Никола Белишки: Априлци дадоха в жертва първо себе си

– Господин Белишки, в последните години всяка Ваша реч за Априлското въстание придобива широка публичност. На 145-та годишнина и в тези объркани времена какво бихте казали на жителите не само на Панагюрище, но и на всички българи?

– Да живеем достойно за себе си – в човешкия смисъл. Да живеем достойно за родината си – като народ и общество. Като човеци не сме много склонни да правим жертви. Като народ ни липсва единение в следването на вярната за държавата ни посока. Днес всеки се е втурнал сам да си „плете кошницата“ и да тъпче в нея – с толкова много хъс, толкова енергия, толкова усилия, че даже не забелязва, че накрая се е получило кафез – за него самия, за мирогледа му, за мечтите му, за делата му. 

Нека, като личности и като народ, извличаме повече поуки от миналото си. Нека не виждаме в него само погромите и победите. Нека да спрем – като хора и като общество – несъзнателно  да се стремим отново и отново само към погроми и победи. Нека спрем да ги навираме един на друг в очите си и да търсим вина, задължително – чужда. Защото така отново и отново повтаряме все същите грешки.

България е минала през много по-тежки периоди – прегазвана от чужди племена и войски, поробвана, обезкървявана, преживяла е войни и епидемии. И я има! И ще я има! Днес ни трябва кураж! Трябва ни мъдрост и единение! Трябва да се съсредоточим в общите и градивните цел и посока. Те не са нови – заложени са още от Апостола на Свободата, отстоявани са от апостолите на Април 1876 г., защитавани са с цената на живота на безчет български поборници и невинни мъченици: „чиста и свята република“, „народ, равен на другите европейски народи“! 

– Ставаме ли по-разединени в момента? И какво може да ни обедини? 

– В момента като общество изглеждаме като корабокрушенци, обзети едновременно от страх, от възторг, че все пак не сме се удавили и от надеждата, че някой ще сътвори за нас чудо и ще ни даде бряг. Всеки гребе, както сам си прецени и гледа да задържи себе си възможно най-дълго над водата. Реката на Времето обаче си тече неумолимо и независимо от нашите вътрешни и междуличностни проблеми, борби и напъни.

Ако не се обединим, ще ни носи и блъска по течението си, докато от усилията ни, от идеите ни, от постигнатото от нас и от тези преди нас остават все по-малки отломки. Ако ни обединява единствено Неволята, това ще е някакво спасение, но докога и на каква цена? 

Онези наши предци през 1876 г. са били най-разнородни хора по възраст, професии, социален статус и образование. Имали са всеки своите си човешки потребности, своите личностни достойнства и недостатъци, своите грехове, победи и мечти. Имали са своите междуличностни противопоставяния и борби. Можели са, обединявани от Неволята, да оцеляват заедно като общност и всеки поотделно в битието си на неравнопоставени поданици на една изостанала, ограбваща и подтискаща ги империя. И някои от тях дори да бъдат в някаква степен успешни в попрището си, доколкото им е позволявала системата. 

Но са превъзмогнали и различията си човешки, и междучовешките си борби, и личните си потребности, и интереси, и мечти. В името на една обща цел – не да оцеляват, а да живеят. Не всеки сам да успява, а да се развиват като общество. Да бъдат народ. Да изградят държава. И всеки от тях е направил голяма жертва най-напред вътре в себе си, най-напред със себе си и с най-близките си. В името на общата цел, в името на градивността, в името на бъдещето на всички, в името на свободна и независима България.

– Подменя ли се историята ни? Как малките ученици на Панагюрище учат за миналото? 

– Историята не може и не трябва да бъде заложник на ничии политически и икономически интереси, било то чужди или наши, български. Да, ние сме малка държава, но причина ли е това и националното ни достойнство да е малко? Ако ние не пазим своята история, корени, българска идентичност, национално достойнство и самосъзнание, кой да го направи и защо? А ако ги залагаме, поставяме в услуга на някой друг, какво е това, ако не предателство – към себе си, към предците ни и към бъдещите поколения? 

Панагюрище има богата и многовековна историята.  И тя се учи не само от учебниците. Предава се с невидима, но невъзможна за скъсване нишка в семейното огнище, за да се усили в училищните уроци по родолюбие и да се изяви с любороден плам в предприемчивия панагюрски дух. 

Освен в ежегодно разработваната и изпълнявана Годишна програма, посветена на Априлската епопея, Община Панагюрище включва всички образователни и културни институции и в отбелязването на събития, свързани с националната ни история и историята на родния ни край. Подпомагаме финансово и логистично проекти на институции и сдружения в нашата община, насочени към опазването на регионалното ни културно наследство.

Това, освен че са начини да запазим живи родовата памет, историята и традициите ни, създава и приемственост и ангажираност, включващи възможно най-широк кръг участници от всякаква възраст.

– Как ще направите честванията в ситуация на коронавирус?

– Пандемията промени траекторията на живота ни, но няма сила, която да сломи чувството на панагюрци за гордост, за преклонение, за почит към делото на предците ни. В Панагюрище този дух вибрира във въздуха и изпълва всеки дом. 

Честванията ще са със събития на местно ниво, без възторжения патос на поклонението на  Националния митинг – заря, но с не по-малко родолюбива сила в душите ни!

– Панагюрското златно съкровище получи приза на „Стандарт“ – „Съкровище на десетилетието“. То е гордост за цяла България. Как реагирате Вие и жителите на града на отличието и трябва ли да има повече такива кампании?

– Най-красивото златно съкровище на България – Панагюрското,  обикаля целия свят и събира възхищението на милиони хора. Независимо от продължаващите научни изследвания за произхода му, всички са единодушни в едно – в света няма друго съкровище, което да се сравнява по блясък и изящество с Панагюрското. Заслужено то е част от визитната картичка на България пред света и повод за огромна национална гордост. Отличието, което получава в юбилейната десета годишна на кампанията „Чудесата на България“,  бе желано от всички панагюрци, очаквано и заслужено. 

Активната, безотказна вече десетилетие просветителска  дейност, посветена на каузата „Чудесата на България“ на „Стандарт“, създаде нови възможности, нови политики, нови хоризонти за изпълнителната, законодателната, местната власт и бизнеса  да покажем България като страна с хилядолетна история, заемаща знаково място на световната културно-историческа карта.

Пожелавам от името на Община Панагюрище на г-жа Славка Бозукова и на екипа на „Стандарт“ с този завладяващ ентусиазъм и занапред да пренасят историята в настоящето и в бъдещето, защото България притежава хиляди чудеса, които все още не са достатъчно популяризирани. Вярваме, че с добрия си пример ще запалите искрата и за други достойни кампании.

–  Достатъчно ли се популяризира националното културно наследство? Как можем да го превърнем в културен туризъм?

– България е земя, събрала в себе си културното наследство на множество цивилизации, открития за които продължават да ни удивяват и днес. В последните години с целенасочени усилия се гради представянето на страната ни като привлекателна дестинация, със собствен облик и уникално културно-историческо наследство. А познаваме ли ние, българите, това наследство? Предаваме ли го на поколенията? Няма по-голяма сила за един народ от това да познава историята си, за да може с достойнство да я разкаже на света. И тогава светът сам ще дойде да я види. 

Източник: standartnews.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.