Шипка – име, което вечно ще живее

144 години от героичната Шипченска епопея

Лушка Караянева

Историческата хроника отбелязва, че от 21 до 23 август 1877 година се водят ожесточени кръвопролитни боеве. По късно историците ще добавят, че успешната защита на шипченските позиции срещу настъпващата огромна армия на Сюлейман паша има изключително важно значение за победата на Русия във войната, която тя води през 1877 – 1878 година с Османската империя за освобождението на България.

Българските опълченци и руските войници не позволяват на противника да проникне през балканската верига в тила на руската армия край Плевен, да ес съедини с обсадените тук войски на Осман паша и по такъв начин да постави под въпрос изхода на цялата военна кампания против Турция.

Откриването на паметника на Шипка

Но в историческата памет на българите, в дълбокия спомен на нацията, Шипка живее не само с краткото обобщение на историческите факти. Миналото на всеки народ е изпълнено с мигове на епични извисявания и трагична покруса, със светлите проблясъци на надеждата и мрака на отчаянието. Името Шипка се врязва в българската история като едно от най-значимите нейни извисявания, като връх на национална доблест и жертвоготовност. Едва ли някой от войните на Българското опълчение, което в началото на войната брои около 5 хиляди души, е предполагал, че историята ще му отреди жребият да се изкачи и остане на един от върховете на националното величие. Тези скромни участници на национално – освободителното движение, преминали през изпитанията на четническите сражения, въстаническите борби и хъшовската неволя във Влашко, прекосяват Дунава с едничката мисъл да бъдат полезни за своето отечество. За тяхното първо бойно кръщение в боевете при Стара Загора в края на юли 1877 година генерал Гурко ще възкликне пред стегнатия им строй: „В това дело вие изведнъж се показахте такива герои, че цялата руска армия може да се гордее с вас и да каже, че тя не е сгрешила да изпрати във вашите редици най-добрите свои офицери“. Но часовете на най-големите изпитания на историческата доблест все още предстоят.“

Когато опълченците, предвождани от генерал Столетов и съпроводени от малобройни руски части, застават на шипченските позиции, те не мислят за историята, за величието или трагизма на нейното наследство. От окопите край върховете Свети Никола, Орлово гнездо и седловината Зелена гора около 6 хиляди българи и руси са обладани само с желанието с гърдите си да спрат фанатичните атаки на 100-те турски табора, да не се огънат под залповете на многобройните конни и полски оръдия. Те знаят едно: воюват за свободата на България. И нито един не отстъпва. В съзнанието на всеки от защитниците остава будна мисълта, че крачката назад не е спасение, а предателство към себе си, към родината и народа.

Тук, на Шипка, Българското опълчение слага един от най-здравите темели на бъдещата ни национална армия, която в миговете на историческа отговорност, в изпълнението на своя родолюбив дълг, винаги се връща към спомена за онези августовски дни, за да потърси в тях упование и морални сили. Шипка е неповторим миг в българската история. Към саможертвата на нейните защитници поглед обръщат поколенията, към техния подвиг искат да се равнят всички българи, които оценяват воинските им добродетели.

Някои историци тенденциозно отреждат ролята на българските опълченци във войната. Шипка даде и дава най-сериозното доказателство, че народът от двете страни на Балкана не е получил даром своята свобода.

По време на шипченските сражения завинаги остава подвигът на опълченеца Крудов. С неизбухнала турска граната в ръка, той извиква към другарите си: „Какво, братя, така и така ще се мре!“ и се втурва срещу врага.

Старопланинският проход не е само поредната Голгота по пътя на българския народ към жадуваната свобода. Неговите доблестни синове в опълченски униформи доказват, че познават цената на избавлението, че са достойни за него. На нас, съвременниците, те дават самочувствие, даряват ни с историческа гордост и вяра, че един народ не може да се съмнява в бъднините си, когато в неговото минало има върхове като Шипка. В преломните мигове на нашата история Шипченската епопея е и подтик за избор на верния път.

„Шипка-Шейново. Скобелев под Шипка“, худ. В. Верешчагин

Има и друго, което придава непреходна историческа стойност на връх Шипка. През душните августовски дни на 1877 година, заедно с петте опълченски дружини, за свободата на България воюват непълните състави на Орловския и Брянския полк, както и малочислена руска конница. Във вихъра на атаките и контраатаките, под урагана на шрапнелите и куршумите, българи и руси умират заедно. Преди да затворят очи, в последния си земен миг, те усещат до себе си братското рамо, живеят с общата надежда, че смъртта им не е напразна. В пропитите от обща кръв окопи лежат и днес в основите на величавия паметник – исторически знак на бойната дружба между руси и българи.

Когато защитниците на върха виждат дългоочакваното подкрепление на генерал Радецки, от гърдите на всички се изтръгва въздишката: „Шипка е спасена!“ Спасена е и България. Тази въздишка е сякаш последната въздишка на робството и на изнурените до краен предел защитници на прохода. И като че ли те първи виждат от върха огряната от лъчите на свободата България. Може би за тях е мислил патриархът на българската литература Иван Вазов, когато в поетичен стих намира непостижимите исторически и емоционални контури на тридневната епопея:

Защото в Балкана има един спомен
Има едно име, що вечно живей
И в нашата история кат легенда грей
Едно име ново, голямо, антично,
Като Термопили славно, безгранично…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.