Неостаряващият Бай Ганьо

Лушка Караянева

Бай Ганьо сме го срещали, срещаме го и до днес благодарение на Щастливеца – Алеко Константинов. Всъщност на колко години е той? Още в началото на незабравимата си книга ние си го представяме с накривения калпак, със съмнително чистата му бяла риза, с червения пояс под европейската жилетка, със засуканите мустаци, около 30-годишен. Но се прокрадва съмнение дали бай Ганьо не е скрил под дисагите с розово масло някоя и друга годинка? Той е онзи тежко стъпващ по европейските улици търговец на розово масло, келепирджията, чието нахалство кара всички около него да се изчервяват, патриотът – демагог, стигнал до житейско прозрение: „Идеали? Бошлаф! Личното наше земно удоволство – ето това е нашият идеал!“

А самочувствието му в обществените работи, особено, когато подушва изгодата, с която се пребоядисва от либерал в консерватор и обратно, е неповторимо.

Жаждата му за власт, способността му да събира верни привърженици от рода на Дочоолу, Гочоолу и всички други негодяи, които се обръщат към него с почитателното „бай“, независимо от възрастта му, му проправят пътя в битката към забогатяване.

Той е рожба на епоха, характерна с груби политически битки за власт, в която средствата не се подбират. Той сякаш иска да надхитри бъдещето, призовавайки участниците в изборите с думите: „Кураж, момчета! Силата е с нас!“ Призив, който и за в бъдеще ще стряска много поколения.
Макар и влезнал завинаги в литературната ни класика, неостаряващият бай Ганьо още не е излезнал от живота. Каквото и да мислим за него, както и да обясняваме неговият образ, напек на всичко той и днес върви с широки крачки и през днешния ден и ухилен подвиква: „Ехе! Ти мислиш, че така лесно ще се откопчиш от мене? Чакай де! Какво си видял още?“

Днешният бай Ганьо до известна степен е променен. Махнал е калпака, захвърлил е дисагите, с луксозен сапун е измил мириса на вкиснато, дори мустаците си може да е обръснал… Но независимо от тази промяна и днес ще го познаем безпогрешно по вечната му жажда за изгода, подмазвачеството му пред силните на деня, по неговия примитивизъм като човек, който не прави разлика между обществен идеал и богатство.

Няма по-добър начин и средство, освен с байганьовщината да наречем, както тайното, така и явното присвояване на народни средства и обществени блага. Офшорки за черни дни се появиха в публичното пространство. Тайни за милиони от кутията на Пандора излязоха и предстои да излизат на бял свят.

Художник: Илия Бешков

Днешният бай Ганьо е по-жив от всякога. В сравнение с него Алековият герой „ряпа да яде“. И в земята ще потъне от срам. На него и през ум не му е минавало това, което неговите наследници правят днес, не само у нас, а дори и в други държави днешните милиардери.

Но затова пък 200 днешни български милионери издължават данъците към държавата. Влагат парите си в концерни и недвижими имоти в най-престижни държави. За тях няма съд, не се търси отговорност.

„Животът си живеят“ – както би казал Алековият бай Ганьо. Избори се правят един след друг и за участие във властта се борят хора, за които и най-глупавият българин не би си помислил да предложи.

Закони има, разбира се. Ако 80-годишен старец е заработил 50 лева през изтеклата година и не е подал в НАП данъчна декларация, той понася наказание. Може човекът и за хляб да няма, но ще си плати данъка за тези пари. „Държава е това“ – така разсъждават бедните българи и за „келепир“ дори не си помислят за разлика от бай Ганьо.

Днешният бай Ганьо разчита на трудно подвижната бюрокрация в държавата, на всеопрощенство, където силата на аргументите са връзкарството, политическия пост и взаимния интерес.

И ако днес, днешният, малко по-начетен правнук на Алековия бай Ганьо, продължава да ни се подиграва в очите с думите: „Идеали? Бошлаф“, то затова не са виновни идеалите, а липсата на вяра, непознаването на десетте Божи заповеди, „болното“ ни общество и царящата несправедливост, на всеки от нас, който с безразличие гледа на монополните амбиции, на кражбите, на умиращите от глад и нелекуване пенсионери. На всички, които не се интересуват, че вървим към пропаст, от която излизане няма да има.

Днешният бай Ганьо продължава да намира удобно място за себе си, доказал още веднъж своето нахалство и пробивност.
Щом като той си пробива път с енергичните си лакти и разединеното ни общество и толкова лесно продължава да ни заблуждава със своето „Браво“ и „Успехи“ и има възможността да превърне всеки зает от него пост в бащиния – то значи, че Щастливеца много добре е предвидил бъдещето.

Днешният бай Ганьо притежава умението да налага своята жилава житейска философия дори върху високообразовани хора, които за изненада на мнозина издигат и подкрепят кандидатурите за управлението на държавата на абсолютно неподходящи личности.

Невероятно, но факт! И Алековият и днешният бай Ганьо не е глупав. Или както пише за него създателят му Алеко Константинов: „Бай Ганьо не е замесен само от черно тесто. Той е деятелен, разсъдлив, възприемчив – главно възприемчив.

Трудно е обаче да се повярва на благородния Алеко и да очакваме неговият герой да се промени сам – без поне веднъж да тръшнем вратата пред носа му, без да ударим по-силно ръката му, протегната за келепир. Навярно и куп остри думи трябва да му се кажат. Но той дали ще ги чуе? и в същото време сякаш чувам гласа на бай Ганя: „Нека се изприкаже човекът! Пари не иска!“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.