за доставянето й имал Христо Бръчков. Той пренесъл съобразително много гълъби от град Зимнич и по тях редовно пращал своите сведения.

Когато започват боевете на българска земя руското разузнаване разполага с безброй ревностни сътрудници сред българското население. Недочакали освободителите, по своя инициатива българите бранели стратегическите направления пред руските полкове като разрушавали мостове, правели преградни ровове, а след това отново строяли и подобрявали проходимостта. Българите се грижели за всички странични проходи.. Хаджи Стою от Търново не само осведомява ген. Гурко за проходимостта и особеностите на Хайнбоаз, но става и водач на предния отряд. Половин година по-късно при зимно преминаване на руските полкове през Хамитлийската пътека до Шейново колоната води Петко Славейков. Българи – бежанци от Одрин намират генерал Гурко в Стара Загора и му съобщават точни сведения за потеглилия насам Сюлейман паша. В това време от обсадения Плевен се измъкват държаните в най-строга тайна намерения на Осман паша да организира пробив на руската блокада. В Стара Загора е организиран „Летящ отряд” начело с майор Чиляев, в който особена роля изпълняват българите. Това са 700 души – българи и руси, които се добират до Баронхиршовата железница, която е главна транспортна артерия на турците. Разрушават част от нея и прекъсват на няколко места телеграфа. Разузнавателните отряди вървят преди руските сили и народът излиза да посреща по неописуем начин своите освободители. Биели камбаните, многолюдно шествие с хоругви и икони, с цветя, песни и приветствия посрещнали братушките. А те били изненадани от това бурно и сърдечно посрещане. До този момент те не са знаели колко голямо е било упованието, което ние сме хранили към тях през онези дълги и унизителни робски години. След всяко посрещане следвала богата гощавка.

От първия до последния ден на военния поход българите извършват огромна снабдителна дейност. И ако русите са имали оръжие, муниции и жива сила, то по отношение на храната и облеклото въпросът не бил решен, защото компанията, която по договор е трябвало да снабди руските армии не изпълнявала своите задължения. Още в първите дни след форсирането на Дунава войниците търпели продоволствени затруднения. Затова българската помощ е била от изключителна важност.. Късмет имали и българи, и руси, че през военната 1877 година реколтата била богата. Храна била нужна и за конете. Селяните карали с колите си сено, овес, ечемик. Тази отзивчивост била особено важна за Предния отряд, който поради бързото си напредване на юг често се оказвал откъснат от интендантските си служби. Предният отряд се състоял от 12 хиляди руски войници, опълченци и техните офицери, а така също и от хиляди коне. Но не става дума само за него. Много по-голяма част от армията е редовно осигурявана с продоволствие, фураж и санитарна помощ от българите. Колко силно е било желанието и стремежът им за свобода!

Почти винаги при отстъпление турските табори изоставяли големи продоволствени запаси. А българите най-добросъвестно заставали на пост пред турските складове и дочаквали руските войски, за да им предадат всичко непокътнато. А когато и в складовете нещо необходимо не се намирало, те изпразвали доброволно домовете си.
Казанлъчани осигуряват за отряда на Гурко 8 хиляди чифта обувки, в Стара Загора предават 4 коли с нови дрехи, в Габрово обличат с топло бельо всички опълченци и 2 казашки сотни, а организираните там болници били безплатно обзаведени от „стиснатите” габровци. В своите донесения до военното командуване офицерите често използвали думите: „Водачи и помагачи бяха българи.” Какво всъщност се крие зад тях? Българите превеждат руските войски през Балкана, правят път до връх Шипка, а на места за всяко руско оръдие се впрягали по 40 българи, за да го изтеглят по билото. А когато преспите засипват руския авангард източно от Арабаконак и там измръзват 900 войници и офицери, то 720 доброволци, водени от доктор Георги Антонов Цариградски, откриват и изравят хората и оръдията. Болните пренасят в Етрополе, а оръдията извличат с предниците на волските си коли през прохода.

Защитниците на Шипка са страдали не само от неприятелските куршуми, но и от непоносима жажда. Черкезките засади дебнели денем и нощем край малките извори около позициите и десетки смелчаци лежали простреляни, само на педя от шуртящата вода. Стотици водоносци на гръб или с мулета доставяли вода на защитниците на прохода, а надолу смъквали тежко ранените. „Славни помагачи!” – възкликват военните кореспонденти, а историците добавят: „Уж водоносци, а генерал Столетов ходатайства специално за награждаването на 39 души от тях, с обосновката: „За активна помощ в боевете”.

Местните жители с риск за живота си събират ранени бойци от позициите и ги откарват в тила, грижейки се за тях.

Първата болница българите откриват в женския манастир в Казанлък. А това значи 200 легла с постелки и завивки, безплатна храна и лекарства, болногледачки. Това говори за повече от обикновено съчувствие и милосърдие. По същото време габровци отварят образцова военна болница. Всичко за нея дават жителите на града. И докато аскерът убива, заедно с всички ранени руси и българи, тук били лекувани наравно с другите и 21 турски войници, ранени в битката за Казанлък. В Габрово се събират 6 хиляди ранени и болни. Някои са изпратени в Дряново, други – в Къпиновския манастир, но местата не достигнали. Тогава цяло Габрово се превръща доброволно във военна болница.

Българските четници и войводи не се задоволявали да бъдат водоносци и да спасяват ранени. Те искали да участват във войната с оръжие в ръка. Още в Плоещ Панайот Хитов се представя на началник щаба и моли за разрешение да организира чета. Визитата му завършва с официално подписано и подпечатано удостоверение за правото на Хитов да води из България чета до 1000 души. Още щом се връща в България той заедно с дядо Жельо събират чета от 1000 юнаци. Чети водят още Цеко Петков и Георги Пулевски. Техен незаменим другар и помощник е бил игумена на Троянския манастир – отец Макарий.

Командирите от руските бойни части си сътрудничат с четите. С най-голямо значение по време на войната е четата на Петко войвода. Той се сражава самостоятелно срещу големи турски сили и не е имал досег с русите. През декември 1877 година четата му надхвърля 400 души. Той завоюва и опазва свободна до сключването на Сан Стефанския мирен договор голяма територия в Западна Тракия. Пак той се разправя с метежниците в Родопите. Прави много за спасяването на българското население от свирепствата на Сюлеймановите войски.

Вярата на руските командири във всестранната и безкористна помощ на българите непрекъснато растяла по време на войната.

Русите дават в ръцете на доброволците около 8 хиляди пушки. Тяхното доверие стига дотам, че в хода на боевете попълват местата на убитите и ранените войници в своите бойни части с българи.

В световната военна история няма пример на подобна всеотдайност от страна на цял народ към една все пак чуждестранна армия.

Един прастар афоризъм гласи: „Ако някой мечтае платонически за свободата и чака спокойно и безучастно минутата на своето освобождение – на този човек свободата не му е много нужна!”

Трябва да се гордеем, че през Освободителната война нашият народ се беше показал колкото мъдър, толкова и деен!

Лушка Караянева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.