Панагюрският оръжеен майстор Никола Бимбашов

Панагюрци, оставили следа

Лушка Караянева

Пролетта на 1876 година. Революционният кипеж владеел умовете и сърцата на панагюрци. В подготовката на въстанието вземали участие всички. Децата леели куршуми, бабите печели пексимед, жените приготвяли мехлеми и навуща. В подготовката най-важното място заемал въпроса за въоражаването на въстаниците.

След пристигането на Волов и Бенковски в средището на четвърти революционен окръг започнала трескава подготовка за снабдяването с оръжие. С всеки изминал ден все повече и повече мъже търсели начин да се снабдят с оръжие. А това никак не е било лесно, защото османската власт системно и периодично обезоръжавала българите и им забранявала да носят оръжие. Това се отнасяло и за Панагюрище, което се ползвало с известни привилегии. Огнестрелното оръжие на пазара било в ограничени количества, с изключение на ловджийските пушки. Усилията на панагюрския революционен комитет и на дейците да се достави оръжие отвън не давали особен резултат.

Революционната организация решила да създаде работилница за хладно оръжие, както и за поправка и преработка на старо огнестрелно оръжие. В Панагюрище с тази много важна задача Бенковски и комитета възлагат на пушкариге и ножарите в града. Измежду тях най-изтъкнат майстор бил Никола Бимбашов.

Един панагюрски черешов топ в одринския затвор

Него Бенковски назначава за отговорник на работилницата. Никола Георгиев Бимбашов е роден около 1841 година в Панагюрище, в бедно земеделско семейство. Завършил местното взаимно училище и съвсем малък постъпил чирак при ножаря поп Нейко. Изучил занаята ножарство. След това се учил при чичо си Илия Бимбашов – самоук майстор железар и по-точно тюфекчия (майстор на огнестрелно оръжие). При него той се усъвършенствал и започнал да прави пушки. Работил железарство с голямо желание. Бил работлив и природно интелигентен, проявявал любознателност и творчество. Живо се интересувал от тогавашната техника и механика, и с всичко се справял. Съвсем млад той се прочул в цялото Средногорие, но и по-далече като най-добър майстор по строително железарство. От сръчните му ръце излизали ковани врати, железни решетки за прозорци на градските църкви в Панагюрище, Самоков и околните села. Никола правел железни кръстове за кубета, скоби и болтове за строежи, свещници, долапи и чаркове. Умеел да прави всичко от желязо. Бил и най-добрият механик в околността. От него очаквали помощ собствениците на дараци и мелници.

Никола бил не само способен занаятчия, но добър и буден общественик, човек с културни интереси. Бил активен член на „Братското заемателно дружество” в Панагюрище.

Той е и първият настоятел на златарския и железарския еснаф. По това време златарите и железарите имали обща еснафска организация.

Стоил Финджеков – Топчията – другият майстор на оръдия за въстанието – прочутите черешови топчета

Посветен в революционно – освободителното дело той му се отдава всецяло. С всички сили се заел да помогне на поробеното си отечество. Лично Бенковски му възложил организирането на „военен арсенал”, която задача той изпълнил блестящо, без отдих и сън.

Никола събрал всички свои довелени приятели занаятчии – железничари и дърводелци, българи, дори цигани. Те пренесли сечивата и инструментите си в неговата къща, в широкия му дюкян и двор, заграден с висок каменен зид и направили голяма работилница – истински арсенал. Тук, скрито от вражеските очи започнали да събират, поправят и преработват стари пушки и пищови. Тук се родила и българската дървена артилерия, която разбудила задрямалата съвест на Европа. Първи помощници на Никола били Нено Яков Делибалтов и Крайчо Самоходов. Под ръководството на Бимбашов били изработени шест големи и пет по-малки дървени топове от черешово и орехово дърво. Всички били здраво свързани с железни обръчи.

След провъзгласяването на въстанието Никола Бимбашов и другарите му се въоръжили и участвали в отбраната на Панагюрище. Той се сражавал срещу ордите на Хафъз паша в местността „Чиряшка река” към Стрелча и на „Маньово бърдо” над Панагюрище.

Когато турската пехота, кавалерия и артилерия нахлуват в града, Никола Бимбашов се оттегля към местността „Раслатец”. Цели пет месеца заедно с други панагюрски въстаници, с големи лишения, глад и преследвания се укривали.
След нахълтването на турците в града, съпротивата на въстаниците била сломена. Никола Бимбашов – оръжейният майстор на Панагюрище заварил къщата си ограбена и изгорена. Чичо му Илия бил убит.

След дадената амнистия се върнал болен, с измъчена от неуспеха на въстанието душа. Легнал болен в къщата на приятеля си – съсед Нено делибалтов, в която на Бъдни вечер 1876 година починал.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.