„Изгонете търговците от храма!“

Мина Възкресение и дните започнаха да се нижат отново със стария познат ритъм, със старите делнични проблеми. И тази година, белязан от сянката на пандемията, празникът не беше това, което трябва да е. Поводът да седна и да напиша тези редове, всъщност, може да не се хареса на някои хора.

Спомням си как преди години изглеждаха църквите в града ни. Скромни, постлани с изтъкани пътеки или килими, с горящи кандилца над знаковите икони. Дворовете им бяха пълни с цветя. Влизайки в тях, те обгръщаше онова спокойствие, което само един Божи храм може да даде. Посрещаха те мили, смирени жени, които се взираха в очите ти и питаха „Как си, чедо? Какво ти тежи?“, готови да те утешат, да ти вдъхнат надежда.

Разбирам, че сегашните обстоятелства налагат тези мерки – изнесени пред храма свещници, един вход и друг изход. Странни са ми обаче тези изнесени каси, за заплащане на свещите, без да има опция за връщане на ресто. Та нали самият Христос ни призовава: „Изгонете търговците от храма!“

За съжаление повечето храмове са потънали в комерсиалност. Нови репродукции на икони, лишени от всякаква святост и сила, нерисувани, а снимани, сложени в изкуствена рамка, наподобяваща дърворезба, отново лишена от душата на майстора – дърворезбар.

На някои тези думи може би звучат богохулно. Но нека! За съжаление нищо свято не ни остана напоследък. Храмовете, където народът е търсил опора, където се е криел от бедствия и войни, вече приличат на търговски обекти. Там Бог мълчи! И е жалко, че в лицето на Божиите служители не срещаме чистота и онази духовна извисеност, която може да те накара да се почувстваш прероден.

А колко е хубаво да усетиш Бог! И с мен се случи, когато в навечерието на Възкресение влязох в една селска църквичка с адско главоболие и само пет – десет минутки след запалването на свещичката и заставането ми под малкия й купол, нямаше и помен от болката… А в тази църквичка нямаше „помпозни“ уж икони и накити. Имаше млади хора, спокойствие и топлина. Там имаше дух! И нуждата да дариш бе въпрос на вътрешна потребност и личен християнски избор!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.