Съдебният процес над Исус Христос

Лушка Караянева

„Разпятие“, худ.: А. Мантеня

Вече над две хиляди години се говори и пише за този знаменателен процес от древността. Дългият период от време е превърнал историческата истина в мит и легенда, но не е заличил факта, че Исус Христос е съществувал и че е създал едно нравствено философско учение, което бързо се разпространило в онова езическо време на много богове. Подобни пророци е имало и преди, и след Христос, които след време човек е обожествявал. Раждането, учението, проповедите, залавянето, съденето, осъждането и кръстната смърт на Исус Христос са удостоверени с голяма историческа точност и подробности. Известни са някои писма на римски легионери на служба в древна Юдея, които са описали живота и проповедите му сред народа и дори как изглеждат неговите ръце, коса, лице и поглед. Римският прокурор Понтий в доклада си до императора Тимберий не може да скрие истината за него. Жената на Пилат – Клавдия, в дълго писмо да приятелката си Фулгия, описвайки съдебния процес, се спира подробно на неговия живот и учение. Император Константин през 326 година от новата ера издига великолепна гробница над разкрития тогава гроб на Исус.

„Ето човека“, худ.: Караваджо

Саванът, с който е бил завит Христос при погребението, и който се пази сега в Южна Франция, е бил донесен от Ото дьо ла Рош, който през 1204 година от новата ера е участвал в четвъртия кръстоносен поход при завладяването на Константинопол.

За милионите християни от цял свят от четирите евангелия от Матей, Марко, Лука и Йоан са едно откровение за словото на Христос. Много въпроси, свързани с този процес, чакат отговори от незапознатите с него.

Преди две хиляди години в Римската империя е господствало робовладелското общество. Имало е подтисничество, неправди, богати и бедни. Социалната несправедливост е водела до поява на бунтовници и размирници. Исус е бил един от тях. Когато той е говорел около него се събирал множество народ, който го слушал и му вярвал. Проповедите на Исус увличали и вдъхновявали народа. Еврейските първосвещеници се уплашили, че няма да могат свободно да изповядат религията на техния пророк Мойсей, както преди да се появи новият проповедник. Разгонването на търговците евреи от храма Господен пък е причинявало да губи в тяхната търговска дейност. Особено, когато е започнал да прави чудеса, да лекува болни от неизлечими болести и да помага на нуждаещите се и на бедните. Тогава трите юдейски партии: Фарисеи, продуяни и садуиен си казали: „Този човек прави много чудеса, ако го оставим всички ще повярват в него. От тоя ден те се наговориха да го убият…” (по Евангелие на Йоан). Планът им бил скоро приведен в изпълнение. Дръзкият проповедник и техния изобличител още докато говорел пред събрания народ в Гетсиманската градина (в околностите на Йерусалим), предаден от Юда, бил нападнат от слугите на първосвещениците, въоръжени с мечове и колове, арестуван и бит, е отведен да бъде съден.

Съдебният процес минава през три еврейски съда. Първият от тях бил петчленен. Първосвещеникът не намира вина в него и го препраща на следващия съдийски състав, състоящ се от 23 членове с председател първосвещеник Каява. Каява го попитал: „Ти ли си Христос, син Божий?”, на което Исус отговорил: „Аз съм…” Тогава Йосиф Бен Каява като чул богохулните думи, раздрал дрехата си, какъвто е бил тогавашният еврейски обичай. „Той богохулства. Каква нужда имаме още от свидетели?” Останалите членове на съда рекоха: „Заслужава смърт!” (Евангелие Матей).

„Свалянето от кръста“, худ.: Петер Паул Рубенс (1577 – 1640 г.)

Според тогавашното юдейско законодателство, когато някой бива обвинен в богохулство, се наказва със смърт. Присъдата над него е следвало да се произнесе от висшия съд, състоящ се от 71 членове. В тази съдебна инстанция били доведени от първосвещениците много свидетели, които потвърдили обвинението в „богохулство”. Висшият съд потвърдил смъртната присъда.

В съдебния процес били допуснати редица нарушения. Първото е вземането под стража на Христос, като мярка за задържане, което не е било позволено преди предявяването на обвинението. Тогава обвинителният акт не е бил познат. Исус е бил подложен на разпит преди да бъдат призовани свидетелите. Съденето и разпитването на обвиняемия „нощем”, е била безусловно забранено. Освен това, срещу събота и срещу празник не било разрешено да се започва наказателно производство, защото присъдата, когато е осъдителна, е трябвало да се отложи за следващия ден – празника, когато тя е трябвало да се приведе в изпълнение. Вземането на Христос под стража е станало в четвъртък, преди големия юдейски празник Пасха, когато Христос с учениците е бил на молитва в Гетсиманската градина, след което веднага започва нощният му разпит. Обвинението му било в надменно присвояване на свръхчовешка сила, което било равно на „измяна против държавата” – смятано за най-тежко престъпление. Обвинението в „богохулство не било доказано. Не му била дадена възможност да представи свидетели в своя защита. Осъждането му е било предрешено. „Повинен е на смърт!” – казали всички членове на съда.

Юдеите поискали от управителя на областта Понтий Пилат да потвърди смъртната присъда. Тогава юдеите са били поробен народ под владичеството на Рим.

В 63 година пр. н. е. римският пълководец Помпей нахлува в Палестина и след тримесечна обсада римските легиони навлизат в Йерусалим и превръщат Юдея в своя провинция. След това юдеите изгубват правото да произнасят смъртни присъди и да ги изпълняват. За да се изпълнят присъдите се нуждаели от присъда, произнесена от държавната римска власт. Затова отвеждат Христос при Пилат, като римски управител на провинцията Юдея, и като съдия.

Когато Пилат чул обвинението в „богохулство” обявил Исус за невинен. Събралата се тълпа започнала да крещи: „Искаме смърт!” Пилат се колебаел. За да постигнат юдеите целта си те са били способни да съобщят на римския император, че управителят на Юдея е покровител на бунтовниците и на императорските врагове, което означавало, че Пилат може да бъде обвинен в „измяна на отечеството”. Той се изплашил и приел искането да бъде произнесена смъртна присъда. „И Пилат като видя, че нищо не помага, взе вода и си изми ръцете пред народа, казвайки: „Невинен съм за кръвта на тоя праведник”.

Римското наказание „разпъване на кръст” било взаимствано от персийския закон и било най-мъчително и жестоко. Според библейското предание кръстната смърт на Христос е настъпила шест часа след разпъването му.

Изпълнението на присъдата е станала на мястото, наречено Голгота, което значи лобно място. До там Исус е носил своя кръст, на който е бил разпънат между двама разбойници, според библейското предание. По заповед на Пилат е бил поставен надпис на кръста „Исус Назарянин, юдейският цар” на три езика – латински, гръцки и еврейски, за да могат да го четат всички.

Смъртната присъда на Христос довежда до разпространение на християнското учение.

В известния доклад на Пилат до римския император Тиберий, има много подробности за процеса, но не и текста на присъдата. Дълго време той е бил търсен, но едва през 1509 година е бил намерен случайно в град Амкула – Италия, написан на еврейски език. За пръв път той е бил публикуван в град Константинопол през 1851 година и издаден в Русе.

Римският император Тимберий не е останал доволен от действията на Пилат по този съдебен процес, затова го лишил от княжеската длъжност, изпратил го в Галия, а после в околностите на Виена, където той се самоубил.

Разпятието на Христос е вдъхновявало най-знаменитите художници и писатели през вековете, за да ни оставят неповторими творби.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.