По данни на НСИ учителите в България през 2019/20 г. са над 65 хил. Увеличението в сравнение с учебната 2014-2015 г. е близо 58 хил. Интересът към педагогическите специалности в университетите обаче се покачва трайно. През 2020 г. над 23 хил. души учат в педагогически направления в университетите в България. Недостигът обаче е видим за предметите математика, физика, химия и биология.
Педагогиката е втората най-желана специалност сред студентите – след икономика. На година от висшите училища излизат над 4 хил. млади педагози, а през следващите десет години се очаква да се пенсионират средно по 2000 учители на година. Очертава се дисбаланс с обратен знак – кандидатите за учители ще стават все повече за разлика от свободните работни места.
Например. Първокласниците намаляват от 2017 г. насам и тази тенденция ще продължи, имайки предвид данните на НСИ за раждаемостта. Учениците ще спаднат до около 686 хил. през учебната 2025/26 г., докато през 2014/15 г. броят им е бил над 745 хил. Тези тенденции показват, че България ще произвежда повече на брой педагози, въпреки намаляващ брой ученици.
През 2020 г. Учениците са 703 700, като в общообразователните училища са 565 000, а в професионалните гимназии са 138 700 гимназисти. Близо 80 000 от учениците са в селски училища, сочи статистиката на НСИ.
Учителите (вкл. директорите и зам.-директорите) в общообразователните училища през учебната 2020/2021 година са 55,6 хиляди.
На този фон „успеваемостта“ на българските ученици не е на ниво. Близо половината от 15-годишни имат слаба четивна грамотност (41,5%) и знания по математика (42,1%).
