Лятото идва. Заедно с него пристигат горещите летни дни и прохладните вечери, в които няма по-голямо удоволствие от това да поседнеш с приятели на по бира, да разпуснеш вкъщи пред телевизора с халба в ръка или просто в жегата да ти мине мисълта за глътка от освежителната пенлива напитка.

През настоящата година Съюзът на пивоварите в България отбелязва три юбилейни годишнини, свързани с пивопроизводството у нас – 140 години българска пивоварна индустрия, 65 години българска пивоварна наука и 30 години от своето създаване.

Вестник „Време“, има честта, в партньорство със Съюза на пивоварите да стартира поредица, посветена на пивоварната индустрия в България, в която ще може да прочете интересни факти за бирата, за производствения й процес, за нейния път през вековете.

А този път, безспорно, е дълъг и нелек, въпреки че ние съвременниците рядко се замисляме за трудностите, които съпътстват всичко, което днес приемаме за даденост.

Пивопроизводството в България е забележителна промишленост. Преди век и половина у нас са поставени основите на пивоваренето като своеобразен културен коридор, свързващ ни с Европа и даващ на българския потребител самочувствие, че е модерен човек. От самото начало в страната се работи по пивоварни стандарти, изпитани и прилагани в развитите европейски държави с вековни традиции, обогатени със спецификата на българския вкус.

Днес пивоварната индустрията е със значителен принос към икономиката на страната, а бирата се е превърнала в любима напитка за социално общуване. При отговорна консумация тя може да бъде дори част от качеството на живот и здравословния начин на хранене.

Зад всяка бутилка бира в магазина, зад всяка халба бира стоят способностите на целия човешки и бизнес потенциал на членовете на Съюза на пивоварите в България, стоят дългогодишният опит и традициите и не на последно място – добрите производствени практики.

Вече тридесет години мисията на Съюза на пивоварите е да подпомага и насърчава развитието на българската пивоварна индустрия, да издига професионалния статут на работещите в бранша, да популяризира високото качество на българската бира, да промотира традициите и ритуалите, както и умерената й консумация, като елемент от съвременния стил на живот.

От 2008 година организацията е член на Пивоварите на Европа – гласът на пивоварната индустрия в Европа и е обявена за „най-динамичната национална асоциация“. Признанието е резултат последователния подход във възприемането на европейските бизнес модели и принципи за корпоративна социална отговорност и устойчиво развитие на бранша.

Членове на Съюза на пивоварите са пивоварните компании: „Болярка ВТ“ АД, „Бритос“ ЕООД, „Загорка“ АД, „Каменица“ АД, „Карлсберг България“ АД, „Ломско пиво“ АД, „Доровски инвест“ ООД и техните доставчици на суровини, материали и оборудване.

История на бирата

Бирата в древността

Знаете ли, че хората са свързани с бирата още от древността? Думата бира идва от немското biber „напитка“, което пък произлиза от латинския инфинитив bibere „да пия“ и от праиндоевропейския корен *po(i) „пия“. Бирата се счита за една от най-древните напитки и се нарежда на трето място по употреба след водата и чая.

Най-ранните археологически доказателства за съществуването на бира датират отпреди 13 000 години и представляват останки от смес от бира и овесена каша. Те са намерени в праисторическата пещера Ракевет край град Хайфа в Израел, която може да се нарече най-древната пивоварна в света.

Някои археолози стигат до извода, че най-вероятно алкохолът се появява като продукт на земеделския излишък и твърдят, че пшеницата, която не отива за прехрана, се превръща в бира. Повечето алкохолни напитки служат на първо място за ритуални цели. Бирата и виното са неизменна част от религиозния живот на древния човек и се намесват в почти всички важни обичаи. Така бирата постепенно се превръща в неотделима част от ежедневието на хората.

За изобразяване на процеса по приготвянето на бира можем да благодарим на шумерите и тяхното сикару. Пречистването на зърнени храни за приготвяне на пиво, предназначено за жертвоприношение е отразено в един от най-старите документи за културното развитие на човечеството – „Монумент Блау“ от 4000 – 3500 г. пр. Хр.

Още от самия момент, в който хората започнали да пият бира, забелязали полезните ѝ лечебни свойства. Става ясно, че древните шумери лечители предписвали на пациентите си, страдащи от зъбобол, именно бира. Тя трябвало да бъде топла и да се жабурка за определено време и това щяло да доведе до сравнително облекчение.

С покоряването на шумерите вавилонците също овладяват изкуството на пивото. Те развиват малцовото производство и първи използват хмела като бирена съставки, като така стигат до емблематичния приятно горчив вкус на кехлибарената течност.

Пътят на пивото продължава в Египет. Освен да строят пирамиди, египтяните успяват да развият и пивоварството. Те превръщат износа на бира в изключително доходоносно начинание. В царството на фараоните възникват работилници за приготвяне на малц и прочути пивоварни градове, като град Пелусий (Суни) на устието на река Нил.

Приготвянето на пиво е известно дори на класическите любители на виното – древните гърци и римляните. Гърците го наричат – цитхос, а римляните – церевизия. Пият го и аристократите, и обикновените хора, използват го за лекарство и за разкрасяващи процедури.

Документи от пети век свидетелстват, че пивото е оставило следи в Испания, Франция, Англия и Ирландия. Приготвянето му е познато при траките, панонците, хуните и др. Светът трябва да е благодарен, че тогавашните етноси не са стояли на едно място, а с честите си преселвания са разпространявали традициите и любовта към тази напитка.

Намерените от археолозите древни артефакти показват, че народите, обитавали земите на днешна България, също са познавали бирата. Сред редицата материални свидетелства има открити глинени чаши отпреди 8000 години, които наподобяват бирените халби, както и съдове, за които се предполага, че са използвани за приготвяне на пиво.

Според други находки, датирани към 7-ото хилядолетие пр.Хр., има податки, че и в долното поречие на р. Марица праисторическите хора също са приготвяли бира. Възможно е за ферментация да е използвана мравчена киселина. Разбира се през неолита производството на пиво е било много примитивно, но все пак по нашите земи са пиели бира преди Египет!

(Използвани са текстове от
„Пътеводител на българската бира“, издание на Съюза на пивоварите в България)
Подготви:
Мария Перфанова